събота, 26 май 2012 г.

Успех по Пътя!




В дни на промяна, на ново начало и път с много неотворени врати, пожелавам и на себе си и на всички да отключим с Любов всичко Затворено пред нас!

Много харесвам метафори за Вратата, винаги има над какво да се помисли и какво да ти напомни. И преди съм ги използвала в картичките си, макар и не толкова често, колкото може би ми се е искало. Най-скъпа обаче ми е първата с изобразена моя мечта А втората е отново в този дух.

В този смисъл направих и днешната си картичка, предназначена е за абитуриент, но и на себе си бих я подарила, защото истински мечтая за това. Посланието й отправям и към себе си, колкото пъти се сещам и колкото често мога.






За направата й съм ползвала във времето и чуждо вдъхновение.
Светлето и Вихра! Много силно са се запечатали у мен, техни произведения, които втъках тук.
Светлето имаше преди години картичка с врата ( за съжаление не мога да открия, точна публикация на нея, за да ви я покажа, защото беше отдавна, но тя имаше прекрасна вдъхновяваща картичка с една табелка 'образцов дом'). Толкова силно се е запечатала в ума ми, че дървената текстура на моята врата, дължа на нея.
Редактирам, за да ви покажа нейната прелестна картичка. Благодаря ти, Светле!Ето и тази!
А Вихра, с тази публикация ми даде прекрасна идея. Пантичките от картичката направих от калай. Още щом прочетох нейната публикация си набавих калай, и направих някои формички. Стоят някои от тях неупотребени. Направих и обици, но ми се струват доста крехки. Работата с този мек материал е доста увлекателна, уверявам ви. Супер подходящо е за картички, защото е доста крехко. А за бижута - опитах с галванизирана тел - някак стават по-стабилни, а и изискват по-малко средства.

Останалото по картичката си беше просто работа и радост.
Обработени с фотошоп изображения и текстури, надпис, отпечатване върху картон и сглобяване. Сухи цветя, солено тесто, клечка за зъби, калай и ентусиазъм.

Пликът е направен с дистрес мастило- орех, а свитъчето е пригодено за закопчалка.

Ами това е!

Желая НИ успех по пътищата, които поемаме ежедневно и вечно отворени врати!



сряда, 23 май 2012 г.

Абитуриентско!







Картичка и кутийка за подарък на абитуриент.

Когато аз завършвах училище преди 15 години (ух, цееелиии петнааайсет) не ми подаряваха пари, както днес е удачно и познато да се прави, но пазя най-прекрасни спомени за бала си, за трудните години тогава, и за големия празник, който семейството организира и сама си довърших след това. Помня все още трепета, сбъднатите мечти. Как сама се гримирах и си правих прическа, как се облякох в мой тогавашен стил, с къса пола, около педя:) любими, чакани и мечтани док-мартенси кубинки (тези на моята взъраст знаят какви са) как ми дадоха на заем истинска чантичка Гучи, дори майка ми уши специален панталон, който обялкох след 12 ч. и колкото и труден да беше живота тогава, имах два тоалета, прекрасен празник, сбъднати мечти, бях себе си, и бях щастлива...Празнувах без да мисля, какво ми предстои тогава, защото знаех, че ще продължа да уча, да празнувам и да бъда себе си...:)
Радвам се, че завърших преди цееееели петнайсет, радвам се, че не получавах пари в пликче. Радвам се, че днес мога да ги правя аз, радвам се на съвременните абитуриенти, истински им се радвам. За по-широките граници, за по-големия поглед:) и за лукса, който биха могли сами да постигнат за тези, които го търсят.И за другите се радвам, дори повече. Те живеят в по-различни времена от нашите тогава....Само им желая - повече мъдрост!М-ъ-д-р-о-с-т!



Идеята за кутийката видях тук. Има и шаблон, но тъй като е малък аз си направих свой.
Гръбчето на бухалчето от кутийката е с крилца и също е с дизайнерските хартии на К&Company.

