Когато ти е трудно,
когато ти е празно,
когато ти е тъмно,
когато ти е безпътно...
-
Прогледни се, прокопай си пътечка,
осветли я...
Не се озъртай, за да гледаш кой е с теб.
Сигурно е - няма никой!
Ти си!
Там.
Сам.
Прокопай си пътечка,
или поне така си представяй.
Всъщност копай, за да погребеш и последната надежда!
Чак тогава ще можеш да посееш.. върху рохката ѝ земя.. отгоре.. жасмини.
Ще дойде волята с тях,
а заради аромата ще дойдат и светулки.
И ще стане светло. Толкова, колкото трябва.
И пътечка ще се получи,
осветлена,
защото ще води не някъде, където си се на-дя-вал,
а към Теб! Самият!
С волята нова!
И може после пак да ти е трудно,
и може, някога пак да ти е празно,
ноо
вече няма да е тъмно, и самогарантирано няма да бъде безпътно!
Благодари си!
Поблагодари им
и
се научи!!
Научи се да не се озърташ,
да не чакаш
Научи се да не отглеждаш нoвородените надежди до последни!
Научи се да копаеш!
Научи се да копаеш!
Път!
Към себе си!
Към себе си!
Ле.
==========
В тази публикация, няма да слагам снимка на ръчноизработено нещо.
Не че нямам приготвени обици жасмини...
Но както се предполага от заглавието - живи жасмините са по-ценни.
Ще я използвам, за да ви разкажа още веднъж за Проект 365 дни в снимка и текст.
Ако все още се чудите дали да се ангажирате с това, уверявам ви, много е хубаво. Лесно е. Всеки има телефон в джоба си, вероятно с по-добра камера и от професионален апарат. Все нещо ще шракнете през деня, все нещо ще ви впечатли, а след години ще ви напомни за чувството. Ще ви зарадва или дори натъжи отново, но... със сигурност ще имате ценния си албум от една доста интересна и значима година. Ще ви илюстрира и напредъка, който ще постигнете, и любовта, която ще съхраните...,а ако и напишете по ред към всяка снимка, за какво сте благодарни в този ден, вярвайте ще консервирате слънце в сърцето си...
Аз публикувам проекта си в социална мрежа, правила съм го преди, сега също е навик, достъпът до снимките и текстовете разбира се не е публичен, но ще ви предложа тук някои кадри, като се надявам да ви послужат за стимул.
"Нищо не пречи на виждането така, както гледната точка." Дон Аминадо
Прочетох това някъде.. и тъй като в последно време доста чужди гледни точки провидях, доста стеснени до точица кръгозори срещнах ... ми се прииска с неделното си сутрешно кафе да си припомня, че е възможна смяната на ъгъла. Първо поглед, после взор...после кръгозор...и широта...Та мили хора,
Ако ви е ценност си задръжте гледните си точки..., но те наистина ви пречат да виждате!
И не от всяка точка, стават очи...или лице.
#project365
#leprojects
Ден еди кой си..май е 28мия.
Дипломацията. Хенри Кисинджър.
Извън контекста на външната политика ми направи впечатление нещо, което изглежда валидно в доста по-малък мащаб.
Неспособността да направиш избор сред възможните варианти е... алиби за бездействие. Да нямаш пред себе си алтернативни възможности,
а само добре разлокумен вариант е едно, но да се наричаш предпазлив, докато си неспособен да избереш вариант за действие си е чиста проба оправдателно бездействие. Особено ако носиш значката или етикета на управляващ някакви си ресурси там, независимо колко и независмо какви. Самата дума 'алиби' говори за друг вид оправдание.
Та, държавниците ни (ако се върна при Кисинджър) и управляващите ресурси (ако смалим аршина) е очевидно, че умеят да обсъждат... Но чудя се какво ги различава от мен, която имам гласа и правото само да обсъждам? Как те се справят с основната си задача да разрешават усложнения...?!
Дипломатично?
Никак?!
Алчно?!
#project365
#leprojects
Въпрос на нагласа и отношение.
Въпрос на градуси от ъгъла на погледа
Пътят и маршрутите може да са все едни и същи, задачите, ежедневието, повторенията...също, но щрихите на въображението - не! Зависят от нагласата, и съвпадат с ..азимута на вътрешния ти свят.
#project365
#leprojects
Няма коментари:
Публикуване на коментар