Вярваме ли?! -II

Вярваме ли? 

Вярваме ли в Спасението? В Благодатния огън? Във Възкресението?

Вярваме ли на хората? Вярваме ли в хората? (...)

Така започнах публикацията си миналата годинa, на същия светъл празник. Така я започвам и сега. 

Честито Възкресение! Честито Възкресение Христово!

Празнуваме всяка година.., а щом празнуваме всяка година означава, че си струва отново и отново да надзърваме, и да мислим за Светлината или за предвождащите я! Да изучаваме и намираме силата в Христовото. Защото Злото няма сила, и то ще бъде посрамено!

Напоследък, често ми се случва да разсъждавам за Правилната позиция. 
Каква е, къде е, място ли е, мнение ли е, посока ли е...

Ако е място - отправяме ли се натам, натам ли са вървели и стигнали някои от древните мъдри; ако е посока - на какво място сме, сега. Ако е мнение, каква му е правилната защита... 

Заради различни житейски промени и събития ми се наложи да мисля какво е Правилната позиция. Не само, за да избера своята и не само всред конкретни обстоятелства, но и да разбера  чуждите. Явно, в животите ни има такива моменти - провокирани да седнем и без оправдание и без смут, да признаем потребността си да заемем позиция. Не просто някаква, а да потърсим правилната. И ако я намерим, да я заемем, а ако имаме и шанса после, без колебание да отстояваме. 

Така и аз, с цялата си наивна емоционалност и небляскава рационалност се замислям все по-често и все насочено. Празниците също помагат затова. Стана ми много интересно като слушах църковноканоничното и патриаршеско слово тези дни. Вярва ми се, че в архаичното знание можем да търсим доказаното, истината, или поне да опитаме да мислим за Нея. За правилната позиция също. Силата в Христовото Знание или учение, или както искате да го наречем - има такава, и вярвам е Правилната. В чиято основа, май стои, разбирането за зло и добро.

Слушах наскоро една беседа, водена от един от хората, които изучават отдадено над 20 години древно знание. Говореше се за Христовото водачество и Христовия пример. Стъпките на Христос, и то на Живия Христос. Забележете, не Христос на кръста или на обруганият, измъчваният и изпитван от фарисеи, римляни, кесари и всякакви неверници, а живият и действащ и даващ скъпоценните си дарове, водач. Несъмнено е важна темата за страстните дни и носенето на кръста, особено в тези великденски празници, но като че ли е важно да се замислим и за стъпките Му и за ежедневното Му водене. Също следването и неотклоняването в посоката на живота! Вървенето право напред. Самите ние имаме да правим това. По Неговия пример. Да се отричаме от Злото, да се пречистваме, да се обновяваме. По аналог с акта на Кръщението, но не еднократно. Защото и Възкресението е някакъв вид Обновление, нали?! Може би трябва да се научим да го правим, да отхвърляме недоброто, всеки празник, всеки ден, и във всяка своя стъпка. Може би това е позицията. Правилната. И ми се вярва, че към нея се стремим, поне повечето от нас. Не съм религиозна, не познавам каноните добре и нямам претенцията да ги разбирам. Пиша в чисточовешки план. За малкия личен микро свят, за асоциациите в дните ни, за търсенето на възможност да разберем и оценим това, което правим добро ли е, това което виждаме за добро ли е, това което ни се предлага и предлагаме ние, добро ли е. И да отричаме недоброто, Да го отхвърлим. Да не го допуснем в дома и в личния си храм. А ако вече сме го допуснали, без да сме разбрали..., да схванем, че ни чака много работа и ще трябва много от кривопостроените си колиби, да съборим и построим наново. Особено в чувствата и особено за онези близки до сърцата ни хора, които сме наранили, възможно е дори да сме предали без да знаем и разбираме за тежестта на сребърниците..

"Не се отклонявай! Култивирай собствената си сила, защото имаш да водиш. Имаш и да следваш. Имаш да се учиш и да водиш и да следваш!"

Слушах това послание и в беседата, а по една или друга причина, го чувам често в деня си, от близки хора, значими и обични мои. Такива, които съветват и мен да не се отклонявам и да продължавам напред. Без да искам и почти ненарочно съм се намерила в тяхна среда. Не е за да празнуваме заедно с тях, макар че и това би било красиво и е мечтано, а вероятно ми се дава възможност да изуча как да трансформирам и изправям кривото си, без да спирам да вярвам, че пътя е напред. Те, също. Срещите ни с хората никога не са случайни, а най-скъпи дарове са хората, чрез които се срещаш със себе си, макар да е болезнено.

