За децата по земята, най е хубаво, когато....!

За децата по земята
най е хубаво, когато

има светлина;
и в очите,и в сърцата,
и в мечтите,и в делата
винаги да свети Тя.
           

Слънце щом блести над нас,
то е също и за вас.
И тогава всички ние
волни, весели, щастливи
пеем песента.

Във която се разказва
как децата по земята
правят чудеса:
тъмнината разпиляват,
красота навред създават
и раздават светлина!

 

В тези топли, слънчеви и светли дни,сякаш всичко е затихнало, замлъкнало....и някак копнеещо за прохлада...., листата на дърветата съхнат сякаш е есен...а нещата в Живота просто се случват, къде тихи и спокойни, къде бурни и мъчни...

Е, тук съм  и аз, и в дискурса на детството ви показвам две картички, едната за  "Добро дошло, Бебе!", а другата по повод Свето Кръщение!

И тъй като за децата по земята, най е хубаво, когато има светлина, ми се иска да ви разкажа за един проект, в който участвах.

Преди няколко месеца заедно с група приятели и колеги създадохме група ЗаЕдност! Екип от млади хора, които преминавахме заедно през обучение по Личностно развитие, стартирахме една инициатива "ЗаЕдно за Децата", която като групов проект имаше за цел да рехабилитира една софийска детска ясла, като набере средства, за да осигури на малките деца място, пространство и средства за игра. Самите ние вярваме, че чрез играта децата развиват своята личност, учат се и се изграждат характера си. Открихме една столична детска ясла, на която й предстоеше да демонтира изостанали и опасни катерушки и игрушки в двора. Една хубава детска ясла, с поддържан и красив двор, но без възможност за игра, в коята децата да общуват по между си, да се радват и да играят на слънце.

Създадохме група във Фейсбук, събрахме приятели и съмишленици , участвахме и с лична инвестиция и събрахме около 2700лева. В момента тече технологичното време за изработката на детските съоръжения , които съвсем скоро ще бъдат монтирани в двора. Освен тази основната част от нашия групов проект, планирахме и допълнителна творческа част. За нея ше пиша в тази публиакция. Изрисувахме и боядисахме една стена с познати детски герои, боядисахме и две беседки.

Благодаря на всичките си съекипници, благодаря и на Марков колеж за това, че го постигнахме заедно. В самия проект и акцията моят принос е нищожен, взет по-отделно може би и на всеки един от нас. И макар да съм човек, който цени личната изява никак не ми е трудно да съм част от екип, който постига нещата заедно.

В процеса и организацията на изпълнението на проекта, имаше интересни ситуации, аз извадих своите поуки, но не заради това пиша тази публикация.

Бих искала да споделя , колко важни са малките неща, които всеки ден правим.Бихме могли да постигнем всичко, което искаме, заедно. За пореден път се уверих в това, че „заедно” всъщност означава „за Едно” и вярвам в това, че малките неща са важните неща. Вярвам, че ако всеки ден правим малки неща, полезни за някого можем да направим голяма промяна. С чиста, позитивна визия за нас самите, за децата, за по-добро бъдеще и с посока, докато самите ние не се превърнем в малките неща, които променят общата посока, на всичко и всеки. Всеки според своето влияние.

Имам вярването, че и една птичка прави пролет! Щом може да вдъхнови и други да я последват!

И така,

Проектът ни е с малък мащаб, но вече знаем, че не това е важното.

Ще бъда щастлива, ако тази стена мотивира родителите да разкажат на децата си историите, в които участват героите. Да им разкажат, да ги научат, да им поговорят за категории като добро и лошо, за красиво и истина.

Ще бъда доволна, ако това ще даде повод на децата да получат отговори на въпросите си и общуват повече с родителите си.

Ще бъда доволна, ако децата общуват повече помежду си, докато играят на слънце. Докато се пързалят и люлеят да се учат взаимно, на отстъпки, на ред и на приятелство...

И в крайна сметка наистина съм доволна, че спомогнах да има тези поводи.

Аз разказвам  приказки и истории на сина си. И след препрочитаните десетки пъти приказки, все още ми помагат да осмислям някакви ситуации. Вече от страната на родител, уча уроците си от същите тези приказки, на които съм се радвала като дете, а днес, заради моето собствено. Бих могла да напиша философско есе, особено за българските народни приказки и героите и на какво ни учат те, но и това не е идеята на публикацията ми.

Проект на илюстрацията, изготвянето на скицата е дело на художничката на екипа Милена Накова.  Довършителната част, ефектите за обем и полусенки са също нейно дело. Фасадната стена предварително е шпаклована, грундирана и латексирана. С молив е изрисувана с шаблони скицата и оцветяването, в което участвахме всички е изпъленено с блажни бои, на места приложена акварелна техника..

Иска ми се да ви уверя, че никак не е трудно да се осъществяват подобни проекти и инициативи. Не е необходимо да се организират от институции, асоциации или сдружения. А, само от нас, хората, които заставаме зад идеята, каквато и да е тя.

Не е нито трудно, нито невъзможно , нито кой знае колко специално това да си социално отговорен, анагажиран или да изразиш отношение.....разбира се, не е задължително или пък хубаво, не е това, което те прави добър човек или пък отговорен,

Не е нищо друго, просто е възможно!

"...Най е хубаво, когато 

има светлина;

и в очите,и в сърцата,

и в мечтите,и в делата

винаги да свети Тя!"