понеделник, 19 септември 2011 г.

Вдъхновението и впечатлението, можем ли да го вземем назаем?

Можем ли да вземем вдъхновението назаем,
и да приложим същото, в подобно нему?

Всеки ден и всеки миг гледаме, усещаме и колекционираме всякакви впечатления.
и колко хубаво е, като част от тях пресъздаваме с ръцете си, независимо с щрихи в скици, букви в статии или символи във формули...
Има дни, в които се гордея, че съм се захванала с дейности, в които и щрихи и символи и текстил и цветя и хартии и всичко мога да вместя в едно - картички...и по-важното - подаръци!

Аз, повечето хора, може би дори всички, които сме се захванали с творчески приложни хобита имаме в запас безброй идеи,всякакви, различни, цветни...и интересното за мен, как колкото и оригинални и уникални да са те, не са единствени подобни такива...колко пъти някой материализира твоя собствена идея, или поне в основата й, но с друг почерк...
и това ме вълнува и ми харесва,
но често ме кара да се замисля, доколко е възможно всички да мислим подобно или в една посока...все пак споделяме едно и също пространство.

Но не пиша публикацията си заради идеите (макар че накрая ще ви върна отново), а затова,
когато чуждо вдъхновение, ражда у нас ентусиазъм, дотолкова, че взимаме назаем вдъхновението. И това не само в нашето хоби, ами и извън него.


Аз следя много блогове, и чуждестранни и български.Преди известно време забелязах в един много любим мой блог Cynkowe poletko, една серия картички (тук и тук), която толкова много харесах, почувствах близка. Впечатли ме с кристалната си яснота, простота и някак така подредена разпиляност ми се видя, че дълго се сещах за нея. Доста блогове следя и доста разностилови добри продукти съм видяла, че повярвайте ми трудно се впечатлявам до толкова, че дни наред пред очите ми да стои кристално ясно, като фотография нещо, което и да е било. Е тази серия картички беше такава за мен.
И макар да се възприемам за човек, който уважава авторството и личното представяне, човек, който не може да комерсиализира хобито си, този път много, много исках да направя нещо такова.
И тогава взех назаем вдъхновението,
със специалното разрешение на Ewa от cynkowe poletko, направих свое подобие,
и някак си ме бе скъпо. Може би защото се пречупих се да ползвам пеперуди, които до момента не съм, поради огромната си "любов"към тях. Установих, че реалистичната пеперуда е тази, която може да участва в моите неща, и тя няма нищо общо с пънчната, отрязана, надупчена и ембосната или...каквато и да е друга...,което си беше своеобразно пресичане на собствена ми граница (пак ще спомена, че имам непоносимост към съществата, наречени пеперуди)

И така, направих опит да използвам само вдъхновението за такава картичка и да я променя съвсем, но не ми се  стори достатъчно уважително, колкото и парадоксално да звучи...

Тази картичка, е за едно младо момиче, 'артистичен философ' я нарекоха...много исках  да експериментирам и да чувствам докато правя картичка за нея, и наистина ми се получи. ( не картичката, а отдаването ми на нея). Без да познаваш този, за когото твориш е едновременно предизвикателно и естествено. Пожелавам на Артистичния философ, за когото е предназначена картичката ми, да създава и определя правилата за сцените, на които се издига, да е щастлива, разумна и свободна! 

И така,
благодаря още веднъж на Ewa, за това, което ми написа,
и само още един повод искам да ви дам, да се замислите за това доколко чужди вдъхновения заемаме и доколко ползваме самите тях..Авторското право!!!
Бъдете честни и бъдете себе си,
защото, както писах по-горе една идея в този нов свят , в който живеем не хрумва само на един,
но ако чужда идея, почувстваме близка - можем да приложим свободно, само след като го обсъдим с автора! Само след като го поканим, посочим и представим, за да бъде свободен...
В противен случай, не сме свободни и ние!
Може и да не зачитаме чуждото (авторско) право- позволено е!
Но едва ли това важи за собственото ни достойнство!

8 коментара:

  1. Прелестна картичка, много близка я почувствах... Вдъхновение не вярвам, че може да се вземе назаем, но впечатления и опит - със сигурност. Дерзай!

