сряда, 18 юли 2012 г.

Сватба в бяло и черно, гарнирана с пепел от рози, малко точки и много, много любов!

Както не веднъж съм казвала, съм много заинтригувана от сватбените традиции. Уважавам булченските надежди и очарования, харесвам традициите, сватбения хляб, булото. Всеки път, когато някой разказва сватбени истории слушам развълнувана. Дори на моята собствена сватба, както е лесно човек да се досети, сама приготвих всичко, което можеше да се приготви. Отделих внимание на всеки детайл, с нежност, с трепет, с вълнение пипнах всичко.
После, когато станах кума също, и всеки път, когато някой поиска от мен да се занимая със сватбени елементи го правя с радост. Точно заради тази тематика, направих и тази картичка с опаковка с ентусиазъм (за разлика от последните ми преживявания и липса на всякакво желание, за което пък споменах в миналата публикация).

 Моя приятелка беше кума, подбрах цветовете според нейния тоалет. Рокля в бяло и черно и брошка в цвят пепел от рози. Оказа се удачна комбинация, или поне на мен ми се струва подходяща.  По изработката няма нищо кой знае колко специално. Пънч на Марта Стюарт- 2 броя. Цветни хартии, сатен, перли и пяна за моделиране за малките клончета. Телчетата пък взех от декоративните розички, които пък използвах за късметчетата за хвърляне от кумата. Изображенията - отпечатани на картон, и после апликирани на филмова лента, лакирани с глоси и напукани. Намерила съм си свой начин за напукване, което се състои просто в изсушаване със сешоар. Установила съм, че според количеството гланциращ лак, се получават подобни спукнатини:)


Кошничките пък, 21 на брой, направих с тюл на точки, декоративни рози от фоам, сатенени панделки и разбира се жито и стотинка. Както казах - много ценя традицията в сватбените празници. И всичките възможности, които днес има и могат да ни хрумнат за авангардни сватбени украси...не мога да сравня с традиционните и значещи за мен дребни символи. Толкова са мили. И романтични. А ако булката ги приготви сама пък придобиват още по-голяма стойност. Или поне за мен! 


Колко важно ми се струва да преживееш тези сватбени празници. Да заявиш пред всички своята обич, докато си пред погледа на близки и познати, докато си в главната роля да си позволиш, и на себе си, и на любимия си човек да преживеете заедно ден, в който точно като на филм, всеки един важен момент ще премине на забавен каданс, озвучен с мелодия и режисиран от самите двама влюбени...
и не заради празника,
не заради роклята и пръстена, 
не заради обществото и дълга към най-малката му клетка,

а заради дълга към себе си, 
да си осигуриш спомени,
да си осигуриш мигове, които 
когато побелееш и ти е студено - ще те стоплят,
ще ти припомнят младостта, когато сам си режисирал дните си,

ще ти донесат трепета и вълнението
ще те запазят и като история за своите деца и внуци....


и ще ти е топло
нежно
романтично...





6 коментара:

  1. Лени, прекрасна публикация! Картичката, късметчетата, мислите, които споделяш - наистина са трогващи.

    ОтговорИзтриване
  2. Осигурени са спомените,качествено изпълнението!!!:)

    ОтговорИзтриване
  3. Ле, толкова вълнуващ пост..Изчетох го на един дъх.И цветовата комбинация и точките и ..всеки детайл -изпълнени с любов и вълнение...
    Върнах се 24г назад, когато сама правих поканите за сватбата ни и всички късметчета,украси на чаши, шампанско и малки детайли..Тогава просто нямаше от къде човек да си купи нещо различно..
    Върна ме към емоцията от онова време...
    Благодаря ти!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. дано ти е станало нежно и топло и романтично...!

      благодаря и аз!

      Изтриване
    2. Определено ми стана топло и романтично..При теб всичко е толкова стилно,че винаги докосва душата..А това винаги ме стопля..

      Изтриване