Преди седмица пристигна тефтерчето Молескин от вълнуващата инициатива на Тони "Предадай нататък...Moleskine и късче любов" и дойде и моят ред. Ако трябва да бъда честна докато го чаках, ми хрумнаха десетки идеи за моите странички, но като взех тефтерчето в ръце нито една не ми се стори удачна. И както всеки път се случва направих нещо съвсем друго.
Макар и идеята да се припокрива в основата си с предишните се получи нещо съвсем различно.
Често пъти съм си мислила, че съвсем простите и обикновени неща от живота, са тези които съдържат най-много мъдрост в себе си...Много често забравям за това напоследък, и забравям да се радвам на всеки миг, всеки етап, всяко очакване и всеки устрем...все по-рядко си казвам, че вдъхновението не е миг, нито пък отлита..то се ражда, възражда...и пак и пак...
Обещах си тържествено да утвърждавам убеждението си, че за да пожънеш -първо трябва да посееш, и много, много искам да умея да посявам любов и вяра.
Във връзка с тефтерчето Молескин и моето малко късче любов, в понеделник отлита към следващия творец. Имаше момент, в който съжалявах, че се записах толкова в началото, защото няма да успея да се докосна до прекрасните странички на останалите, да ги разлиствам възторжено и да разглеждам всеки детайл, но след първите участия, се радвам,че съм още в началото...едва ли бих имала смелост да направя нещо след всички ви...
Желая лек път на тефтерчето и с радост ще следя пътя му.
P.S. Съветвам ви да изпращате тефтерчето освен препоръчано и с въздушните пликчета, има елементи, които се отлепят, дълъг път го чака, до докато дойде до мен, имаше отлепени нещица, така че мой съвет е да му осигурите меко одеалце за из път.
И още нещо доста важно:
ето и първите странички преди мен:
1. Тони
3. Kakichka
4. моето място