вторник, 28 септември 2010 г.

В златисто!

Това е една сватбена картичка, която трябваше да подготвя.Подарък от кум за младоженци/
Очевидно за да си отива с опаковката на подаръка, трябваше да я направя в златисто,
което ме затрудни и имайки предвид, че не трябваше да бъде и типична сватбена картичка...имах доста чуденки по въпроса. Постарах се да направя не толкова традиционна сватбена картичка с традиционни сватбени цветове и символи. Бяло и злато!
Дано са щастливи младите! Бели и златни!

Дано са щастливи младите! Бели и златни!


сряда, 22 септември 2010 г.

Топъл, топъл,..още пари!

Както ви показах преди дни, в моят дом вече всеки ден ухае на топъл домашен хляб.
Още от тази публикация имах идея да направя нещо подобно и предизвикателството на Creative чрез Картичкофурии съвсем ме отведе в тази посока, а и нямаше как да е иначе.
Надявам се да ви хареса. Мини хлебчетата и кифличките, както и кошничката са си мое дело.
И понеже опекох доста, може да очаквате и занапред да 'опъвам трапези'





Както знаем думата"компания" произлиза от "пан"-хляб и "ком"-със, затова и в превод компания значи заедно , с хляба. И ако навремето приятели са били тези, които си споделяли хляба на масата,
то и аз ви 'каня' на ръчен хляб и кифлички и ви желая здраве.
В крайна сметка,
наистина няма по-голям от Хляба,
а и у нас наистина ухае на топъл топъл, топъл  хляб!

Картичката включвам и в Щурото -Let's cook it!, в което отдааавна не съм се включвала!

понеделник, 20 септември 2010 г.

Нежно!

Това е и картичката за празнувалите на скоро сватбения си ден. За моите кумци!




Думи и описания - излишни, избрах цветовете на цялостната концепция на сватбата им,
която всъщност беше чудесна!





Още за тях:  Булченско! и Подарък!

вторник, 14 септември 2010 г.

Искам да си купя!

Това, което ви показвам е нещо, което всички сме виждали и по руските и (по така любимите за мен) норвежки блогове.
Напоследък не блестя с идеи!
Но и е вярно, че няма нужда да откриваме топлата вода всеки път, но имаме нужда да се чувстваме чисти!
Както и да е!
Подбрах тази визия за един 60 годишен юбилей, за който нямаше нужда от картичка с много място за благопожелания, а само от самите тях.


Малките банкноти са с трансфер на салфетка, за които ме подсети моята майка, която напоследък често ми помага!:)

И така!


Използвам и тази публикация, за да ви покажа и моят първи хляб!

Е не е замесен ръчно от моите ръце, а от уред, който получихме от скъпи хора като подарък. Отдавна си представям как ще се храним с домашно приготвен хляб....и вече го правим. Няма да ви казвам колко е приятно целият ви дом да ухае на топъл хляб...и да го разчупваш докато все още пари.




петък, 10 септември 2010 г.

В розово и черно!

Това е една картичка - подарък, която изпратих заедно с мини кукличката и кутийките от предишните  публикации.
Та исках да има и за подаряващия ръчно изработени подаръци, подарък! Скромен, но направен със ръце и сърце!






Оказа се, интуитивно съм подбрала любимата комбинация!
Маги, дано ти харесва!


четвъртък, 9 септември 2010 г.

Кръщене!

Покани за кръщене, на едно малко момченце с палави очички!
Моделът не е мой, среща се често из чужбинските и не само блогове и месетенца.




Подбрах го защото е забавен и детски и весел, каквото подготвяха да бъде(вече било) тържеството. Другият проект беше мини покана във формата М, с която буква започва името му,
но и аз самата държах повече на гащеризончето и съм доволна, че то беше избраното.

вторник, 7 септември 2010 г.

Сватбено!

Ще наруша реда и хронологията, която следвах от лятото и ще покажа онзиденшната си картичка за сватба!



Честито на младите!



понеделник, 6 септември 2010 г.

За из път!

Това е и втората и третата част от специалния подарък , за който писах в предишната публикация.
Кутийка куфар със свитъчета и картичкоалбум с любими снимки, и кутийка в която да стои заедно с мини кукличката.
Тъй като подаръка е от една специална майка за още по-специалната й дъщеря, по случай отлитането й от дома и поемането на пътя на студентството и живота в чужбина, избрах да направя мини куфарче, пълно с ръчно изписани от майката пожелания, наставления или просто мили думи...
Да й стегне куфара и да я изпрати с любов и гордост в очите...




Кутийката е Слънчоглед-ова, декупажирах я,
навих свитъците и използвях шнурчета.


А снимките,
те като спомен...и като  доказателство и като хапче срещу тъга...




И така,
тези двете, заедно с кукличката сега са в Хага, заедно с притежателката си. Надявам се да й носят късмет и да й напомнят за майчината любов!

---
п.с. За пръв път имам и снимки с качествен фотоапарат, който или какъвто надявам се скоро да притежавам. С благодарности на Дидакис, който направи снимките тези и на предишната публикация, които после с истинска радост си обработих и ви представям сега.

неделя, 5 септември 2010 г.

Мини кукличка...или новата ми любов!

Това, което ви показвам сега е част от един специален подарък, който приготвях лятото.
Мислих да публикувам тук в блога нещата, над които работих лятото по хронология, но...прецених, че ше ги показвам по важност. По важност за мен:)
Този проект - е специален подарък е от майка за дъщеря, поръчано ми беше да го измисля и направя , да има и кукличка...и картичка и нещо друго може би...
Нещата, които направих, ще видите в следващите публикации, а тук ще ви покажа кукличката...
Колебаех се от какво да я направя, дали да е малка, голяма, от печулин или глина, парцалена или не...и накрая се спрях на плетената на 1 кука мини кукличка...

Срещнах доста трудности с нея, но с компетентна помощ (Маме, Бабо, Благодаря много!)от страна на майка ми(по въпросите за тоалета)и на нейната майка( по въпросите за плетката) мисля, че успяхме достигнем до тук.
ДО тук или до там,.... до където това се превърна в новата ми любов.



Кукличката е плетена на 1 кука, пълна е с вата за плюшени играчки, ръчно е ушит тоалета й и изработено и бижуто й. На снимките все още не е в крайния си вид, защото след фотосесията й я подстригах, изравних прическата и й добавих 1-2 екстеншъна....Както и да е. 
Първи опит, има още много да се желае, но определено това е нова посока и нова страст , на която да се отдам.

Следва продължение...