Харесвам и уважавам хора, когато подаряват на най-близките си и любими хора, картички заедно с подаръците си. Винаги има какво ново да напишеш, да пожелаеш, да се постараеш дори и за този, с когото си ден и нощ, и на този, с когото вече се разбираш и без думи.
По-различно и по-лично от личното става. И колкото и банално и ненужно да е това малко нещо, толкова по-важно ми се струва и именно защото е малко.Малките неща от големите хора.
Цялото това предисловие не е свързано с някой мой подарък към някого (защото в моето семейство да подаря картичка е изключение) и дори не е намек за утрешния ми рожден ден, просто по такъв повод направих картичката от тази публикация.
Какво по-нежно от това, мъж да поръча за жена си, такъв подарък
и какво по-хубаво от това да ти дадат пълна свобода да го сътвориш.
Избрах топли цветове, специални луксозни кристални мъниста за разкош, място за послание и място за подарък, било то и паричен.
И понеже харесвам това семейство сътворих и първия си ръчно изработен пъзел. Ей така не исках да е обикновена картичка. Снимка на най-ценния подарък на дамата, която празнува своя личен празник.Мъжът и детето й.
Обработих снимката с разни ефекти, сложих пъзелна текстура, отпечатах я на 200 грамов картон (благодаря на майка си, че вечно ми изпълнява поръчките за печат) и изрязах елементите. Допълнително лакирах няколко пъти с лак и покрих пак няколко пъти с Ц200.Пъзелчето е съвсем малко, към него добавих и мукава с магнитче, което да служи за основа на вече наредения пъзел, ако реши рожденичката да си го постави на хладилника.Не за друго, а да си ги гледа всеки ден. Своите любими хора.
Надявах се да се хареса, да се оцени.
Иска ми се всички ние с близките си хора да се харесваме и да се ценим,
защото вярно е, че много се обичаме, но колко често си напомняме, че те всъщност са най-скъпия ни подарък?
Колко често им доказваме, че най-скъпия подарък за тях пък сме самите ние?!
Колко често им доказваме, че най-скъпия подарък за тях пък сме самите ние?!
Колкото често да е това обаче, аз вярвам - може и още веднъж!
И нищо не пречи това да е днес!