    ОтговорИзтриване
  2. О да,нямаш представа колко е хубаво да прочетеш собствените си мисли ,написани от друг!Аз в последно време нямам смелостта да пиша това ,което чуствам след един мой "криво разбран"такъв,но определено съм човек на честта и се издразвам,когато видя нещо перефразирано,но не споделено за източника!Абсолютно си права,че е най-малкото неуважително!Благодаря ти,за този пост и изразено мнение,а картичката е прекрасна и ти прави чест,за свободата която си си извоювала с коректност!Желая ти,много положителни емоции и нови идеи!

    ОтговорИзтриване
  3. Картичката е станала много красива. Аз по принцип се старая да посочвам вдъхновенията си и се дразня, когато някой си присвоява дадена идея без дори да посочи от къде е взаимствана. Поздравявам те, че си се свързала с авторката.

    ОтговорИзтриване
  4. С много чест и достойнство си успяла да ни представиш тази прекрасна картичка, която си направила и, разбира се, от къде и кого си почерпила вдъхновение. Абсолютно съм съгласна с теб, особено, когато искаме да използваме идеята на друг или част от нея, е хубаво и да го попитаме, и да го посочим след това. А не да въртим, да сучем и да си казваме "Ако мине, мине!". Не е така, защото утре, всяка една от нас може да изпадне в подобна ситуация. За това поне нека се стремим да казваме от къде сме почерпили дадена идея, това е най-малкото, което можем да направим, за да уважим този, който ни е вдъхновил!

    ОтговорИзтриване
  5. Картичката е чудна! Поздравления!
    Относно взаимстването на идеи и аз съм на същото мнение. Най-малкото, ако не помня от къде, казвам, че не е моя идея и съм го виждала другаде, но така или иначе се старая да направя нещо съвсем различно. Има и друго - случвало ми се е да видя подобна на моя идея, направена преди мен, но аз я виждам впоследствие. Дори когато направих триъгълната си кутийка с букетчето от бели рози, няколко минути след публикацията ми, се появи в един известен и следен от много хора блог, подобна кутийка с букет бели рози вътре. То е ясно, че са различни, ясно е и че дори другата публикация да е първа, няма как да сътворя нещо за минути.. поне аз не мога :) Но започвам да си мисля - ами сега, ако някой реши, че съм видяла оттам?

    ОтговорИзтриване
  6. Всъщност, знаете ли, аз имах предвид, когато вземем вдъхновението и цялостната идея някому и я претворим, така както аз взех картичката на Ева и я направих. Далеч съм от мисълта да превърнем и публикациите си и творчеството в едно безкрайно цитиране на имена, вдъхновили ни, и вдъхновили се от друг. Далеч не става дума и да не прилагаме всичко, което ни впечатлява в творчеството си, още повече че в това свободно блог пространство, бликащо от идеи, похвати, техники, начини, композициониране, съчетаване, послание....можем да открием кое от къде идва. А и за това са и всички похвати и техники и модели, които самата аз ползвам постоянно, и никак дори не мисля, че следва да обяснявам а и дори и не искам и да чета, кой е източника. Аз наистина имах предвиди цялостна композиция и излъчване и стил...това, което аз направих с тази картичка. Просто аз самата преживях тази картичка по особен начин и исках да го споделя, ще се радвам ако не сте ме приели твърде буквално, аз само исках да раззгледаме и потърсим авторското право само там, където то има основание да съществува...все пак ние всички сме на тази земя и всички сме автори...позволено ни е всичко,всичко.

    ОтговорИзтриване
  7. Абсолютно се разбира какво имаш предвид още от публикацията, просто.. човек винаги поглежда и през своите очи и споделя неговия си опит по дадената тема :)
    В подобни случаи, ако силно съм впечатлена от някаква чужда идея, аз действам като я променям, досега винаги в процеса на работа толкова са се изменяли нещата, че и следа няма от първоначалната чужда или моя идея.
    Ти, както споделяш, така си преживяла картичката, че си почувствала необходимост да е същата композиция :) Разбрала съм те правилно :)
    И естествено съм съгласна и с останалото в последния коментар :)
    Le, твоите творби са едни от немногото, на които гледам като на истински арт-произведения.
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване