сряда, 15 февруари 2023 г.

В природата на нещата...

Понякога срещаме хора случайно, общуваме кратко, споделяме пространство временно, прихождаме за няколко момента, защото пътеките се са доближили. После всеки продължава своята,

но 

понякога-

тази случайна неслучайност на срещата се оказва валидна за по-дълго време, за по-друго пространство и за по-значими моменти.

Понякога странниците се срещат, и се....разпознават.

Излизат от временното си пространство, но от него си взимат и ...другарче.

Обичам тази специалност, която я има у хората. Това според мен е една от най-ценните човешки възможности и шансове, единствената дори, която би могла да те зарадва независимо кой си, какво си, какво можеш или не можеш...или именно заради това.

Нито  разстояние, нито професии, нито убеждения, нито постигнати успехи, нито лични желания и подходи...са определящите допирателни в такива моменти.

Може да срещнеш някого, с когото да взаимодействаш така, че отношенията да са подхранващи и за двамата, тримата, деветимата или...колкото и да са там...не за друго, а защото инстиктивно ще разпознаете природната си уредба. Един на друг. Такива хора стават приятели.

Някои душеприказчици, други - близки по природа, трети - просто ти напомнят човешкото. 

Заради една такава случайна неслучайност направих и това мъхче.

Присъствах на място, където срещнах едно човешко сърце и то стана мое другарче.

Тя ще се разпознае като прочете. А аз само ще парафразирам нейни думи, без да съм взела позволението ѝ, но вярвам, че ще са вдъхновяващи ... и за вас.:

Не мисли, колко му е тежко на някой, но ако искаш да мислиш- мисли как ще се справи с ежедневните си битки. А такива има и за малки за големи хора. На тях им трябва време, много учене, преподреждане, изчисления, планиране, за да постигнат малко, само малко, по-лесен контрол на проблема и независимост от него....

И да, никой не говори за решение, говори се за живеене. Реално. Сега. Тук. Мъдро.


Ле.







Няма коментари:

Публикуване на коментар