Преди често ми се налагаше да казвам, че смисъл не се търси, а се влага. В последните години, обаче, се случи да се обърна и да променя някои от убежденията си. Разбира се, не сама или просто ей така без причина. Стана бавно, но навреме и заради време ..и макар да е чрез самостоятелно изучаване и проучване на вече налични форми и знания, причините да преутвърждаваш убежденията, винаги са външни. Точно така стана и при мен. Наложи се да търся вложения от другиго смисъл и да правя преоценка, както и се наложи да защитавам собствените си дела и вложени усилия. В такива ситуации се чувстваш объркан и сам. Но знанието, че не си пръв или последен в нещо е някак успокояващо. Пътят обикновено е проправян от други преди нас.

Колкото и да търсим нови убеждения сами, винаги има нещо написано, нещо изречено; има слово и трябва да се научим да се обръщаме към него и да търсим знанието там. Има слово- и тайно или архаично; и ново и съвременно; и писано и неписано; и в опитност или преживяно от някого. Така, че не сме сами съвсем. Просто е нужно да научим, че погледът трябва да бъде различен и обновяван. Редовно и разумно. А за това, трябва да ползваме, средата, в която попадаме, изборите, които правим, както и ситуациите, в които ни поставят.

В последните години сме свидетели на много разлики и промени. Някак и времето, в което живеем се самопосочи за променено. Всякави, и световни, и семейни и личностни. Кризи след кризи. Всички го усетихме или продължаваме да усещаме, кой повече, кой по-малко, кой повече прав, кой повече сляп, кой по-бодър, кой по -замаян...няма значение. Аз също. Преживявах своите промени. Наложи се да се замислям и да чета повече, да претеглям по-тежки товари с по-различни теглилки. И се обърнах към, и замислих повече за, индивдуалното търсене на смисъла. На смисъла на действията и личните случвания. И като пиша това, нямам пред себе си претенция за филосфско търсене на смисли на живота, нито имам знанията, достъпа и повелята да разсъждавам за тях. Пиша за нашите човешки и индивидуални търсения и нашата лична вътрешна работа. 

Миналата година, по тези светли дни, темата в публикацията ми беше с въпросите дали вярваме, дали вярваме в хората, в спасението, в себе си. Истината изглеждаше индивидуална и прибрана, Прикривана грижовно, за да се съхрани. Писах за храма в сърцата ни, за желанието да посрещаме,... но не знаех, че има роли. Роли и за истината. 

Затова тази година темата ми е малко по-различна. Взех да виждам и да откривам, че влагането или намирането на някакъв смисъл, не е само по себе си правилна позиция. Възможно е да е изкривен и недобър. Онова отричане от злото, за което писах по-горе, се оказа не само недостигнато от някои, но и нежелано от тях и вярването ми, че всеки се стреми към идеални състояния и добро се оказа просто илюзия. Видях, че е възможно да се влага злонамерено, да се внася поквара, лъжа, вреда..., а това да носи смисъл за някого. Допусках, че правилните стъпки са в друга посока. И би следвало, ако сме избрали такъв път за себе си, на търсещ и създаващ човек, или поне повечето от нас, то само тогава е нужно да се отричаме от злото всеки ден и с всяко действие. Повечето от нас можем да потърсим и намерим светли и добродетелни примери, но ако не развием бдителност и не търсим индивидуално смисъла, лесно можем да приемем привидното за същността. Лично на мен, ми се струва вече важно да мисля, дали истината може да бъде обърната и изкривена. И каква истина, всъщност аз, бих искала да осъзная, да следвам и да водя. Не знам това все още, но знам, че искам да разпознавам заблудите.

Затова, на този Великден, посоката ми е по-различна.

Вярвам, че е нужно знание! 

Вярвам, че е задължително да внимаваме!

Трябва да внимаваме с покварата и измислиците. Да внимаваме за собствената си глупост и незнание. Защото лесно можем да приемем недоброто за добро, само защото не знаем достатъчно. 

Времената са такива.  

Нещата, които се представят за истина- е вероятно и да са лъжа, нещата, които ни се представят за щедри, може и да са кражба, и нещата, които ни се представят за свобода може да са и поробване. Да не забравяме, че много неща от тази реалност са просто изкривени, а ние имаме да вярваме, не само една седмица в годината, а ежедневно, на сетивата си, на обновлението си, за да се отричаме от недоброто всеки ден, директно и пряко през собствения си свят и очи. Отвъд обвивката си. 

Ако не ни харесва състоянието на нещата в света, имаме да го трансформираме, ако не ни харесва състоянието на материалното ни богатство, то имаме да го преподредим, преизобретим някак... и няма как, ще трябва да отхвърляме гнета и злото, самостоятелно, не с другите или след другите, а сами...за да създадем и царуваме в собственото си царство, обновени и в чисти одежди... Първо сами. После и заедно.

Светлата седмица е!

Да се осветлим! ОтВътре!

Да добротворим!

Мирно!