Ред ми е да се похваля..

Рядко наминавам тук, но и не ми липсват особено публикациите. Не съм оставила и за миг това да следя кой какво прави и пише, но и на мен самата ми беше удоволствие някак да си отдъхвам, да наблюдавам и да не се терзая затова колко много ми липсва ентусиазъм да пиша тук. А и не само. Не съм много продуктивна напоследък в картичкоправенето. Дори тази, която показвам днес е от преди време. Но пък съм доволна от това, че по-малкото време за картички използвам по-концентрирано. Сигурно защото все пак ми липсва хаоса, допира с материалите, миризмата на лепило и силикон, затова и се отдавам по-по-качествено.

Тази картичка е една от много малкото, които съм направила за кратко време. Не само защото не е нещо особено като изпълнение. но и наистина бързах (както се случи и с последните, които даже не успях да снимам)  Та кратко-кратко, колко да е кратко - около половин час. А за мен това си е малко време:), като се има предвид, че обикновено ми отнемат часове. Всичките ми мисли, подготовки, отпечатване или правене на елементи обикновено са разпокъсани във времето. Няма да ви разказвам и колко много подготвени елементи и части за картички имам, които са били в резултат на някоя идея, или е по-добре да кажа поредната неосъществена идея. Може и да ви звучи познато, а може и да ви се стори твърде безотговорно и по детски, но всред разпиляните си материали ми се струва много лесно да започна много неща (както с моите заготовки в случая) и доста по-трудно да довърша. Може би е въпрос на воля или на постоянство, не знам, може и да е просто липса на желание за усилие или даже може да е всичко на куп, но...фактите са факти. Не съм особено продуктивна напоследък. За сметка на всички, които следя в блогопространството, които толкова много напреднаха, че имам усещането, че сериозно изоставам.

Но както и да е, 

Иска ми се обаче да споделя, че тази година Проект 366 определено много ме завладя. Тони и това, че по-често говори миналата година за него има голям принос. Преди години следях разни такива албуми из виртуалните фотогалерии, и някак ми се струваше непостижимо. Тя обаче промени нагласите ми. Миналата година стартирах, но не го докарах доникъде. Дори спрях още 1вия месец. Тази година, обаче реших, че е моята. Високосна, с ден повече. Четна цифра (привързана съм към четни дати) 366 бе най-чудесната възможност.И започнах, и толкова ме завляда, че ще продължавам и в бъдеще.Уверена съм. Трябва да ви кажа, че този Проект, много ме разви. Малко е да споменавам за по-широко отворените си очи, за часовете на обработка на снимки, за текстовете към всяка от тях, за всичко, за всичко. А колко много вдъхновители имам в този проект, оказа се че много, много хора снимат всеки ден и всекидневно ме ентусиазират. Дължа им много! Без да ги познавам! А най-много воля и вдъхновение съм събирала от една специална моя (смело ще нарека) приятелка, макар и виртуална. Милена Великова. Истински Aрт Фотограф. Професионален фотограф, който има много интересен поглед, много радост умее да заснеме. А това си е сериозно умение. И така. Благодаря й, че формира отношение у мен.

Всички бихте могли да опитате!Вярвайте, че това ежедневно снимане променя! Деня ви, Очите ви, Оценките, които правите и Самооценките, които правите.

И така, 

доста пописах, но и няма да спра, преди да се похваля с още нещо,

Вчера в Юнския брой на списание "За хората" излезе статия- интервю с мен. Автор на статията е Вихра Василева, която преди месец-два, се свърза с мен и ме покани. Не знам дали да ви разказвам как се почувствах, колко горда и благодарна бях. Моето първо печатно интервю.Вълнението е необикновено. Имам цеееели четири страници! Може за някои това да не е постижение, но за мен винаги ще си остане повод за гордост. :)))