вторник, 27 септември 2011 г.

Септемврийски сватбени камбани 2

Даа! В последни дни съм активирала публикациите си в блога, може би не със същият ентусиазъм и нетърпение, но пък преоткрих споделянето си тук,
е вярно, все така още нямам желание да се показвам по предизвикателства, но пък ми е спокойно някак да си зареждам това място, пък когато някой поиска или не поиска може или не може да го разгледа.
И така, 
сватбено настроение отново:


За втори път правя въртяща се картичка по урока на Гери, и тук,  и за втори път ми беше изключително забавно. Мерси Гери! Вероятно ще ползвам тези картички и по-натам! Наистина е много увлекателно, който не е опитвал - непременно да го стори!

понеделник, 26 септември 2011 г.

Септемврийски сватбени мигове!

 Ранно есенните сватби са ми много интересни, харесвам ги, понеже обичам сватбените традиции и празници, всеки път ми е много драго да приготвям картичка-подарък за младоженци.
Такава беше и тази,
Благодаря за доверието и пълното право на избор за картичката. Вложих колкото можах и нежност и неутралност и комплименти...

понеделник, 19 септември 2011 г.

Мъже с чанти!



Чантичката е мъничка с размер на табакера, картичката вероятно ще съдържа послание от обично семейство!
Моделът на чантичката си е мой, закопчава се с велкро. Необходимите материали се виждат, но само конеца е едно цяло калерче:)

Вдъхновението и впечатлението, можем ли да го вземем назаем?

Можем ли да вземем вдъхновението назаем,
и да приложим същото, в подобно нему?

Всеки ден и всеки миг гледаме, усещаме и колекционираме всякакви впечатления.
и колко хубаво е, като част от тях пресъздаваме с ръцете си, независимо с щрихи в скици, букви в статии или символи във формули...
Има дни, в които се гордея, че съм се захванала с дейности, в които и щрихи и символи и текстил и цветя и хартии и всичко мога да вместя в едно - картички...и по-важното - подаръци!

Аз, повечето хора, може би дори всички, които сме се захванали с творчески приложни хобита имаме в запас безброй идеи,всякакви, различни, цветни...и интересното за мен, как колкото и оригинални и уникални да са те, не са единствени подобни такива...колко пъти някой материализира твоя собствена идея, или поне в основата й, но с друг почерк...
и това ме вълнува и ми харесва,
но често ме кара да се замисля, доколко е възможно всички да мислим подобно или в една посока...все пак споделяме едно и също пространство.

Но не пиша публикацията си заради идеите (макар че накрая ще ви върна отново), а затова,
когато чуждо вдъхновение, ражда у нас ентусиазъм, дотолкова, че взимаме назаем вдъхновението. И това не само в нашето хоби, ами и извън него.


Аз следя много блогове, и чуждестранни и български.Преди известно време забелязах в един много любим мой блог Cynkowe poletko, една серия картички (тук и тук), която толкова много харесах, почувствах близка. Впечатли ме с кристалната си яснота, простота и някак така подредена разпиляност ми се видя, че дълго се сещах за нея. Доста блогове следя и доста разностилови добри продукти съм видяла, че повярвайте ми трудно се впечатлявам до толкова, че дни наред пред очите ми да стои кристално ясно, като фотография нещо, което и да е било. Е тази серия картички беше такава за мен.
И макар да се възприемам за човек, който уважава авторството и личното представяне, човек, който не може да комерсиализира хобито си, този път много, много исках да направя нещо такова.
И тогава взех назаем вдъхновението,
със специалното разрешение на Ewa от cynkowe poletko, направих свое подобие,
и някак си ме бе скъпо. Може би защото се пречупих се да ползвам пеперуди, които до момента не съм, поради огромната си "любов"към тях. Установих, че реалистичната пеперуда е тази, която може да участва в моите неща, и тя няма нищо общо с пънчната, отрязана, надупчена и ембосната или...каквато и да е друга...,което си беше своеобразно пресичане на собствена ми граница (пак ще спомена, че имам непоносимост към съществата, наречени пеперуди)

И така, направих опит да използвам само вдъхновението за такава картичка и да я променя съвсем, но не ми се  стори достатъчно уважително, колкото и парадоксално да звучи...

Тази картичка, е за едно младо момиче, 'артистичен философ' я нарекоха...много исках  да експериментирам и да чувствам докато правя картичка за нея, и наистина ми се получи. ( не картичката, а отдаването ми на нея). Без да познаваш този, за когото твориш е едновременно предизвикателно и естествено. Пожелавам на Артистичния философ, за когото е предназначена картичката ми, да създава и определя правилата за сцените, на които се издига, да е щастлива, разумна и свободна! 

И така,
благодаря още веднъж на Ewa, за това, което ми написа,
и само още един повод искам да ви дам, да се замислите за това доколко чужди вдъхновения заемаме и доколко ползваме самите тях..Авторското право!!!
Бъдете честни и бъдете себе си,
защото, както писах по-горе една идея в този нов свят , в който живеем не хрумва само на един,
но ако чужда идея, почувстваме близка - можем да приложим свободно, само след като го обсъдим с автора! Само след като го поканим, посочим и представим, за да бъде свободен...
В противен случай, не сме свободни и ние!
Може и да не зачитаме чуждото (авторско) право- позволено е!
Но едва ли това важи за собственото ни достойнство!