четвъртък, 31 август 2023 г.

Щипките рачешки...

 


Отпусни най-накрая захвата стабилен
От тебе потърсен и искан преди
Нека от днес да е цел, превърни я в идея,
Макар подравнена по чуждите дни.

Счупи всяко свое силно захващане,
причиняващо болка, макар и без вик.
Изпъни струните, запази сувенира си-
Запомни как изглеждаш щастливо за миг!
 
Когато пазиш за себе си нещо във повече
Подари го на някого, който търси си второ.
Остави в ума си само място за спомена
и оцвети го набързо със вяра във хората.

Направи нов символ от захвата си рачешки
Сувенир, или нежно и малко бижу.
Украси с него дома или пък себе си
и смело с усмивка напред поеми!

Не е нужен захват за нещата в живота ти,
ако за теб са написани- при теб ще стоят.
Не задържай и в клетка насила красивото,
предназначено, решено към друг да лети.

Ако пък нямаш нужната сила да пуснеш-
намери воля и сама я счупи!-
Няма как да запазиш свой чуждия устрем,
без да причиниш и за него най-тежки щети.

Остави си само една от щипките рачешки
Да ти припомня, че е нужна лекота
И само през болка, но израствайки
Ще получиш, ако първо дадеш ... свобода!

Le.
Юни 2022


събота, 26 август 2023 г.

Малките неща са в ръцете ни...



Малките неща са в ръцете ни...,
ама се сещаме за тях, като ги оставим. Настрани.  Защото са напълнили шепите. А те жадни за още. От същото. Или ново. Малките неща им отива да стоят близо до сърцето, на верижка, като медальон. Запазени, под дрехите, под обвивките, под границите. Като амулети да носят и като сувенири да припомнят. 
И като запазени марки да ни определят. Външно. Но повече вътрешно. 
С натрупване. И насищане. 
Малките неща са за големи ръце. 
За да имат място. За да се подреждат в светли пъзели. И недотам светли. 
Малките неща са жестове...също и липсата им. 
Но май ръцете не са толкова големи. Или поне, не толкова дълбоки шепите за побиране... за малките неща. 
За радостите, за вниманието, за имането, за което понякога оставаме празни от недовиждане. 
Малки ни стават ръчичките, а да складираме в сърцето не смеем. 
Пък и не пробваме. 

Малкото "грижа ме е" е голямото - "ще внимавам за теб". Малкото "искаш ли" е голямото "ще го направя за теб".

Затова ги отместваме. Понякога. 
Като се заблудим, че искаме още да трупаме. Жестове. 
Или липсите им!

сряда, 15 февруари 2023 г.

В природата на нещата...

Понякога срещаме хора случайно, общуваме кратко, споделяме пространство временно, прихождаме за няколко момента, защото пътеките се са доближили. После всеки продължава своята,

но 

понякога-

тази случайна неслучайност на срещата се оказва валидна за по-дълго време, за по-друго пространство и за по-значими моменти.

Понякога странниците се срещат, и се....разпознават.

Излизат от временното си пространство, но от него си взимат и ...другарче.

Обичам тази специалност, която я има у хората. Това според мен е една от най-ценните човешки възможности и шансове, единствената дори, която би могла да те зарадва независимо кой си, какво си, какво можеш или не можеш...или именно заради това.

Нито  разстояние, нито професии, нито убеждения, нито постигнати успехи, нито лични желания и подходи...са определящите допирателни в такива моменти.

Може да срещнеш някого, с когото да взаимодействаш така, че отношенията да са подхранващи и за двамата, тримата, деветимата или...колкото и да са там...не за друго, а защото инстиктивно ще разпознаете природната си уредба. Един на друг. Такива хора стават приятели.

Някои душеприказчици, други - близки по природа, трети - просто ти напомнят човешкото. 

Заради една такава случайна неслучайност направих и това мъхче.

Присъствах на място, където срещнах едно човешко сърце и то стана мое другарче.

Тя ще се разпознае като прочете. А аз само ще парафразирам нейни думи, без да съм взела позволението ѝ, но вярвам, че ще са вдъхновяващи ... и за вас.:

Не мисли, колко му е тежко на някой, но ако искаш да мислиш- мисли как ще се справи с ежедневните си битки. А такива има и за малки за големи хора. На тях им трябва време, много учене, преподреждане, изчисления, планиране, за да постигнат малко, само малко, по-лесен контрол на проблема и независимост от него....

И да, никой не говори за решение, говори се за живеене. Реално. Сега. Тук. Мъдро.


Ле.







вторник, 14 февруари 2023 г.

Любовта е пътят по моста... от делника в празник

"Достигни до истината отвъд разума. Любовта е мостът."
Стивън Левайн

Много ми се искаше да продължа публикацията на тази дата от миналата година - вижте я тук, за да я потвърдя, но и да я допълня с думи и образи. 
Основно за мен си, но и за някой навестяващ тукашното пространство.
Там написах, че сърцето е рехаво, за да пропуска.
меко
живо
и прозрачно.




днес ми се иска да го донарека 

натурално,
в центъра
и подреждащо истините.


---
Моля,  не се ядосвайте на червения плюш по магазините, балонените сърца и шоколадите днес, 
защото има и места, където червеното не прегаря ретините и напуканите ви мъхести сърца.


(И вместо нуждата да отричате, просто ...изберете!)

Ето,  аз днес не ползвам червено тук.
Няма и да ви питам защо нямате мечти, щом имате спомени.
Няма да ви припомням за празника, а само за делника... и мостовете невидими,които свързват личните ви истории в едно.

Защото има за празнуване и в делника и няма нищо по-хубаво да разпознаваш топлината на ръце, подаряващи в празника.
 
а любовта ... тя е само мостът за достигане до... истините.

и може да е към другите,
или вътре в нас!


Честит празник!






понеделник, 26 декември 2022 г.

КоЛЕден коЛЕд!

Ей я на! Коледата и коледния ѝ маратон!





Наскоро четох един текст, изобилен на алегории и алюзии. Ставаше дума за буркани на рафтовете на живота и на нивата на съзнанието, човешко. Беше метафорично символичен мета-текст. Познавам автора му и затова знам как той се възползва от дадената му (в повече от на другите) проницателност. И аз тук имам буркани, но в моя случай семантиката на буркана опира само до форма, опаковка..., а за съдържанието тихичко сами да си помислим.

Избрах да ползвам буркани. Опитах да се доближа до стандартното, до честосрещаното, до втръсналото. Коледни буркани. Има ги навсякъде и това ги прави приемливи... и непретенциозни. 



Да,залети сме с декорирани кутийки и буркани с коледни курабии. Толкова е типично! Виждала съм всякакви - изрисувани, дантелени, с панделки, без панделки, декупажирани, или пък с платове, плодове, цветя, снежни човеци, еленчета и коледни топки... Някои впечатляват дори и мен, която нито обича коледни курабии, нито приема да украсява домашната посуда.

Но 
тези ги правих, за да изпитам себе си и своята претенция.

Нарочих им свои невидими значения, които ми бяха нужни, за да изолирам поне малко комерса. В главата си. 
Затова реших да заложа на труда по тях и материалите. Използвани са ръчно плетени шнурове, плетки на една кука, разглобена гривна с камбанки, сватбен тюл, червени и бели вълнени конци и малко мъх и истински мини събрани борови шишарчици. Всяко ползвано нещо по тях има своя, различна от вида си ... емоционална стойност.

Обикновено не харесвам коледните украси. Западният маниер в тях ми е лъскав, и червеното и зеленото ми предрасква очите, но това не значи..., че не мога да правя и аз такива неща. 

Все пак не можеш винаги да стоиш в една и съща зона, и да НЕ обичаш нещо. 
Хубаво е да го изнамериш и пречупиш. Най-лесно става, като се предизвикаш да направиш нещо, което ужасно лесно може да си вземеш наготово, има го навсякъде и всички... вече го знаят. А то ще се превърне в специално (а тогава и различно), само ако му добавиш от себе си, за да го поднесеш после на друг. А по-ценно и по-лично от твоето време - няма! По-личен подарък от този, за който е отделено време, едва ли може да се намери.

Знам, че никога няма да ме бива в декорациите, особени на готовите форми, но виж, за съдържанието - можем да се обзаложим, че всеки път ще опитвам да измисля нещо мое. И ще го правя не по рецепта, не по план и не по навсичкипознатия начин: "така се прави". Не може и да ми се отрече, че докарвам традиционния комерс изглед и на тези бурканчета, но пък причината да ги има е, за да бъдат дадени. Подарени. 
В тях няма само сладки, а в тях са часовете ми по правенето на сладки. С тях има и доказателства, че може с няколко продукта да направиш нещо вкусно. Не е кето, не е био, няма модерни луксозни масла. Има глутен, има какао, има лимон, има ...Лени.





Струват малко пари. И много време. 
Няма познат аромат. Няма канела, джинджифил, нямат...вкус на западната коледа. Имат само коледен етикет. 
Ненадписан. Нарочно. Защото вярвам, че много трябва да се внимава в етикетосването. Много е важно да внимаваме как точно определяме съдържание, че да сме сигурни, че не слагаме грешен етикет на опаковката в живота. Но за тези си мисли, ще ви разкажа някой друг път.
А сега за сладкото:
Пожелавам да е сладко идващото! Да е различно, но да е сладко. Да отхапваме хапките в живота си, с интерес да видим и опознаем вкуса им. Да изпитваме сетивата си, и през тях да разбираме околното. Пожелавам всяка сладка хапка да е с различен вкус, всяко преживяване и миг на щастие да е като любим шоколадов бонбон. Малко и ценно! Заслужено подарено!



