понеделник, 19 юли 2010 г.

Jeg husker Oslo ...








..Спомням си Осло!

Очертава се да бъде дълга публикация..или напротив..
Миленка предизвика у мен спомени, спомени за една страна, която посетих преди години.
в тази, която мечтая да се върна отново, която ме грабна и тази, която чувствам някак близо.
Норвегия и Осло.
Преди да отида не вярвах, че Скандинавска столица би ме привлекла толкова силно. Не вярвах, че там ще се чувствам по-себе си и по-успокоена...Не вярвах, но откакто се върнах го знам.
Едва ли е по-моя от моята страна, но е онази, за която ще си спомням често и винаги.

Когато чух за предизвикателството на Миленка, Осло беше мисълта ми веднага,
Студа и Морето заедно, 
Розово-оранжевото небе,
Чайките на бетона, 
Есенните листа, пейките, морето...
късните сутрини и ранните вечери...

всичко това си спомних и някак исках да претворя...но няма как, 
то е толкова дълбко запомнено и толкова ПО- за мен, че не ми достига нито творческо усилие, нито умение да пресъздам  и въздействам така.
Нямам такива ръце да направя това, което виждам и помня за Осло,
имам само сърце,

Но
без да се отклонявам толкова, 
имах няколко идеи, но повечето ще останат за друг път.
Тук съм да ви поканя и разкажа и покажа.
Част от моите снимки, а повече тук:




И тази, която най- ме вдъхнови.
Да седнеш на тези пейчици и да замечтаеш


......Следва продължение!

Не за друго, просто снимките са повече от това, което ще ви покажа, 
и заради това ми трябва време!:)


2 коментара:

  1. С такова чувство го разказваш,просто си личи колко те е пленила тази страна.С нетърпение очаквам продължението:)
    Залезът е моята снимка;)Обичам ги бе,тези залези...

    ОтговорИзтриване
  2. как добре описваш,няма начин да не ни заинтригуваш..страхотна си

    ОтговорИзтриване