В хармония

Празниците са празници, вярата е вяра, след началото е края, а след края настъпва начало...

Светлата седмица започна от днес.

Притихваш, после си шумен..., но всячески, дори без да съзнаваш се стремиш към баланс. 

Своят баланс.

Вътре.

Когато усетим, че бялото е по-малко от черното, формите са с различен контур или пъзелът не се подрежда...Когато усетим, че едно от двете начала е надделяло...или сме го развили в повече погрешно...Когато лявото или дясното са неравносилни..., когато....нещо не е в пълнота, не е в предназначението ѝ... или не е в свободата си, или не сме във вярата си и в знанието си за себе си... тогава....

Тогава какво?! - Ами наваксваме. 

Без да бързаме, просто дорисуваме изтънчено избледнелите контури, пълним формите и активираме началото. 

Когато сме седели дълго, че да изтръпнат нозете ни - ставаме и се разхождаме. Раздвижваме вътрешните си потоци.  Когато ни е студено - се загръщаме в топъл пуловер. Когато нещо е криво - опитваме да го изправим.

Когато нещо липсва - го търсим!

Нали?!

Защо тогава, след като вече знаем, че цветята могат да изсъхнат или ябълките да не се родят, забравяме да ги полеем по отрано?!

По същия начин забравяме и за себе си. Сърдим се на горчивите си плодове, които имаме да изядем, мръщим се на вкуса им, а забравяме, че сами сме посадили градините си... Но поливахме ли ги колкото е нужно? Плевихме ли ги...? Обичахме ли да се грижим за градините си?

Така си е, звучи просто, като познато и неработещо клише...Но то винаги е така. Удобно е за казване лесното за четене. И няма неработещо клише. Защото, за да е клише е доказвана дълго истина, научена и изпитана, изпатена, не само от един или двама, а от много...докато стане лесно лесното за казване.

Затова, в деня ни, в празника или в делника, ако не правим нещо по отрано, трябва да го направим после съвсем нарочно, за да наваксаме. Изпуснатото. Неполиването. Може да е всяко нещо, стига да допринася, стига да е нарочено. Дали разходка по празните улици, участие в голям проект, да си облечеш рокля, да си купиш колело, да сготвиш нещо за първи път, да започнеш книга, да постигнеш рекорд, да гледаш филм, завит с одеало....всичко...!

Ако сте отдадени на големи и значими дела - ще ги вършите така или иначе, ако работите всеки ден за нечий принос- ще го правите така или иначе, но независимо кой си и какъв си...имаш нужда от работа по своя баланс. Затова, не така или иначе, а нарочно - наваксвай! С малко, с нещо...просто с нещо.

Когато жените, работим по-добре с чука и триона, вместо с иглата и конеца (независимо дали доказваме мощ или сме принудени) няма да е зле да направим нещо, с което да активираме блокираната си женска енергия. И да ви кажа, на никому не е нужно да вдигаме двеста от лежанка - стига ни да можем да носим високите си токове с достойнство...

Ето  и аз, като подарък или активация на моя Ин, на женската природа, стойност и полза, комбинирах....и наваксвах:

Плетенето е едно от най-добрите упражнения за двете мозъчни полукълба едновременно. Също доказано.  Комбинирах с бижута, защото напоследък женската енергия, като че ли е  блокирана. Забравена. Не знам защо и на кого показвам мускули, като въртя трион, вместо четката за грим...., но...може би има какво да научавам...за баланса....и за изначалното...

Светлата седмица започна от днес.

Градините е време да полеем.

Защото ябълки ще чакаме да се родят...