сряда, 25 юли 2012 г.

Мечтата оживява, щом се срещнем двама!

Любовта е мечтата, която оживява
щом се срещнем двама....





 Щом по общ път тръгнем за ръце



 Дано е гладък без завои и обрати, 
дано е цветен, смел и честен



с кураж,
умереност
и пълни с любов сърца



да съградим

да разпознаем


да създадем



да одухотворим!


Защото пътят ни един е
щом се срещнем
защото вече пътят ни е един е,
щом мечтата оживим!



сряда, 18 юли 2012 г.

Сватба в бяло и черно, гарнирана с пепел от рози, малко точки и много, много любов!

Както не веднъж съм казвала, съм много заинтригувана от сватбените традиции. Уважавам булченските надежди и очарования, харесвам традициите, сватбения хляб, булото. Всеки път, когато някой разказва сватбени истории слушам развълнувана. Дори на моята собствена сватба, както е лесно човек да се досети, сама приготвих всичко, което можеше да се приготви. Отделих внимание на всеки детайл, с нежност, с трепет, с вълнение пипнах всичко.
После, когато станах кума също, и всеки път, когато някой поиска от мен да се занимая със сватбени елементи го правя с радост. Точно заради тази тематика, направих и тази картичка с опаковка с ентусиазъм (за разлика от последните ми преживявания и липса на всякакво желание, за което пък споменах в миналата публикация).

 Моя приятелка беше кума, подбрах цветовете според нейния тоалет. Рокля в бяло и черно и брошка в цвят пепел от рози. Оказа се удачна комбинация, или поне на мен ми се струва подходяща.  По изработката няма нищо кой знае колко специално. Пънч на Марта Стюарт- 2 броя. Цветни хартии, сатен, перли и пяна за моделиране за малките клончета. Телчетата пък взех от декоративните розички, които пък използвах за късметчетата за хвърляне от кумата. Изображенията - отпечатани на картон, и после апликирани на филмова лента, лакирани с глоси и напукани. Намерила съм си свой начин за напукване, което се състои просто в изсушаване със сешоар. Установила съм, че според количеството гланциращ лак, се получават подобни спукнатини:)


Кошничките пък, 21 на брой, направих с тюл на точки, декоративни рози от фоам, сатенени панделки и разбира се жито и стотинка. Както казах - много ценя традицията в сватбените празници. И всичките възможности, които днес има и могат да ни хрумнат за авангардни сватбени украси...не мога да сравня с традиционните и значещи за мен дребни символи. Толкова са мили. И романтични. А ако булката ги приготви сама пък придобиват още по-голяма стойност. Или поне за мен! 


Колко важно ми се струва да преживееш тези сватбени празници. Да заявиш пред всички своята обич, докато си пред погледа на близки и познати, докато си в главната роля да си позволиш, и на себе си, и на любимия си човек да преживеете заедно ден, в който точно като на филм, всеки един важен момент ще премине на забавен каданс, озвучен с мелодия и режисиран от самите двама влюбени...
и не заради празника,
не заради роклята и пръстена, 
не заради обществото и дълга към най-малката му клетка,

а заради дълга към себе си, 
да си осигуриш спомени,
да си осигуриш мигове, които 
когато побелееш и ти е студено - ще те стоплят,
ще ти припомнят младостта, когато сам си режисирал дните си,

ще ти донесат трепета и вълнението
ще те запазят и като история за своите деца и внуци....


и ще ти е топло
нежно
романтично...





вторник, 17 юли 2012 г.

"Хората често откриват, че са удържали победи, които обаче се оказват празни, успехи, които идват за сметка на други, по-важни неща. Колко по-различен би бил животът ни, ако знаем кое е важно за нас, и носейки този образ в себе си, живеем пълноценно, правейки това, което трябва. Ако стълбичката, по която се изкачваме, е опряна на погрешната стена, всяка стъпка ще ни приближава до погрешното място все по-бързо. Ние може да бъдем много заети, много ефикасни, но ще бъдем наистина ефективни само, когато в началото имаме предвид края."

С. Кови


понеделник, 16 юли 2012 г.

Отминали вдъхновения

Напоследък все по-трудно може нещо да ме вдъхнови дотолкова, че да забравя за времето и да отделя часове за картичкоделия! Все по-рядко ми се лепи, реже, рисува, шие на картон.  Някак мислено преминавам през всичко. Наум прехвърлям идеи след идеи и за минути мислено пресъздавам целия процес.  И зараждането на идеята и дребните детайли, та до цялостната визия. И вече не ми е интересно. Скицирам я и я оставям някъде "на склад". Чудя се от къде да почерпя ентусиазъм за реализирането им. Никак ама никак не ми се занимава с това. А съм напълно наясно, че нереализирана идея не струва нищо, не е ценна никому. Разбирам го, въпреки това обаче, още на следващия ден "разработвам" наум следващата си картичка. Предизвиква ме или някоя игра, или някоя снимка или възможен повод, или десетките блогове с предизвикателства. 

И пак се питам, кое ли ми е сбърканото, щом нещо някъде не ми достига в процесите?

Никак не ми се занимава с ръкоделие, но ума ми прехвърля идеи след идеи...
А за какво са, щом остават неродени?!  Вероятно ми е време да измисля начин да се върна към реализирането им или просто да пиша за тях. Вероятно това е етап, в който ми е необходимо да съм само генератор, или просто търся утеха само в "скиците".

Но за да не ми е гол поста и да не отвличам в многословие, ще споделя едни последни вдъхновения, за които все пак отделих от времето си...





вероятно заради по-малкия набор от материали, които ми бяха нужни за тях - времето, прекрарано в боядисване или шиене се оказа леко и не толкова напрегнато и изнервено (каквото би било ако се захвана с картичка).


И последно иска ми се да споделя  и Ден от Проекта 366, който ме държи завладяна все още:



Пожелавам на всички ви РЕАЛИЗИРАНИ ИДЕИ, ценни мигове на щастие и споделяне!

Бъдете щастливи, каквото и да правите, било то скици или пък цеееели произведения!

петък, 6 юли 2012 г.

Цветя, букети сатен и свещи...!





Брошки за Госпожите от детската градина, в комплект с ръчноизрисувана картичка от самия Зари, по повод края на учебната година , днес!



И диадемка, за едно 4-годишно девойче с абаносово черна коса и екзотично излъчване, за която специално я сътворих. Доказах си още веднъж колко увлекателно и забавно е да правиш тези цветя. Работата с тъкани от типа на сатена е много приятна, ама много.