понеделник, 3 май 2021 г.

В хармония

Празниците са празници, вярата е вяра, след началото е края, а след края настъпва начало...

Светлата седмица започна от днес.

Притихваш, после си шумен..., но всячески, дори без да съзнаваш се стремиш към баланс. 



Своят баланс.

Вътре.

Когато усетим, че бялото е по-малко от черното, формите са с различен контур или пъзелът не се подрежда...Когато усетим, че едно от двете начала е надделяло...или сме го развили в повече погрешно...Когато лявото или дясното са неравносилни..., когато....нещо не е в пълнота, не е в предназначението ѝ... или не е в свободата си, или не сме във вярата си и в знанието си за себе си... тогава....

Тогава какво?! - Ами наваксваме. 

Без да бързаме, просто дорисуваме изтънчено избледнелите контури, пълним формите и активираме началото. 

Когато сме седели дълго, че да изтръпнат нозете ни - ставаме и се разхождаме. Раздвижваме вътрешните си потоци.  Когато ни е студено - се загръщаме в топъл пуловер. Когато нещо е криво - опитваме да го изправим.

Когато нещо липсва - го търсим!

Нали?!

Защо тогава, след като вече знаем, че цветята могат да изсъхнат или ябълките да не се родят, забравяме да ги полеем по отрано?!

По същия начин забравяме и за себе си. Сърдим се на горчивите си плодове, които имаме да изядем, мръщим се на вкуса им, а забравяме, че сами сме посадили градините си... Но поливахме ли ги колкото е нужно? Плевихме ли ги...? Обичахме ли да се грижим за градините си?

Така си е, звучи просто, като познато и неработещо клише...Но то винаги е така. Удобно е за казване лесното за четене. И няма неработещо клише. Защото, за да е клише е доказвана дълго истина, научена и изпитана, изпатена, не само от един или двама, а от много...докато стане лесно лесното за казване.

Затова, в деня ни, в празника или в делника, ако не правим нещо по отрано, трябва да го направим после съвсем нарочно, за да наваксаме. Изпуснатото. Неполиването. Може да е всяко нещо, стига да допринася, стига да е нарочено. Дали разходка по празните улици, участие в голям проект, да си облечеш рокля, да си купиш колело, да сготвиш нещо за първи път, да започнеш книга, да постигнеш рекорд, да гледаш филм, завит с одеало....всичко...!

Ако сте отдадени на големи и значими дела - ще ги вършите така или иначе, ако работите всеки ден за нечий принос- ще го правите така или иначе, но независимо кой си и какъв си...имаш нужда от работа по своя баланс. Затова, не така или иначе, а нарочно - наваксвай! С малко, с нещо...просто с нещо.



Когато жените, работим по-добре с чука и триона, вместо с иглата и конеца (независимо дали доказваме мощ или сме принудени) няма да е зле да направим нещо, с което да активираме блокираната си женска енергия. И да ви кажа, на никому не е нужно да вдигаме двеста от лежанка - стига ни да можем да носим високите си токове с достойнство...


Ето  и аз, като подарък или активация на моя Ин, на женската природа, стойност и полза, комбинирах....и наваксвах:





Плетенето е едно от най-добрите упражнения за двете мозъчни полукълба едновременно. Също доказано.  Комбинирах с бижута, защото напоследък женската енергия, като че ли е  блокирана. Забравена. Не знам защо и на кого показвам мускули, като въртя трион, вместо четката за грим...., но...може би има какво да научавам...за баланса....и за изначалното...



Светлата седмица започна от днес.

Градините е време да полеем.

Защото ябълки ще чакаме да се родят...

събота, 1 май 2021 г.

Вярваме ли?

В Спасението

В Благодатния огън


На традициите, или догмите?

На ултиматумите?


Вярваме ли в хората? Вярваме ли на хората?

Вярваме ли на себе си

Имаме ли си образци, спасители, светци....такива, на които да вярваме....за да повярваме в себе си?



Подходяща тема, за която да си помислим, точно този ден, нали?! Планирах в публикацията само да покажа две-три ръчноизработени нещица, но ще ги оставя за следващия път. Защото е празник.. Вижте само, каква хубава дума -празник! Празен ден. Празен от работа, празен от делничност..., за да е пълен в святост....

Хубаво щеше да бъде- да можем да притихнем в храмовете на сърцата си.

Макар да изглежда, че празниците ги празнуваме, докато лицемерим към тях-

дълбоко някъде в нас, изначално е и вярата ни....

Вярата в святостта на празника, и вярата в нас самите...





Да, ние ще се оядем тези дни,  ще се стремим към изобилие по масите..., но убедена съм, това е защото се стремим към изобилност в сърцата си... Щеще ми се само, да го осъзнавахме; 

Ще отворим вратите - ще посрещнем гостите...,защото трябва да посрещнем Себе си....Щеще ми се и това да осъзнавахме.

Може би ще е повече делнично, отколкото празнично всичко - пожеланията, пазаруването, делата ни...Може и да е показно...но ще е каквото е всеки ден...независимо как и колко свещи ще запали всеки, дали ще е тих или ще е шумен, скромен ли ще е или пък пропиляващ...

Може би Човекът е лицемерен към същинския празник...Щеще ми се и това да осъзнавахме.

Уж всички вярваме във Възкресението, но по-вероятното е да (се) лъжем че вярваме....

Уж всички се гледаме в огледалото - но не се виждаме истински - А на мен това ми изглежда същото, както е с трапезите по празниците. Същото лицемерие, но този път към себе си, през собствения ни шум, музика или ритъм. Най-ми се иска - това да осъзнаваме...

Но всяко нещо носи своя смисъл. 

Човекът може с малко, може и с много. 







Не бихме се заблуждавали, че вярваме...ако ...не искаме наистина...всички от нас.. до един

от сърце, от душа...от дъното си, от всичко.


Защото така сме построени, ние хората, така сме създадени...да вярваме.

Сами, когато притихваме

и

Заедно, когато споделяме!




Ле.

събота, 24 април 2021 г.

Живеем ли, както творим?

"Живеем така, както творим и творим, така както живеем."

Замислям се често над това. Отражение на същността ли е сътвореното от нас, било то изкуство, думи, текстове, идеи или продукти. Как подхождаме към творческия процес - предпазливо или уверено, кога започваме - имаме ли повод да се трудим или се самолекуваме, с какво работим - с ръце, сърце, ум.... с какво се изразяваме - с цветове, лепило, музика, реч, бои...?

Дали отразяваме мислите и чувствата си, докато творим - не знам, но вярвам, че всеки опит да създаваш нещо свое лично, авторско те прави по-мирен, по-щедър и обновен. А ако и резултатът от творчеството ти се окаже положителен за някого (защото за теб ще е, така или иначе)- ще си обновил не само себе си.


Аз се завърнах да пиша тук, но не съм спирала да правя неща с ръцете си и сърцето си. Ръчното творчество така или иначе ме съпътства от дете. Изкушена съм да пресъздавам едно в друго и това така и ще си остане. Изоставих по-скоро картичките, правя много рядко, по конкретен повод и то само защото думите, които ще се изпишат в тях няма да са достатъчни..

Винаги съм свързвала ръчното творчество с подаряването. Сякаш, когато създаденото в ума ми, с ръцете ми и свложеното сърце се подари, то вече има нова ценност. Създадено с чувство и създаващо чувство. Но винаги с послание - лично и обозначаващо..., което да може да бъде разпознато по материала, цвета, формите..

Наскоро си мислих, че ако се завърна в блога, няма да го правя дневник или фотоалбум за проекти.  В пространството е пълно с такива неща, добри и недотам добри. Аз не съм част от тях, нито имам стремежите да бъда.  Тук ще се опитам, не да показвам, а да изразявам. Да изразявам себе си, чрез себе си; да материализирам едно или друго чувство, да създавам форма на съдържанието и съдържанието, чрез формите.

Днес е символичен, хубав ден за възобновяване. Ден за пробуждане. Ден на отпадане на тленното, материята и възраждането ѝ в нова форма. Ден за осмисляне на обновлението.

Избрах за тази публикация нещо много любимо - работа с тесто и работа с естествени, живи материали. Работата с тесто, глина, моделин е нещо, което свързвам със съзиданието по принцип. Носи едно особено чувство за творчество, моделирането носи едно по-различно усещане за формите, изначално. Не само, че е приятно, но и е много добър инструмент за работа по личността, съзнанието, дори е и лечебно. Правейки форми с тесто или глина - масажираме ръцете, и това действа като рефлексотерапия. Когато добавим и чувстването, докато работим нещо за някого или за себе си, а и концентрацията с която да изпипваме малките детайли, то си е чиста медитативна техника и сериозно терапевтично упражнение.

Тъй като творим, както живеем ..., а в живота контрастите и противоречията са твърде чести реших, че ще опитам да направя нещо, което не харесвам - великденски украси. Не за друго, а защото се стремя да приема, че всяко нещо има своята стойност, и не бива да я отричам, а само да я трансформирам през/за себе си. Изваждам своят поглед и пресъздавам. 

Не харесвам венци, тягостен символ са според мен и няма да видите да сплитам нито коледен, нито великденски венец. Който ме познава - знае това. Но човек трябва да изследва себе си, и личните си граници... само така ще се научи да приема чуждите, а да отстоява своите.






Разбира се, че трябваше да са трансформирани - основата е моделирана - няма сухи пръчки и неживи дървета. Стилизираният скандинавски мъх е любим мой материал, работя най-вече с него напоследък. Ползвам го за бижута и миниатюри. Избирам го защото е жива връзка, символ на живото, органичното. 

Това са мини мини украски за маса, подходящи за свещници за права свещ.

Ще бъдат подарени разбира се. Правя нещата си винаги за някого. Творя, както живея...






Нека се научим да творим. Нека се научим да създаваме - форми, послания, съдържание.
Нека изследваме себе си, чрез тях. Нека подаряваме на друг.
Нека се научим да разпознаваме - себе си, процесите, в които участваме и жестовете, с които ги изразяваме. Нека сме изобилни.
Нека се научим да се обновяваме.

'Нека' е моето пожелание.

Ако е вярно, че живеем така, както творим и творим, така както живеем - 

ще научим, че творчество ни заживява свой собствен живот. 

Остава надеждата, че то ще ни учи, как да живеем.