сряда, 25 юли 2012 г.

Мечтата оживява, щом се срещнем двама!

Любовта е мечтата, която оживява
щом се срещнем двама....





 Щом по общ път тръгнем за ръце



 Дано е гладък без завои и обрати, 
дано е цветен, смел и честен



с кураж,
умереност
и пълни с любов сърца



да съградим

да разпознаем


да създадем



да одухотворим!


Защото пътят ни един е
щом се срещнем
защото вече пътят ни е един е,
щом мечтата оживим!



сряда, 18 юли 2012 г.

Сватба в бяло и черно, гарнирана с пепел от рози, малко точки и много, много любов!

Както не веднъж съм казвала, съм много заинтригувана от сватбените традиции. Уважавам булченските надежди и очарования, харесвам традициите, сватбения хляб, булото. Всеки път, когато някой разказва сватбени истории слушам развълнувана. Дори на моята собствена сватба, както е лесно човек да се досети, сама приготвих всичко, което можеше да се приготви. Отделих внимание на всеки детайл, с нежност, с трепет, с вълнение пипнах всичко.
После, когато станах кума също, и всеки път, когато някой поиска от мен да се занимая със сватбени елементи го правя с радост. Точно заради тази тематика, направих и тази картичка с опаковка с ентусиазъм (за разлика от последните ми преживявания и липса на всякакво желание, за което пък споменах в миналата публикация).

 Моя приятелка беше кума, подбрах цветовете според нейния тоалет. Рокля в бяло и черно и брошка в цвят пепел от рози. Оказа се удачна комбинация, или поне на мен ми се струва подходяща.  По изработката няма нищо кой знае колко специално. Пънч на Марта Стюарт- 2 броя. Цветни хартии, сатен, перли и пяна за моделиране за малките клончета. Телчетата пък взех от декоративните розички, които пък използвах за късметчетата за хвърляне от кумата. Изображенията - отпечатани на картон, и после апликирани на филмова лента, лакирани с глоси и напукани. Намерила съм си свой начин за напукване, което се състои просто в изсушаване със сешоар. Установила съм, че според количеството гланциращ лак, се получават подобни спукнатини:)


Кошничките пък, 21 на брой, направих с тюл на точки, декоративни рози от фоам, сатенени панделки и разбира се жито и стотинка. Както казах - много ценя традицията в сватбените празници. И всичките възможности, които днес има и могат да ни хрумнат за авангардни сватбени украси...не мога да сравня с традиционните и значещи за мен дребни символи. Толкова са мили. И романтични. А ако булката ги приготви сама пък придобиват още по-голяма стойност. Или поне за мен! 


Колко важно ми се струва да преживееш тези сватбени празници. Да заявиш пред всички своята обич, докато си пред погледа на близки и познати, докато си в главната роля да си позволиш, и на себе си, и на любимия си човек да преживеете заедно ден, в който точно като на филм, всеки един важен момент ще премине на забавен каданс, озвучен с мелодия и режисиран от самите двама влюбени...
и не заради празника,
не заради роклята и пръстена, 
не заради обществото и дълга към най-малката му клетка,

а заради дълга към себе си, 
да си осигуриш спомени,
да си осигуриш мигове, които 
когато побелееш и ти е студено - ще те стоплят,
ще ти припомнят младостта, когато сам си режисирал дните си,

ще ти донесат трепета и вълнението
ще те запазят и като история за своите деца и внуци....


и ще ти е топло
нежно
романтично...





вторник, 17 юли 2012 г.

"Хората често откриват, че са удържали победи, които обаче се оказват празни, успехи, които идват за сметка на други, по-важни неща. Колко по-различен би бил животът ни, ако знаем кое е важно за нас, и носейки този образ в себе си, живеем пълноценно, правейки това, което трябва. Ако стълбичката, по която се изкачваме, е опряна на погрешната стена, всяка стъпка ще ни приближава до погрешното място все по-бързо. Ние може да бъдем много заети, много ефикасни, но ще бъдем наистина ефективни само, когато в началото имаме предвид края."

С. Кови


понеделник, 16 юли 2012 г.

Отминали вдъхновения

Напоследък все по-трудно може нещо да ме вдъхнови дотолкова, че да забравя за времето и да отделя часове за картичкоделия! Все по-рядко ми се лепи, реже, рисува, шие на картон.  Някак мислено преминавам през всичко. Наум прехвърлям идеи след идеи и за минути мислено пресъздавам целия процес.  И зараждането на идеята и дребните детайли, та до цялостната визия. И вече не ми е интересно. Скицирам я и я оставям някъде "на склад". Чудя се от къде да почерпя ентусиазъм за реализирането им. Никак ама никак не ми се занимава с това. А съм напълно наясно, че нереализирана идея не струва нищо, не е ценна никому. Разбирам го, въпреки това обаче, още на следващия ден "разработвам" наум следващата си картичка. Предизвиква ме или някоя игра, или някоя снимка или възможен повод, или десетките блогове с предизвикателства. 

И пак се питам, кое ли ми е сбърканото, щом нещо някъде не ми достига в процесите?

Никак не ми се занимава с ръкоделие, но ума ми прехвърля идеи след идеи...
А за какво са, щом остават неродени?!  Вероятно ми е време да измисля начин да се върна към реализирането им или просто да пиша за тях. Вероятно това е етап, в който ми е необходимо да съм само генератор, или просто търся утеха само в "скиците".

Но за да не ми е гол поста и да не отвличам в многословие, ще споделя едни последни вдъхновения, за които все пак отделих от времето си...





вероятно заради по-малкия набор от материали, които ми бяха нужни за тях - времето, прекрарано в боядисване или шиене се оказа леко и не толкова напрегнато и изнервено (каквото би било ако се захвана с картичка).


И последно иска ми се да споделя  и Ден от Проекта 366, който ме държи завладяна все още:



Пожелавам на всички ви РЕАЛИЗИРАНИ ИДЕИ, ценни мигове на щастие и споделяне!

Бъдете щастливи, каквото и да правите, било то скици или пък цеееели произведения!

петък, 6 юли 2012 г.

Цветя, букети сатен и свещи...!





Брошки за Госпожите от детската градина, в комплект с ръчноизрисувана картичка от самия Зари, по повод края на учебната година , днес!



И диадемка, за едно 4-годишно девойче с абаносово черна коса и екзотично излъчване, за която специално я сътворих. Доказах си още веднъж колко увлекателно и забавно е да правиш тези цветя. Работата с тъкани от типа на сатена е много приятна, ама много.

понеделник, 25 юни 2012 г.

С повод и без повод!

Харесвам и уважавам хора, когато подаряват на най-близките си и любими хора, картички заедно с подаръците си. Винаги има какво ново да напишеш, да пожелаеш, да се постараеш дори и за този, с когото си ден и нощ, и на този, с когото вече се разбираш и без думи.

По-различно и по-лично от личното става. И колкото и банално и ненужно да е това малко нещо, толкова по-важно ми се струва и именно защото е малко.Малките неща  от големите хора.

Цялото това предисловие не е свързано с някой мой подарък към някого (защото в моето семейство да подаря картичка е изключение) и дори не е намек за утрешния ми рожден ден, просто по такъв повод направих картичката от тази публикация. 

Какво по-нежно от това, мъж да поръча за жена си, такъв подарък
и какво по-хубаво от това да ти дадат пълна свобода да го сътвориш.


Избрах топли цветове, специални луксозни кристални мъниста за разкош, място за послание и място за подарък, било то и паричен.

И понеже харесвам това семейство сътворих и първия си ръчно изработен пъзел. Ей така не исках да е обикновена картичка. Снимка на най-ценния подарък на дамата, която празнува своя личен празник.Мъжът и детето й. 

Обработих снимката с разни ефекти, сложих пъзелна текстура, отпечатах я на 200 грамов картон (благодаря на майка си, че вечно ми изпълнява поръчките за печат) и изрязах елементите. Допълнително лакирах няколко пъти с лак и покрих пак няколко пъти с Ц200.Пъзелчето е съвсем малко, към него добавих и мукава с магнитче, което да служи за основа на вече наредения пъзел, ако реши рожденичката да си го постави на хладилника.Не за друго, а да си ги гледа всеки ден. Своите любими хора.