В бонбоните има портокалови, боровинкови, млечни, шоколадови, ментови и алкохолни вкусове. Дори не броих колко вида са. Правихме ги със сина ми, който отдели доста часове и доста дни за това. И вярвайте, неговите са по-вкусни от всички, които съм опитвала някога. Опитвахме ги и избирахме, кои са по-хубави, за да подредим и подарим тях. 
Много шоколад изядохме и ние. Мисля че аз, до следващата година сладко няма да поискам....
но беше ни важно! 
Искахме да има много видове, но по малко количества. Защото вече всички знаем, че за хубавите неща в живота, са нужни малки дози... но от повече съставки. 

Нито  бисквитите, нито бонбоните ми са идеални. Не "хващат окото", някои бисквити прегоряха, други са по-хрупкави..трети са меки, някои бонбони са с грозни форми, други пък прекалено малки. Знаем, че не са идеални, но са впечатляващи само защото за всяка една бисквита и за всеки един бонбон, сме положили личен труд и сме им дали от времето си и дъха си. За всеки буркан също. А това не се купува!  И може да не е красиво като за магазин, но е подходящо за ... близки!
Също като мен.
Също като нас.
Също като всичко в живота.

===

И само да каже някой тази година, че съм кисела и отричам всичко с коледната си меланхолия....мне...не може! Само един знае, че е така и го е виждал, и още един го е чувал от мен, ама и двамата ....тук не четат...:)

Освен това направих купчина коледни картички, коледни магнитчета, чувалчета, елхички, късметчета. Тях ще ви покажа следващия път, когато вече всички свалят коледните шапки и когато хич няма да е време да гледате коледни картички. Точно тогава ще ги покажа, а ще ви пиша за друго, полюсно различно...и лятно.

Да, никак не обичам коледната лъскавина,  но въпреки това силно вярвам в пожеланията. Особено написаните. И особено персонализираните.

Не обичам Коледните претруфии, но правя някакви неща в тези цветове.
Не обичам типичните трапези, но държа на хляба на тях и на този, който го е приготвил.

Звучи объркано и противоречиво, и цялата ми публикация е такава....но такава съм и аз!
Под одеалото тези дни, и въпреки това ...с пълно присъствие! 



Това е то!
Ко-ЛЕденият парадокс ала Ле:-

Не ми се празнуват коледни празници...,
но
винаги чакам коледно чудо!

Гади ми се от заливането с изкуствени кичозни украси, салфетки и коледни свещи...,
но истина е, че
стъклените играчки по елхата вкъщи...са ....най-красивите вещи, което притежавам!!

а Вие- Вие бъдете здрави
и присъствайте!

С обич:
Ле


Рецепти:
За бисквитите - всичко на око,докато ви изглежда подходящо за печене.
Взимате рецепти за  напукани сладки и въобще не спазвате пропорциите. На половината не слагате какао, а лимонови корички.
За маслените бисквити - взимате майчините рецепти за масленки с мас и разделяте тестото на 5. И правите 5 вида, като добавяте по усет - на едните сушени плодове за щоленчета, на другите шоколад, на третите бадеми, четвъртите редите в кошнички и после пълните с крем, а на петите -орехи.
За бонбоните - взимате около 400-500 грама различни шоколади или кувертюр. За пълнежите- каквото ви хрумне. Нашите - половината са желирани пълнежчета във кръгли формички - мента с мляко, фреш портокал, уиски с мляко. Другите пълнежи са - сварено кондензирано мляко с какао и авторски портокалов опечен крем - приличаш на марципан. Това е....Неповторими са, буквално..неповторими! 
За бисквитените бонбони - основа за чийзкейк с орео, плюс боровинки, маскарпоне, масло и бисквити златна есен, ванилия, ром....и ръце!
За чийз кейка - маскарпоне, животинска сметана за биене, заквасена сметана и бисквити орео. Украсата с еднократни пошчета и ....желание!
Това е!
Украсявайте ги за подарък, наслагвайте ги в красиви форми и подносчета, които после, след като се изядат бонбоните, хората ще ползват и ще се сещат за вас.И за вашето време. Така ще присъствате пак. Вие не знаете дали няма да изхвърлят бисквитите, (например ако са на диета) но подносите и бурканите ще запазят....и ще ползват....ще запазят и вас, и заедно с това, ще е присъствате. Вие и времето!