неделя, 20 май 2012 г.

Ред ми е да се похваля..

Рядко наминавам тук, но и не ми липсват особено публикациите. Не съм оставила и за миг това да следя кой какво прави и пише, но и на мен самата ми беше удоволствие някак да си отдъхвам, да наблюдавам и да не се терзая затова колко много ми липсва ентусиазъм да пиша тук. А и не само. Не съм много продуктивна напоследък в картичкоправенето. Дори тази, която показвам днес е от преди време. Но пък съм доволна от това, че по-малкото време за картички използвам по-концентрирано. Сигурно защото все пак ми липсва хаоса, допира с материалите, миризмата на лепило и силикон, затова и се отдавам по-по-качествено.

Тази картичка е една от много малкото, които съм направила за кратко време. Не само защото не е нещо особено като изпълнение. но и наистина бързах (както се случи и с последните, които даже не успях да снимам)  Та кратко-кратко, колко да е кратко - около половин час. А за мен това си е малко време:), като се има предвид, че обикновено ми отнемат часове. Всичките ми мисли, подготовки, отпечатване или правене на елементи обикновено са разпокъсани във времето. Няма да ви разказвам и колко много подготвени елементи и части за картички имам, които са били в резултат на някоя идея, или е по-добре да кажа поредната неосъществена идея. Може и да ви звучи познато, а може и да ви се стори твърде безотговорно и по детски, но всред разпиляните си материали ми се струва много лесно да започна много неща (както с моите заготовки в случая) и доста по-трудно да довърша. Може би е въпрос на воля или на постоянство, не знам, може и да е просто липса на желание за усилие или даже може да е всичко на куп, но...фактите са факти. Не съм особено продуктивна напоследък. За сметка на всички, които следя в блогопространството, които толкова много напреднаха, че имам усещането, че сериозно изоставам.

Но както и да е, 
Иска ми се обаче да споделя, че тази година Проект 366 определено много ме завладя. Тони и това, че по-често говори миналата година за него има голям принос. Преди години следях разни такива албуми из виртуалните фотогалерии, и някак ми се струваше непостижимо. Тя обаче промени нагласите ми. Миналата година стартирах, но не го докарах доникъде. Дори спрях още 1вия месец. Тази година, обаче реших, че е моята. Високосна, с ден повече. Четна цифра (привързана съм към четни дати) 366 бе най-чудесната възможност.И започнах, и толкова ме завляда, че ще продължавам и в бъдеще.Уверена съм. Трябва да ви кажа, че този Проект, много ме разви. Малко е да споменавам за по-широко отворените си очи, за часовете на обработка на снимки, за текстовете към всяка от тях, за всичко, за всичко. А колко много вдъхновители имам в този проект, оказа се че много, много хора снимат всеки ден и всекидневно ме ентусиазират. Дължа им много! Без да ги познавам! А най-много воля и вдъхновение съм събирала от една специална моя (смело ще нарека) приятелка, макар и виртуална. Милена Великова. Истински Aрт Фотограф. Професионален фотограф, който има много интересен поглед, много радост умее да заснеме. А това си е сериозно умение. И така. Благодаря й, че формира отношение у мен.
Всички бихте могли да опитате!Вярвайте, че това ежедневно снимане променя! Деня ви, Очите ви, Оценките, които правите и Самооценките, които правите.




И така, 
доста пописах, но и няма да спра, преди да се похваля с още нещо,
Вчера в Юнския брой на списание "За хората" излезе статия- интервю с мен. Автор на статията е Вихра Василева, която преди месец-два, се свърза с мен и ме покани. Не знам дали да ви разказвам как се почувствах, колко горда и благодарна бях. Моето първо печатно интервю.Вълнението е необикновено. Имам цеееели четири страници! Може за някои това да не е постижение, но за мен винаги ще си остане повод за гордост. :)))

11 коментара:

  1. Е,дочаках,с удоволствие четох и видях !!!Винаги,след известно мълчание твое,започвам някак да се ослушвам наоколо,в очакване на нещо интересно ...Радвам се и те поздравявам,познавам усещането !Ще потърся списанието ,специално заради теб и Вихра.И ти желая бъдещи страници!!!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти! За личното отношение и за вниманието!