Надявах се да се хареса, да се оцени.
Иска ми се всички ние с близките си хора да се харесваме и да се ценим,
защото вярно е, че много се обичаме, но колко често си напомняме, че те всъщност са най-скъпия ни подарък?
Колко често им доказваме, че най-скъпия подарък за тях пък сме самите ние?! 
Колкото често да е това обаче, аз вярвам - може и още веднъж!
И нищо не пречи това да е днес!


вторник, 19 юни 2012 г.

Цветно пликче




Нищо особено като материали не ви трябва за подобно пликче. Бял картон, хартия на цветя, лепило и ножица. Бихте могли да го постигнете и само с това. Моделчето на пликчето си е мое, но прилича на пощенски плик обикновен. Аз дори не използвах и линия.(изобщо скарана съм с оразмеряване и точност. По усет правя нещата равни и симетрични, а като реша да използвам линия или триъгълник - всичко става криво)

Допълнителни екстри към плика, без които може и да може са дистрес мастило 2 цвята, дантела, прежда, капса, глоси или лак и пънчове във формата на листенца.

И най-същественото може би, ако пликчето е за лична употреба - екстра, но задължителна- пари, които да поставиш вътре за подарък. 
Е добре, че не беше за лична употреба, защото в моя случай парите бих похарчила в някоя кинкалерия или книжарница и те щяха да се превърнат в нови пликове....и нови и празни

понеделник, 18 юни 2012 г.

Моето 4 годишно момче!

Преди 4 години на 12 юни се роди моят син, родих се и аз като Майка!
Промених света си, очите си, напълних сърцето си! Станах по-богата, по-страхлива, по-разбираща, по-готова, по-мислеща за след време...Осъзнах се като отговорна, премислих се като обичаща с всеки сантиметър от тялото си и всяка несъществуваща мярка в сърцето си. Започнах да разбирам какво е  тревога, какво е страх, какво е майчина болка, сълзи от безсилие.

Разбирам го и сега, уча своите уроци на Майка.
Приемам,

Благодаря
и Обичам
и всичко, заради една малка шумна Вселена, 
един мой най-значим 
един озаряващ света - Светозар!

4 годишен малък мъж, без който света ми щеше да го има-да, но съзнавам, колко по-богат е днес!


И такааааа. Празнувахме. Всичко беше в темата Колите и разбира се Маккуин. Сега това Го вълнува моето момче, не че знае филмчето, но пък много се впечатлява. Имаме блузки, пижамки, книжки, четки за зъби, гипсови фигурки, касички, лепенки, течен сапун и още какво ли не с този бранд. Продава се всичко, марката им е печеливша и разбира се не останахме и ние по-назад. Не се противя, макар и да не си падам толкова по този тип комерс. За да се радва детенцето се потрудих и аз. Приготвих му покани, флагче, поръчахме торта, направихме гипсови фигурки и гирлянди:) Направихме и картички.Всички беше в синьо, бяло и червено. И колкото и типично да изглежда всичко си го направихме сами, с радост и му вложихме онова чувство за специалност. И се превърна в специално. Маккуинсветкавично парти!:)

Покана, разбира се с името на всеки:



Специална торта от Галя. Прекрасна и по-хубава, от колкото си я представях! Изпълни и преизпълни желанието ми. Беше и м-м-много вкусна.



и подаръчетата за всички деца - картички, разбира се. Изработени от Мама:)
Направени на ФШ.
И накрая, за да бъда и аз в тон, по примера на Маги си направих и обици. Разбира се от гуми за коли.




Моето голямо пораснало момче! 4 свещички, едно тайно желание преди да ги духне. Подаръци, детски смях, конфети, торта и много, много спомени, запечатани на снимка. Партито му отмина, ще се подготвяме за следващото. И всяко едно ще запечатам в сърцето си. С всяка изминала година ще се радвам, че имам своя 12ти юни.

12 юни,
който промени Света ми!
В който се роди синът ми!


Моето момче,  най-правилното име за него съм избрала. Света ми озарява. Той Светозар е!