Коледно Ле-не-лирично -5та част.

Като коледни лампички, 

като звън на камбанки, 

като значещи пръстени, 

като скрито съкровище,

като жълтици, изпадащи от уста на добър разказвач...

Като блясък по празници, като нужно мълчание.

-

Златото и с него и последната ми публикация от серията "празнични мисъл-ки" -5та част.

Харесвам златото. Не като блясък или материал, а защото е най-богато на символи и значения.

Говорим с него за ценното. 

Носи ни мълчаливи истини, 

в него се отразяват не само погледите на другите, а и дълбокото ни разбиране за собствената душа.

-

Коледа... Тя никога не е била моята приказка. Твърде много празни пространства. Твърде много липси, които не успях да запълня. И все пак, предизвикателството да пише за Коледа си беше напомняне, че не всичко е идеално, но мога да извадя красота дори от несъвършенствата. 

Алхимично. 

АЗ вярвам, че чудесата не се случват само по празници.

Вярвам и в златното правило – онзи вечен закон, който учи никога да не вредим и да постъпваме с другите така, както искаме да постъпваме с нас. Не е просто фраза или празна поговорка. То е основата, върху която можем да изградим живот. Не един.

Истинското злато се намира 

в правилото 

и в думите. 

Онези мъдрите.

Изречените и накапали като жълтици. Думите за истории, които въздигат, които носят светлина в тъмнината на неразбиранията. 

Винаги е било така, и ще бъде 

– думите имат сила.

Те измълчават и разкриват истини 

и те...,

Те... правят чудесата!

Коледно Ле-не-лирично- 4та част

 Празнични мисъл-ки- 4 част.

Празничните картички пазят не само традиции, но и спомени – за онези моменти, когато сме били на правилното място, в правилното време. С уважение към любовта, към вярата, че тогава сме били истински.

Състареният фон шепне истории, които изплитаме като дантели, а мъхът – жив, зелен и крехък – напомня за началото, което винаги се ражда, дори когато сме обгърнати от очакване. 

Припомня ми за зелен килим от листенца, и ми носи усещане за възраждане, за първия дъх. 

Както в онези думи, които прочетох за мен– за босите крака, които усещат росата, и за разходката от душевната гора. Думи, които също като наниз от зелени мъниста днес пазя като съкровено свое бижу.

Накрая, шоколадът. Малък, но значим жест и символ – за споделеното. За моментите, когато сме черпили и сме били почерпени с нещо простичко, но същевременно незабравимо.

Краят на годината е време за завръщане – към себе си, към спомените, към историите, които пишем със стъпките си върху зеленото. И ако се осмелим да си спомним, можем да намерим думи не само за някакво си начало, но и смисъл, който винаги е бил там.

Коледно Ле-не-лирично - 3 част

Малките зимни къщички напомнят, че домът е символ на уюта на настоящето и спомените от миналото. 

Същото послание носи и червеното сърце в дървена рамка. 

И двете разказват една и съща истина: че домът е много повече от място.

Днес е Игнажден. Днес пак осъзнавам, че сърцето е най-важният дом.

То е домът, който съхранява душата ни цяла. Ако го уважаваме, ще знаем как да пазим неговата святост. Ще разберем, че най-важният избор е не само кого допускаме вътре, но и какво носим със себе си, когато сами сме гости в сърцето на друг.

Днес е Игнажден! Нека има Добро в домовете ни! Да бъдем щедри към истината и вярата, за да намират покой в ​​сърцата ни.

Днес е Игнажден! И ...въпросът е не само кой влиза в дома ни, а кой остава в сърцето ни завинаги...

Коледно ле-не-лирично - 2 част.

В празничните картички символите разказват истории .

Като коледния венец, който краси отвън вратата, пазеща скрития зад нея свят. Табелка, която сякаш казва: „Всичко тук, в този образцов дом, е наред“. 

И за да изглежда наред, украсяваме венците, украсяваме домовете, а често и себе си с всевъзможни висулки. Запълваме празнини или прикриваме неистинското с още кич. 
Но вместо панделки и джуджета, имаме за разказване друга история. По-красива, не защото е перфектна, а защото е истинска. 

Мъхът, жив и естествен, напомня, че уютът не може да бъде имитиран. А сребърният пендант, малък и ненатрапчив, ни подканя да погледнем към бъдещето – новата година, в която яснотата може би ще победи илюзиите... за другите, но най-вече за нас самите. 

Фонът – винтидж, с патината на времето, пази традициите, които често приемаме наготово, без да се замисляме, и следваме механично. 

Традицията е ценна. Ако не ѝ бяхме изменили. Тя носи стойност, когато е искрена и автентична, а не когато е просто красив образ за показ – пред другите и пред нас самите. 

Коледа е време да открием автентичността – зад символите, зад стереотипите. И ако се осмелим да погледнем ясно, можем да разпознаем истинския дом – не онзи, който впечатлява отвън, а онзи, който топли отвътре.

Коледното ле-не-лирично

Коледа е време за обич и за истини, изречени с тишина. Понякога най-яркото блести в студа, а разочарованието оставя линии – като райета върху фон, който някога е бил цял.

Златото ще ни разказва за златното правило, старо колкото времето, за да напомни, че злато тежи най-много, когато е в чисти ръце. Любовта, увита в червеното, макар и фон, ще е тук – само за тези, които имат смелост да я видят.  

Белият конец, едва доловим – крехък, но устойчив, ще свърже... дори когато всичко изглежда разпиляно.  И когато някои предпочитат да отстъпят, оставяйки празнина, той ще продължава да крепи всичко, което си заслужава. 

И накрая, чак накрая, остава да видим диаманта в центъра – устоял, създаден от време, натиск и истина.

Най-милите празнични картички не носят думи, а знаци. 

И Коледа е време за искреност – изписана с тишина и прочетена между редовете.