понеделник, 31 януари 2011 г.

Откровено!

Всички ние виждаме различните вълни и вълнения в блогопространството. Награди, годишнини, инициативи, анкети, конкурси…празници, размяни... Всички те в края си имат печеливши, избрани…доволни. Не знам дали  в крайна сметка формират някаква общност или са просто заявки за това, но е факт, че вълните заливат всички ни,
и Всеки според своя си обем 'въздух в дробовете' решава дали да следва или променя посоката.

"Предай нататък" , в която неколкратно и аз самата се заявих е прекрасна инициатива.
За мен специално е такава, защото наистина залива всички. Вярно, някои не харесват тенденциите и поредното предаване на щафети…., но вероятно и това й е и смисъла.
Не всички вълни са мощни защото са големи и дълбоки.
Какво по- хубаво от това да се освежим  и да предадем натам. Аз избрах това за себе си и искам да споделя с вас, че рядко харесвам масовото, комерсиалното, но често това е единствения начин да позволиш и на другите да се докоснат. Аз вярвам, че ако искаш да си част от авангарда, би трябвало да можеш да плуваш и на различни дълбочини…

Въпреки това ми се иска да обърна внимание на една друга инициатива, в която основната идея силно ме впечатли. Която точно обратното на всеобшата радост от игри, предизвикателства и ред други потупвания по рамото има сериозна дълбочина.
Това е и повода и да пиша тези редове. Блог годишнините и размяната на пожелания, награди и  купчини виртуални похвали и демонстрации имат своите и то не малко позитиви, но в този случай, подаръкът е не просто подарък за някой, а за ВСИЧКИ.
Има полза от него, и едновременно приобщава и учи.
Дени, истинско, чисто, творчески ‘празнува’ и покани и нас.
Вярвам , че има полза за всички и открояващата й идея е наистина ценна.

Всеки творец е индивидуалист, има своя почерк, стил и израз, въпреки че ползва разни общи похвати…Всеки творец има какво добро да даде и покаже…и това е един прекрасен начин.
Това аз усещам под думата виртуална награда!И понеже заявих участието си там, затова е и този текст.
Дотук с личното, но къде е полезното?!

Е, нямам претенции, че аз ще ви предложа ползи, или ще помогна на някой да е по-добър (изкл. усилията ми да направя сина си добър човек)!
Затова ви препращам към друг автор. Линк в края на публикацията!
Ако считате, чи бих могла да ви дотегна, направо се насочете към клипа!

В последните месеци и в края на годината, аз спрях да публикувам тук.
Имах колебания по отношение на това какво и защо и на кого показвам.
Е, както вече споделих в унисон с моите мисли се счупи и фотоапарата ми, Тоест нямах как да показвам, след което и твърдия диск ми замина и спрях и да се обяснявам..Вдъхновение не ми е липсвало, ентусиазъм обаче да. Тоест и ръцете ми не работиха…Заслужена или не, почивка си дадох, давам си я и сега.
Но за друго пиша това….повода е счупения хдд и загубената информация.
Да, нищо не можаха да спасят. От последните 5 години - работа, снимки, мигове, контакти, анализи, връзки, и всичко друго..., което можете да си представите се съхранява в преносимия ми компютър…Преносимият ми споменник и кутия за пазене…
И чудих се…мислейки за снимките…,след като вече нямам снимки на творенията ми, на моментите, на сина ми от раждането му до сега, усмивките, новите зъбчета, прохождане….плач, смях и семейни празници….пазя ли миговете в сърцето си…?!

И ДА, след като ги пазя защо тогава ми е тъжно, и усещам, че безвъзвратно съм ги загубила...тези някакви специални мигове?!
Защо ни е нужно доказателство за отминалото щастие…защо е ценно и дали всъщност полагаме усилие да го съхраним…тук и сега?!
Дали и така в живота изобщо, търсим някакви гаранции и някакви доказателства постоянно…Пазим ‘документите’ от миналото си, пишем гаранции за бъдещето …?!

А тук и сега …- лоши сектори. И „искате ли да форматирате диска?; Да или Не?”
Е, Диска ще го запазя, отново за спомен,
продължавам да се надявам, че специалистите ще извадят необходимото от там,
но специалиста, който ще извади и запази миговете ми от мен, съм само АЗ
моите лоши сектори….кой  друг може да възстанови?


