сряда, 20 април 2011 г.

Преди Великден!

Вярно, отдавна не съм публикувала, напуснал ме е ентусиазмът да пиша тук, но някак си не мога да не се отбележа преди Великден.
Или просто да напомня за себе си, или просто да благодаря, или просто да отбележа идващия празник, някак с отношение.

На първо място искам да благодаря на всички, които обичам, да им простя  и да ги помоля за същото, да пожелая на всички останали - добрина и любов и на великите и на обикновените дни, 
да хранят сърцето и тялото си с радост, чистота  и умереност,
 а духа си с благодарност и любов.

Днес приготвих своите козунаци, за първи път, макар и да не спазвам ритуала за омесването на сладкия хляб на Велики Петък, с радост ще ви ги споделя тук.
Рецептата имам от моята сестра, която съвсем внимателно и грижовно ми я разясни

1 килограм бяло пресято брашно
300 гр. кристална захар
6 големи яйца
250 мл затоплено прясно мляко
250 гр масло
1 с.л. домашен орехов ликьор
160 гр големи черни стафиди, накиснати в по-горния ликьор
Малко орехи и 2 пак. суха мая.

Измесен е във фурна за хляб, като при стартиране на програмата, измесването става неколкократно, следих точно по указанията на сестра ми, на коя минута да стартирам програмата отново, колко пъти да премесвам, кога и колко брашно да добавя и кога и как да доразбъркам с лъжица:) Изпичането в стандартна фурна с много следене. И такааааа:

Всичко това от 1 кило брашно и 6 часа
Е, малкият ми син, понеже не пости закусва с козунак и беше доволен.



Искам да почерпя виртуално и вас и тук след сладостта е мястото, където искам да благодаря за получените първи подаръци от инициативата "Предай нататък"

Първият подарък получих отдавна, от Течето. Бях истински впечатлена и радостна. Отивайки да си прибера пакетчето, аз дори и не знаех какво ме очаква там. Бях съвсем забравила, а като отворих пакетчето, така изрядно опакования подарък ( за което съжалявам, че нямах търпението да снимам) открих една сладурска Зайка. По-късно видях и нейните сестри, но моята Зайка е най-най- сладка. 
Тече, благодарна съм ти, истински ме зарадва, ако мога бих си завидяла за този подарък! Не бих могла да направя нещо толкова сладко като тази Зайчица.


Колко сладка физиономийка, нали? А килотките? Ееех!




И вторият подарък, получих вчера от Миленка

За нейните неща, няма какво повече да ви кажа, обикновено предизвикват мълчанието ми, а и сами познавате прецизните й ръце добре.
Зарадва ме нейният избор, да ми изпрати лято и топлина с маковете си. Изненада ме, че ме свързва с тези огнени и крекхи полета, но й Благодаря, за тази цветна нежност, която ми изпрати.
Благодаря, Миленка и прости ми, че няма да използвам този мак измежду книгите си, 
но ако се изкуша...едва ли ще прочета и няколко страници...просто ще ме разсейва.
Ти, знаеш как харесвам твоите интерпретации, твоето място, твоят блог, пожелавам ти да го запазиш все така цветно,
а въженцата- мдаааа, сигурна си била, че ще ме усмихнат...


Ами това е !
Поздравявам всички ви, 
разгледайте местата на Миленка и Течето и до скороооо!


Утре аз, ще пиша яйца!