Осъзнах с годините, че мястото от живота, където всичко е едновременно възможно е
полето на човешките взаимоотношения.
Само там - и в квантовата механика - можем да съществуваме в две състояния едновременно.
Обичани и необичани. Избрани и отхвърлени. В сърцето на някого и извън живота му.
Иска ми се да се върне времето преди годините на осъзнаването.
Тогава ученето избираше какво да направи валидно за живота и ми беше по-лесно.
Сега вече виждам разликата. В науката наблюдението променя реалността,
а в отношенията ... я разкрива.
Мислила съм, че присъствието е равнозначно на принадлежност. Споделеното- Любов.
Вярвала съм, че не се живее в компромис.
Че не наричаш любовта да търпи "почти", да се задоволява с "ако" и да оцелява в сенките.
И да, това се оказа вярно.
Обаче
накрая когато отвориш кутията или шкафа, трябва да си готов да видиш, че това,
което си наричал любов може да е нещо съвсем различно.
Красиво, но реализирано единствено в полусенките на удобството, вините и самозаблудата,
и да установиш, че си забравил, че
Любовта не живее в затворени кутии.
Нито в гардероб, където се пазят спомени.
че Тя не съществува наполовина.
И не оцелява в паралелни състояния.
И ако трябва да бъде доказвана, ... то тя вече не е!
А трябва да го помниш!
Който или се прави, или не!
и най-вече да не забравяш, че
единственото хубаво,
което има смисъл да съществува едновременно,
е един и същ избор -
който двама правят
един за друг.
#leproject
#автентеЛЕлично
Няма коментари:
Публикуване на коментар