И ви питам.
Вашите сектори и пътечки, вашите мисли и идеи…,за колко време напред са?

И колко сте истински вдадени на това…ТУК и СЕГА…?
Поумняли? Успяли?
Но дали сте щастливи, ако не споделяте радостите си?
И пазите ли копие на всичко в сърцето си...,
под което копие ежедневно и ежечасно да натискате бутона Forward?


Е без излишно отвличане в екзистенциалното…
АЗ подмених твърдия диск, преинсталирах, купих и нов фотоапарат, но поумнях ли? Вероятно само дотолкова, че да си напомням да внимавам, какво правя или не правя..., за да имам много от онези мигове.... които си струва да пазя и  споделям!

И иска ми се, само да завърша с думите на Петър Марков, на който имам шанса да съм ученик и да ви пожелая приятно гледане!

„.....Събуди се Човече - сега още може. Погледни се отвътре - спокойно, без стрес. Помисли, събери се, вгледай се в другия......
Усмихни се на Утрето - то започва от днес!"


петък, 28 януари 2011 г.

С пълно сърце...

Здравейте приятели,
Вече ми е време да се завърна,  при вас, след време на размисли и преподредби на ценности. Коледното време не бе моето време за творене. Ограничих се единствено с подаръците и се дистанцирах. Умишлено. От всичко червено и зелено...някак се почуствах затрупана...и ако продължа метафората...имах нужда да подишам.
Поех въздух,
Взех раницата си, в нея сложих идеите си, промененото си сърце и ето ме.

Считам, че най-добрия повод да се появя отново е инициативата „Предай нататък”.
Правилата всички знаем, няма да ги пиша, но искам да се извиня на всички, които прочетоха името ми сред 5те заявили желание на повече места.
Факт е, че няма да дам на толкова пъти по 5 хора, подаръци...
Уважавам правилата, но и с човек развиващ латералното си мислене, не видях ограничението в броя и в предаването нататък. Както и да е.

Който иска да получи ръчноизработен подарък от мен, нека се запише като коментира тази публикация.
Нека да заяви и своите предпочитания, познавайки ме като автор.
Нека да приеме и идеята ми, да не се съобразя със състезателния дух и да  не се огранича с първите пет.
На някакви принципи, които ще споделям във времето, ще изпращам И на други приятели част от сърцето си с прикрепено послание.
Моля всички автори, при които се записах, да се чувстват свободно и да не ми изпратят подарък.(давам си сметка, за това, че изпреварих много желаещи)
Ще изпратя ръчно изработен подарък „благодарност” и при тези, които се записах.
И последното, условие, което ме връща в реалността отговорно е, че съм автор без особени претенции за качество и без особени намерения да се нареждам след особено добрите и прецизни автори сред нас, които всички познаваме. Всеки, който иска да получи подарък от мен следва да знае, че граници, размери и начини за „ръчноизработване” за мен няма. Моля всички записали се, да не създават очаквания, защото има вероятност да не ги оправдая, а това ще е мъчително и за мен.
 И всеки, КОЙТО прецени 'предава нататък' като изработи САМ подаръците за други хора, свои близки или непознати, важното е да има зарадвани и доволни хора, които сами да решат да зарадват другиго.
Няма значение на колко и какво, а за който е ценно нека да спази правилата.
Аз мисля, че е ценно, когато получаваме нещо даром,  да подаряваме с радост и ние. Защото така можем да запазим топлината си.
Чрез жест,
Чрез изразено внимание...
Чрез задоволената потребност....да бъдем специални!


Който дава, той се благославя. От това, което ви е дал Бог, давайте. Силният всякога дава. Обича го Господ, и аз го обичам. Нищо повече! Не се занимавам с неговия характер. Щом мисля за някого, че е добър, той става добър, щом мисля, че е лош, става лош. Ние сами правим вътре в нас хората да стават добри или лоши. Помислим лошо за един човек, и той мисли лошо. Помислим добро за един човек, и той мисли добро. Не мислете, че ще предизвикате любов без любов. Беинса Дуно