Идват празници.
Настъпва онази част от годината, опъстрена в червено-зелени цветове, окичена със светещи лампички и дъх на канела.
Никак не си падам по всеобщата декемврийска приповдигнатост. Винаги ми се е струвало, че по това време става много забележима и висока границата (или пропастта?) между изобилие и дефицит. Издрасква ме твърде яркото присъствие или още по-яркото остъствие на традиции.
Не знам... Прекалено много форми, формички, фигури, сувенири, изкуствен сняг и много, много въпроси за съдържанието.
"Не си ти, ако не си тъжен по Коледа" - се е превърнало в мое типично описателно в сезона на зимите,
но
пък
това не означава, че трябва да спирам да се старая и да поддържам празнична нагласа у другите или да подпомагам оцеляването на коледните фабрики и дядото в червено, въпреки неприятния шум на звънчета. Обикновено успявам, по моя си начин.
Защото знам и чувствам, че е важно.
Защото тази част от годината е символична. Защото мога да избирам измежду значенията на символите и да ги насищам. И по-важното - защото другите нямат нужда да тъгуват по коледа...
Затова, въпреки типичната си коледна меланхолия, когато настъпи момента-
Аз ще подредя елхата с най-скъпоценните си стъклени играчки. А те са най-красивото, което притежавам.
Даже ще скрия зад коледната си усмивка усещането за нещо завършващо.
Затова ще ме вдъхновяват човешката радост и очакване. А те са толкова ясно забележими по коледа.
Приличат на запален фенер. Фенерът, който ще си нося и аз, за да ми осветява новото начало.
С вяра!
Защото
Ще се роди.
Той пак ще се роди!
Ще видя и изгрялата звезда, която ще го предзнаменува.Рождеството, новото начало, чаканият хоризонт, чистият път, топлото ми сърце...
Новото трябва да се посрещне!
И старото ненужно вече няма да тежи.
И ще са без значение формите, ако са кухи,
и ще са без значение ръцете ако не се трудят,
ще е без значение сърцето ако е празно,
ще е без значение хаоса, ако донесе подредба
и ще е без значение запалената свещ, ако не носи надежда.
И за празника
ще е от значение обичта, която си съхранил за да я разпръснеш,
щe е знак детският смях, защото е щастие,
ще е смислен всеки подарък, защото е с благослов,
ще е ценно вниманието, защото е отдадено,
топлият хляб, защото засища,
ще е от значение пътят, по който ще тръгнем...заради следите от стъпките ни ... дори и да са само в снега.
Kоледните лампички се изваждат и прибират после в кашоните, отново и отново, но привнасят празничност, а заради нея ние се събираме и сме заедно. Ще е ритуал. И този път.
Светлинките ще се виждат в зениците на близките, значи и в моите ще се отразят.
За мен, на масата, вече са важни само късметите от баницата
и красивите прибори, които докосват сетивата, за да отключат скритото.
Въпреки това ще подредим подобаващо масите си,
но
аз ще махна от своята разноцветните салфетки, защото не прилягат.
Ще ги заменя с едноцветни ленени кърпи и пръстени за тях, за да създам стил на уюта ни.
Ще опаковам подаръците и на всеки този път ще сложа борово клонче и благодарност, защото вярвам, че подаряването е другият синоним на обичане.
Ще запаля едноцветна червена свещ и ще сгуша тъгата си по загубеното в пламъка ѝ...,тихо и още по-мълчаливо,
без декемврийска приповдигнатост,
докато светят лампичките, докато звучат коледни песни, докато нижем пуканки за сурвачката...
А дотогава...
Аз няма да бързам с изваждането на зелено-червените хартии и лъскави снежинки.
Докато мога ще ползвам летните цветове и емоции, зелен мъх, лепило и радост.
Ще се подготвям...дотогава.
Ще си подготвям подаръците.
Също Себе си.
Ще си подготвям въпросите за формите и съдържанието,
За да си ги задам в коледната нощ
и
За да си подаря отговорите.
Защото, както казах, поДАРяването е друг синоним на обичане.
А дотогава и докато...ми звучат като винаги!
====
* Дървена основа в размер около една педя.
Естествени пръчици за стъбла, събрани за спомен по време на скъпа разходка в парка
и зелен скандинавски мъх за короните не двете дръвчета. Не са Калина и Явор, но почти:)
Темперни бои за цвят.
Паното е подарено на скъпа приятелка на име Надежда с пожелание за надежда.
И дърветата със здравите си корени също се променят. Защото израстват. Нали, Наде?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар