петък, 13 май 2022 г.

Код лоялност


Лоялен, предан, доблестен... дали си?!
Или си далеч от всички тия?!
А верен, непреклонен ли си, и на теб дали да се разчита?!
Или дваж и трижде пък си още по-далеч от тия?!

Едно и също значат ли за тебе, тия всите,
и смееш ли им се, докато си сменяш правилата?!
Сравняваш ли и стриженето на овците, 
със принципите на овчаря във стадата?

 

Лоялен да си, се изисква вяра,
във себе си на първо място,
и обич да създаваш с мяра
в гърдите е теглилката, отляво.

 


Доверието не е вяра, тъй да знаеш!
Куражът не е смелост, нито пък е хъс.
И обич не е-  само друг, когато любиш,
И дългът не е, за да дава правото на някой друг!

 

Във тебе, вътре е, зрънцЕто!
От всичко туй покълва и зависи твоя ръст,
и според колко чест и обич имаш във сърцето
зависи тежестта на твоя кръст!

По пътя към Голготата си, знаеш,
че сам сковал си дървените пръти
и всичко що в сърцето си отгледал-
ще отбележи и следите ти по Пътя!

 

---
Затуй не сей в сърцето гнили семки,
А в чуждите сърца, недей тори!
Бъди пред огледалото си честен
и своя код за Светло избери!

 

Когато друг пред тебе, ти застане явно,
и за своя дълг към друг по код лоялност сподели,
Приеми го с благородство, уважи го,
и само светъл спомен запази!

 

И може много хора да обичаш,
А на някои и обещания да подариш
Но само пред един заставаш и се вричаш-
Щом него в огледалото си виждаш ти!

 

---
Лоялен да си, се изисква вяра,
но в себе си, на първо място,
и обич да създаваш с мяра
в гърдите си, с теглилката туптяща!

Ле.



 



сряда, 27 април 2022 г.

Вярваме ли?! -II

Вярваме ли? 

Вярваме ли в Спасението? В Благодатния огън? Във Възкресението?

Вярваме ли на хората? Вярваме ли в хората? (...)

Така започнах публикацията си миналата годинa, на същия светъл празник. Така я започвам и сега. 

Честито Възкресение! Честито Възкресение Христово!


Празнуваме всяка година.., а щом празнуваме всяка година означава, че си струва отново и отново да надзърваме, и да мислим за Светлината или за предвождащите я! Да изучаваме и намираме силата в Христовото. Защото Злото няма сила, и то ще бъде посрамено!

Напоследък, често ми се случва да разсъждавам за Правилната позиция. 
Каква е, къде е, място ли е, мнение ли е, посока ли е...
Ако е място - отправяме ли се натам, натам ли са вървели и стигнали някои от древните мъдри; ако е посока - на какво място сме, сега. Ако е мнение, каква му е правилната защита... 

Заради различни житейски промени и събития ми се наложи да мисля какво е Правилната позиция. Не само, за да избера своята и не само всред конкретни обстоятелства, но и да разбера  чуждите. Явно, в животите ни има такива моменти - провокирани да седнем и без оправдание и без смут, да признаем потребността си да заемем позиция. Не просто някаква, а да потърсим правилната. И ако я намерим, да я заемем, а ако имаме и шанса после, без колебание да отстояваме. 

Така и аз, с цялата си наивна емоционалност и небляскава рационалност се замислям все по-често и все насочено. Празниците също помагат затова. Стана ми много интересно като слушах църковноканоничното и патриаршеско слово тези дни. Вярва ми се, че в архаичното знание можем да търсим доказаното, истината, или поне да опитаме да мислим за Нея. За правилната позиция също. Силата в Христовото Знание или учение, или както искате да го наречем - има такава, и вярвам е Правилната. В чиято основа, май стои, разбирането за зло и добро.

Слушах наскоро една беседа, водена от един от хората, които изучават отдадено над 20 години древно знание. Говореше се за Христовото водачество и Христовия пример. Стъпките на Христос, и то на Живия Христос. Забележете, не Христос на кръста или на обруганият, измъчваният и изпитван от фарисеи, римляни, кесари и всякакви неверници, а живият и действащ и даващ скъпоценните си дарове, водач. Несъмнено е важна темата за страстните дни и носенето на кръста, особено в тези великденски празници, но като че ли е важно да се замислим и за стъпките Му и за ежедневното Му водене. Също следването и неотклоняването в посоката на живота! Вървенето право напред. Самите ние имаме да правим това. По Неговия пример. Да се отричаме от Злото, да се пречистваме, да се обновяваме. По аналог с акта на Кръщението, но не еднократно. Защото и Възкресението е някакъв вид Обновление, нали?! Може би трябва да се научим да го правим, да отхвърляме недоброто, всеки празник, всеки ден, и във всяка своя стъпка. Може би това е позицията. Правилната. И ми се вярва, че към нея се стремим, поне повечето от нас. Не съм религиозна, не познавам каноните добре и нямам претенцията да ги разбирам. Пиша в чисточовешки план. За малкия личен микро свят, за асоциациите в дните ни, за търсенето на възможност да разберем и оценим това, което правим добро ли е, това което виждаме за добро ли е, това което ни се предлага и предлагаме ние, добро ли е. И да отричаме недоброто, Да го отхвърлим. Да не го допуснем в дома и в личния си храм. А ако вече сме го допуснали, без да сме разбрали..., да схванем, че ни чака много работа и ще трябва много от кривопостроените си колиби, да съборим и построим наново. Особено в чувствата и особено за онези близки до сърцата ни хора, които сме наранили, възможно е дори да сме предали без да знаем и разбираме за тежестта на сребърниците..

"Не се отклонявай! Култивирай собствената си сила, защото имаш да водиш. Имаш и да следваш. Имаш да се учиш и да водиш и да следваш!"

Слушах това послание и в беседата, а по една или друга причина, го чувам често в деня си, от близки хора, значими и обични мои. Такива, които съветват и мен да не се отклонявам и да продължавам напред. Без да искам и почти ненарочно съм се намерила в тяхна среда. Не е за да празнуваме заедно с тях, макар че и това би било красиво и е мечтано, а вероятно ми се дава възможност да изуча как да трансформирам и изправям кривото си, без да спирам да вярвам, че пътя е напред. Те, също. Срещите ни с хората никога не са случайни, а най-скъпи дарове са хората, чрез които се срещаш със себе си, макар да е болезнено.

Преди често ми се налагаше да казвам, че смисъл не се търси, а се влага. В последните години, обаче, се случи да се обърна и да променя някои от убежденията си. Разбира се, не сама или просто ей така без причина. Стана бавно, но навреме и заради време ..и макар да е чрез самостоятелно изучаване и проучване на вече налични форми и знания, причините да преутвърждаваш убежденията, винаги са външни. Точно така стана и при мен. Наложи се да търся вложения от другиго смисъл и да правя преоценка, както и се наложи да защитавам собствените си дела и вложени усилия. В такива ситуации се чувстваш объркан и сам. Но знанието, че не си пръв или последен в нещо е някак успокояващо. Пътят обикновено е проправян от други преди нас.

Колкото и да търсим нови убеждения сами, винаги има нещо написано, нещо изречено; има слово и трябва да се научим да се обръщаме към него и да търсим знанието там. Има слово- и тайно или архаично; и ново и съвременно; и писано и неписано; и в опитност или преживяно от някого. Така, че не сме сами съвсем. Просто е нужно да научим, че погледът трябва да бъде различен и обновяван. Редовно и разумно. А за това, трябва да ползваме, средата, в която попадаме, изборите, които правим, както и ситуациите, в които ни поставят.

В последните години сме свидетели на много разлики и промени. Някак и времето, в което живеем се самопосочи за променено. Всякави, и световни, и семейни и личностни. Кризи след кризи. Всички го усетихме или продължаваме да усещаме, кой повече, кой по-малко, кой повече прав, кой повече сляп, кой по-бодър, кой по -замаян...няма значение. Аз също. Преживявах своите промени. Наложи се да се замислям и да чета повече, да претеглям по-тежки товари с по-различни теглилки. И се обърнах към, и замислих повече за, индивдуалното търсене на смисъла. На смисъла на действията и личните случвания. И като пиша това, нямам пред себе си претенция за филосфско търсене на смисли на живота, нито имам знанията, достъпа и повелята да разсъждавам за тях. Пиша за нашите човешки и индивидуални търсения и нашата лична вътрешна работа. 

Миналата година, по тези светли дни, темата в публикацията ми беше с въпросите дали вярваме, дали вярваме в хората, в спасението, в себе си. Истината изглеждаше индивидуална и прибрана, Прикривана грижовно, за да се съхрани. Писах за храма в сърцата ни, за желанието да посрещаме,... но не знаех, че има роли. Роли и за истината. 

