..Спомням си Осло!
Очертава се да бъде дълга публикация..или напротив..
Миленка предизвика у мен спомени, спомени за една страна, която посетих преди години.
в тази, която мечтая да се върна отново, която ме грабна и тази, която чувствам някак близо.
Норвегия и Осло.
Преди да отида не вярвах, че Скандинавска столица би ме привлекла толкова силно. Не вярвах, че там ще се чувствам по-себе си и по-успокоена...Не вярвах, но откакто се върнах го знам.
Едва ли е по-моя от моята страна, но е онази, за която ще си спомням често и винаги.
Когато чух за предизвикателството на Миленка, Осло беше мисълта ми веднага,
Студа и Морето заедно,
Розово-оранжевото небе,
Чайките на бетона,
Есенните листа, пейките, морето...
късните сутрини и ранните вечери...
всичко това си спомних и някак исках да претворя...но няма как,
то е толкова дълбко запомнено и толкова ПО- за мен, че не ми достига нито творческо усилие, нито умение да пресъздам и въздействам така.
Нямам такива ръце да направя това, което виждам и помня за Осло,
имам само сърце,
Но
без да се отклонявам толкова,
имах няколко идеи, но повечето ще останат за друг път.
Тук съм да ви поканя и разкажа и покажа.
Част от моите снимки, а повече тук:
И тази, която най- ме вдъхнови.
Да седнеш на тези пейчици и да замечтаеш
......Следва продължение!
Не за друго, просто снимките са повече от това, което ще ви покажа,
и заради това ми трябва време!:)
С такова чувство го разказваш,просто си личи колко те е пленила тази страна.С нетърпение очаквам продължението:)
ОтговорИзтриванеЗалезът е моята снимка;)Обичам ги бе,тези залези...
как добре описваш,няма начин да не ни заинтригуваш..страхотна си
ОтговорИзтриване