      Изтриване
  2. Ле, не знам откъде да започна... Най-много ми се иска да те подравя за Проекта 366. Сякаш всичко това съм го писала аз - макар и преди време... Знаеш ли, този месец изоставих проекта - съвсем съзнателно и обмислено. След две години и пет месеца ежедневно снимане почувствах ужасна умора. Време беше да се вслушам във вътрешния си глас, който упорито ми подсказваше, че ще е хубаво да си отдъхна. Скоро може би ще напиша публикация за това в блога. Но пък колко ти се радвам и заедно с теб изживявам всички емоции. Поздравявам те!
    Сърдечни поздрави и за първото интервю! Ще потърся списанието специално заради теб.
    Желая ти усмивки и вдъхновение!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Тони, радвам се, че умееш да предизвикваш и съм облагодетелствана, защото имам възможност да 'чета' от твоя опит и преживявания. Ще имам и твоята гледна точка, ще знам как да устройвам очакванията си, а това си е богатство. Богати са тези, които споделят и тези, които ще открием нови предизвикателства в споделянията им. Благодаря ти и за вниманието!

      Изтриване
  3. Ле, имаш мнооого хубав повод да се появиш и тук. И много се радвам за теб, така, както го описваш изживяването, емоциите от тези четири странички, въобще вълнението ти и радостта се предават и на нас! Поздравления и за проекта 366, най-вече за постоянството. Не бих могла сигурно да се заема с такова нещо, но... знае ли човек. За картичките - ами, надявам се съвсем скоро отново да ни зарадваш с нещо, защото определено не изоставаш, напротив, ти имаш невероятни идеи, които осъществяваш понякога с още по-невероятни материали и резултата е страхотен. Ще очакваме да ни зарадваш в скоро време и с картичка!

    ОтговорИзтриване
  4. Лени, поздравления и още много такива поводи за гордост и самочувствие. Ти пиши, снимай, твори... а ние ще ти се радваме и следим в захлас!

    ОтговорИзтриване
  5. Поздравления за статията и за проекта! Възхищавам се на хора с постоянство, които докарват нещата докрай, може би защото не съм такава :). А картичката на мен много ми харесва, нежна е и романтична.

    ОтговорИзтриване
  6. Лени, имаш дарбата да увличаш хората, знаеш ли?
    Аз дето се боя да се обвържа с някакъв по-дългосрочен проект аха да бълбукна :) Всъщност обмислям един, който ще ми донесе някакво удовлетворение - безсрочен и не много ангажиращ. Това за заготовките за недоосъществени проекти сякаш аз съм го писала...
    Поздрави и нали се сещаш, че и аз ще търся списанието :)

    ОтговорИзтриване
  7. Ле, първо честит имен ден! Пожелавам ти здраве, щастие, още повече креативни идеи и разбира се да си много, много обичана!
    Още веднъж честита, заслужена публикация! :)
    Проектът ти 366 го следя във Фейсбук. Замислям се и аз за такъв проект догодина или пък за по-кратък срок през тази...
    Поздрави :*

    ОтговорИзтриване
  8. Прекрасна е картичката! Много слънчева и нежна!

    ОтговорИзтриване
  9. Ле, изчетох този твой пост на един дъх...
    Все едно аз съм го писала за заготовките и недовършените проекти..
    А за Проекта- поздравления!
    Тони е невероятно увличаща личност. Истински талант има в това.Когато прочетох за този нейн Проект, първата ми мисъл беше,че и аз искам.
    Спрях се, защото...за това се изисква и добър фотоапарат..и известна подготовка.
    Въпреки това, съм го сложила някъде в плановете си за бъдещето..Кой знае..може би следващата високосна, ще му дойде реда..Като чета твоето въодушевление..не се съмнявам,че е много истинско изживяването и..много отварящо врати и очи и сърце...Наистина човек трябва да му се посвети...ако реши..
    Радвам се на завръщането ти.
    Непременно ще отърся статията за която говориш. И от сърце ти пожелавам още много такива...Сигурно е вълнуващо да видиш, че хора, които уважаваш ценят това, което правиш и начина по който го правиш.. Успех, Лени...

    ОтговорИзтриване