понеделник, 25 юни 2012 г.

С повод и без повод!

Харесвам и уважавам хора, когато подаряват на най-близките си и любими хора, картички заедно с подаръците си. Винаги има какво ново да напишеш, да пожелаеш, да се постараеш дори и за този, с когото си ден и нощ, и на този, с когото вече се разбираш и без думи.

По-различно и по-лично от личното става. И колкото и банално и ненужно да е това малко нещо, толкова по-важно ми се струва и именно защото е малко.Малките неща  от големите хора.

Цялото това предисловие не е свързано с някой мой подарък към някого (защото в моето семейство да подаря картичка е изключение) и дори не е намек за утрешния ми рожден ден, просто по такъв повод направих картичката от тази публикация. 

Какво по-нежно от това, мъж да поръча за жена си, такъв подарък
и какво по-хубаво от това да ти дадат пълна свобода да го сътвориш.


Избрах топли цветове, специални луксозни кристални мъниста за разкош, място за послание и място за подарък, било то и паричен.

И понеже харесвам това семейство сътворих и първия си ръчно изработен пъзел. Ей така не исках да е обикновена картичка. Снимка на най-ценния подарък на дамата, която празнува своя личен празник.Мъжът и детето й. 

Обработих снимката с разни ефекти, сложих пъзелна текстура, отпечатах я на 200 грамов картон (благодаря на майка си, че вечно ми изпълнява поръчките за печат) и изрязах елементите. Допълнително лакирах няколко пъти с лак и покрих пак няколко пъти с Ц200.Пъзелчето е съвсем малко, към него добавих и мукава с магнитче, което да служи за основа на вече наредения пъзел, ако реши рожденичката да си го постави на хладилника.Не за друго, а да си ги гледа всеки ден. Своите любими хора.



Надявах се да се хареса, да се оцени.
Иска ми се всички ние с близките си хора да се харесваме и да се ценим,
защото вярно е, че много се обичаме, но колко често си напомняме, че те всъщност са най-скъпия ни подарък?
Колко често им доказваме, че най-скъпия подарък за тях пък сме самите ние?! 
Колкото често да е това обаче, аз вярвам - може и още веднъж!
И нищо не пречи това да е днес!


вторник, 19 юни 2012 г.

Цветно пликче




Нищо особено като материали не ви трябва за подобно пликче. Бял картон, хартия на цветя, лепило и ножица. Бихте могли да го постигнете и само с това. Моделчето на пликчето си е мое, но прилича на пощенски плик обикновен. Аз дори не използвах и линия.(изобщо скарана съм с оразмеряване и точност. По усет правя нещата равни и симетрични, а като реша да използвам линия или триъгълник - всичко става криво)

Допълнителни екстри към плика, без които може и да може са дистрес мастило 2 цвята, дантела, прежда, капса, глоси или лак и пънчове във формата на листенца.

И най-същественото може би, ако пликчето е за лична употреба - екстра, но задължителна- пари, които да поставиш вътре за подарък. 
Е добре, че не беше за лична употреба, защото в моя случай парите бих похарчила в някоя кинкалерия или книжарница и те щяха да се превърнат в нови пликове....и нови и празни

понеделник, 18 юни 2012 г.

Моето 4 годишно момче!

Преди 4 години на 12 юни се роди моят син, родих се и аз като Майка!
Промених света си, очите си, напълних сърцето си! Станах по-богата, по-страхлива, по-разбираща, по-готова, по-мислеща за след време...Осъзнах се като отговорна, премислих се като обичаща с всеки сантиметър от тялото си и всяка несъществуваща мярка в сърцето си. Започнах да разбирам какво е  тревога, какво е страх, какво е майчина болка, сълзи от безсилие.

Разбирам го и сега, уча своите уроци на Майка.
Приемам,

Благодаря
и Обичам
и всичко, заради една малка шумна Вселена, 
един мой най-значим 
един озаряващ света - Светозар!

4 годишен малък мъж, без който света ми щеше да го има-да, но съзнавам, колко по-богат е днес!


И такааааа. Празнувахме. Всичко беше в темата Колите и разбира се Маккуин. Сега това Го вълнува моето момче, не че знае филмчето, но пък много се впечатлява. Имаме блузки, пижамки, книжки, четки за зъби, гипсови фигурки, касички, лепенки, течен сапун и още какво ли не с този бранд. Продава се всичко, марката им е печеливша и разбира се не останахме и ние по-назад. Не се противя, макар и да не си падам толкова по този тип комерс. За да се радва детенцето се потрудих и аз. Приготвих му покани, флагче, поръчахме торта, направихме гипсови фигурки и гирлянди:) Направихме и картички.Всички беше в синьо, бяло и червено. И колкото и типично да изглежда всичко си го направихме сами, с радост и му вложихме онова чувство за специалност. И се превърна в специално. Маккуинсветкавично парти!:)

Покана, разбира се с името на всеки:



Специална торта от Галя. Прекрасна и по-хубава, от колкото си я представях! Изпълни и преизпълни желанието ми. Беше и м-м-много вкусна.



и подаръчетата за всички деца - картички, разбира се. Изработени от Мама:)
Направени на ФШ.
И накрая, за да бъда и аз в тон, по примера на Маги си направих и обици. Разбира се от гуми за коли.




Моето голямо пораснало момче! 4 свещички, едно тайно желание преди да ги духне. Подаръци, детски смях, конфети, торта и много, много спомени, запечатани на снимка. Партито му отмина, ще се подготвяме за следващото. И всяко едно ще запечатам в сърцето си. С всяка изминала година ще се радвам, че имам своя 12ти юни.

12 юни,
който промени Света ми!
В който се роди синът ми!


Моето момче,  най-правилното име за него съм избрала. Света ми озарява. Той Светозар е!