неделя, 20 май 2012 г.

Ред ми е да се похваля..

Рядко наминавам тук, но и не ми липсват особено публикациите. Не съм оставила и за миг това да следя кой какво прави и пише, но и на мен самата ми беше удоволствие някак да си отдъхвам, да наблюдавам и да не се терзая затова колко много ми липсва ентусиазъм да пиша тук. А и не само. Не съм много продуктивна напоследък в картичкоправенето. Дори тази, която показвам днес е от преди време. Но пък съм доволна от това, че по-малкото време за картички използвам по-концентрирано. Сигурно защото все пак ми липсва хаоса, допира с материалите, миризмата на лепило и силикон, затова и се отдавам по-по-качествено.

Тази картичка е една от много малкото, които съм направила за кратко време. Не само защото не е нещо особено като изпълнение. но и наистина бързах (както се случи и с последните, които даже не успях да снимам)  Та кратко-кратко, колко да е кратко - около половин час. А за мен това си е малко време:), като се има предвид, че обикновено ми отнемат часове. Всичките ми мисли, подготовки, отпечатване или правене на елементи обикновено са разпокъсани във времето. Няма да ви разказвам и колко много подготвени елементи и части за картички имам, които са били в резултат на някоя идея, или е по-добре да кажа поредната неосъществена идея. Може и да ви звучи познато, а може и да ви се стори твърде безотговорно и по детски, но всред разпиляните си материали ми се струва много лесно да започна много неща (както с моите заготовки в случая) и доста по-трудно да довърша. Може би е въпрос на воля или на постоянство, не знам, може и да е просто липса на желание за усилие или даже може да е всичко на куп, но...фактите са факти. Не съм особено продуктивна напоследък. За сметка на всички, които следя в блогопространството, които толкова много напреднаха, че имам усещането, че сериозно изоставам.

Но както и да е, 
Иска ми се обаче да споделя, че тази година Проект 366 определено много ме завладя. Тони и това, че по-често говори миналата година за него има голям принос. Преди години следях разни такива албуми из виртуалните фотогалерии, и някак ми се струваше непостижимо. Тя обаче промени нагласите ми. Миналата година стартирах, но не го докарах доникъде. Дори спрях още 1вия месец. Тази година, обаче реших, че е моята. Високосна, с ден повече. Четна цифра (привързана съм към четни дати) 366 бе най-чудесната възможност.И започнах, и толкова ме завляда, че ще продължавам и в бъдеще.Уверена съм. Трябва да ви кажа, че този Проект, много ме разви. Малко е да споменавам за по-широко отворените си очи, за часовете на обработка на снимки, за текстовете към всяка от тях, за всичко, за всичко. А колко много вдъхновители имам в този проект, оказа се че много, много хора снимат всеки ден и всекидневно ме ентусиазират. Дължа им много! Без да ги познавам! А най-много воля и вдъхновение съм събирала от една специална моя (смело ще нарека) приятелка, макар и виртуална. Милена Великова. Истински Aрт Фотограф. Професионален фотограф, който има много интересен поглед, много радост умее да заснеме. А това си е сериозно умение. И така. Благодаря й, че формира отношение у мен.
Всички бихте могли да опитате!Вярвайте, че това ежедневно снимане променя! Деня ви, Очите ви, Оценките, които правите и Самооценките, които правите.




И така, 
доста пописах, но и няма да спра, преди да се похваля с още нещо,
Вчера в Юнския брой на списание "За хората" излезе статия- интервю с мен. Автор на статията е Вихра Василева, която преди месец-два, се свърза с мен и ме покани. Не знам дали да ви разказвам как се почувствах, колко горда и благодарна бях. Моето първо печатно интервю.Вълнението е необикновено. Имам цеееели четири страници! Може за някои това да не е постижение, но за мен винаги ще си остане повод за гордост. :)))