Затова тази година темата ми е малко по-различна. Взех да виждам и да откривам, че влагането или намирането на някакъв смисъл, не е само по себе си правилна позиция. Възможно е да е изкривен и недобър. Онова отричане от злото, за което писах по-горе, се оказа не само недостигнато от някои, но и нежелано от тях и вярването ми, че всеки се стреми към идеални състояния и добро се оказа просто илюзия. Видях, че е възможно да се влага злонамерено, да се внася поквара, лъжа, вреда..., а това да носи смисъл за някого. Допусках, че правилните стъпки са в друга посока. И би следвало, ако сме избрали такъв път за себе си, на търсещ и създаващ човек, или поне повечето от нас, то само тогава е нужно да се отричаме от злото всеки ден и с всяко действие. Повечето от нас можем да потърсим и намерим светли и добродетелни примери, но ако не развием бдителност и не търсим индивидуално смисъла, лесно можем да приемем привидното за същността. Лично на мен, ми се струва вече важно да мисля, дали истината може да бъде обърната и изкривена. И каква истина, всъщност аз, бих искала да осъзная, да следвам и да водя. Не знам това все още, но знам, че искам да разпознавам заблудите.

Затова, на този Великден, посоката ми е по-различна.

Вярвам, че е нужно знание! 

Вярвам, че е задължително да внимаваме!

Трябва да внимаваме с покварата и измислиците. Да внимаваме за собствената си глупост и незнание. Защото лесно можем да приемем недоброто за добро, само защото не знаем достатъчно. 

Времената са такива.  

Нещата, които се представят за истина- е вероятно и да са лъжа, нещата, които ни се представят за щедри, може и да са кражба, и нещата, които ни се представят за свобода може да са и поробване. Да не забравяме, че много неща от тази реалност са просто изкривени, а ние имаме да вярваме, не само една седмица в годината, а ежедневно, на сетивата си, на обновлението си, за да се отричаме от недоброто всеки ден, директно и пряко през собствения си свят и очи. Отвъд обвивката си. 

Ако не ни харесва състоянието на нещата в света, имаме да го трансформираме, ако не ни харесва състоянието на материалното ни богатство, то имаме да го преподредим, преизобретим някак... и няма как, ще трябва да отхвърляме гнета и злото, самостоятелно, не с другите или след другите, а сами...за да създадем и царуваме в собственото си царство, обновени и в чисти одежди... Първо сами. После и заедно.

Светлата седмица е!

Да се осветлим! ОтВътре!

Да добротворим!

Мирно!



понеделник, 28 март 2022 г.

Какъв си ми шарен, Животе!


       Какъв си ми странен, Животе!
Показваш ми много врати,
една ми отваряш с охота,
а друга затръшваш ми ти.

Какъв си ми шарен, Животе!
Променяш ми често цвета,
а днес ще те питам, защо си
ми дал тая палитра сега?!

Какво да рисувам, Животе?
Чрез теб ли, сама ли, кажи!
Какво си намислил за мене,
щом тия бои ми дари?

Аз как да те хваля, Животе?
Да вярвам ли, че си ме избрал?
Като художник с любов по платното,
да рисувам теб, или пък, каквото си дал?

И пак ще те питам, Животе,
какво да рисувам, кажи!
Картини ли, думи ли, ноти?
В какво съм добра, припомни!

Къде ме отпрати, Животе,
със твоите силни крила?
Заложи ли в мойта зигота,
красива, щастлива съдба?

Е, аз ще ти кажа, Животе!
Ще взимам, каквото си дал,
И с единственото важно -сърцето
Любов от това ще създам!

Каквото и да правиш, Животе,
Любов от мен ще струи,
самичка разбрах, докато питах
За какво ще са тия бои!

А ти, ако искаш, Животе,
затръшвай ми още врати,
Но аз и по тях ще рисувам
с любов и сърце и с мечти!

Ще направя от всичко картини,
защото научих, познах и видях,
че ако обич в сърцето ми има-
ще ти заявя, че добре те живях!

                                                                               Ле.


 


"Слънчогледи" - в различен цвят и откраднато от Ван Гог вдъхновение. И платна "Цветя за коридора" с лично вдъхновение. Рисуването на платна вкъщи с акрилни или темперни бои е само изява на вдъхновение и своеобразна арттерапия. Не може да претендира за качество, изкуство, умения и дори и за истинско рисуване в чист вид. Ползването на цветове, четки и големи платна по този начин е заради работата по себе си и творческата си нужда и израз на волята й. Това е само тренировка и освобождаване на порив, който после би могъл да вложиш в нещо друго, в което си добър, по-добър и най-добър... професионално. Рисуването като аматьор е само един допир до нещо различно. Възможността да не си прецизен и липсата на очакване на някаквъв перфектен резултат или ефект от себе си, спомага да възприемеш и осмислиш света около себе си, самия себе си и обстановката наоколо по несериозен или сух начин. Да тренираш умението да приемаш себе си не насериозно, с грешките, несъвършеснствата и неиделаните си черти и щрихи ти дава възможност да освободиш поле, време и пространство и за сериозните такива. И да си свободен и отпочинал, за да ги прецизираш и направиш перфектни... после...в баланс и мир.