четвъртък, 13 януари 2022 г.

Лунен ИН!


В Луната виждам женското начало
и в мрака е утехата ми, Tя
в сиянието, с вечните си фази
на кръговрата символ... и на вяра-та.

В Луната виждам женското начало
и топлината ѝ далечна, спомням аз
от древни времена душата ми да осветява,
когато моля се за Утрето без глас.

В Луната виждаме ли женското начало?
сияйно и във мека, нежна белота
Поставящо началото пред края
с вроденото разбиране за целостта?!
... 
И туй що свършва, почва се наново
във нова сметка, с нова крайнина
от фаза светла, та до затъмнена,
през цикъл тъмен, чак до светлина.

И род и спомен в кръговрата вечен,
всред който търся своето Сега,
не би бил ни възможен, нито лесен
без лунен блясък и без женска мекота.

Без прошка и без фината ѝ благост -
не става, няма как небе да има без Луна.,
Да осветли и мрака, зарад Радост,
че тук съм, пак, на таз Земя...

По пътя пречките кармични са си в такт
Приличат много и на лунна фаза,
Дано в смирение да имам пак,
най-чиста Светлина да отразявам!

Ле.

 





* Дамски комплект от три отделни колиета "Ин"
Използвани са посребрени елементи, мъниста черен оникс и ръчно изработено топче висулка. 


Използвано е като вдъхновение за засилване на женската ин-енергия.

Правенето на бижута или каквото и да е друго ръчноизработване, свързано с готов продукт от приложното изкуство е силен инструмент за подобрение, промяна или развитие на личностовия потенциал. Напомня на лично водена арт терапия (сам за себе си), при която не е необходимо нищо друго освен желание за вътрешно пътуване и избор. 
Изборът на цветове, материали, символи, подходящо време, нагласа и послание е свободно. Но ако е целенасочено, то ефекта от създаването се умножава многократно.

Всеки въвлечен или помислен символ, допълва правенето с фокусирана жизнена енергия. 
Чувството и насочената идея работят и действат върху подсъзнанието, добавят стойност и засилват ефекта от работата с ръце, сърце и мисъл....независимо, че всеки разбира и преживява щастието по собствен начин.

В случая съм избрала да работя по утвърждаването на женската енергия, Ин енергията.
Както писах и в тази публикация (тук), женското начало не бива да се приспива.

Избрала съм бижута, като индексен знак, символ на женствеността
Темата за Луната е заради загадъчността и цикличността. 
Правено е миналата година 4.декември.- Новолуние и слънчево затъмнение.
Материалите сребро и черен камък. Бяло и Черно. Опозиция и същевременно преход от едно в друго. 
Висулките са иконични символи - звезда и полумесец, и цяла луна. Използвани са в различни дължини, но се носят така че попадат на гърдите, до сърцето.  Стихотворението също е израз на работа по ин енергията.

Няма план, всичко е по усет, но точно това е хубавото, когато подсъзнателно и непринудено всеки символ сам намира мястото си...и носи лично послание...и добавя лична стойност. Доказва нещо много важно - смисълът не се намира, той се влага!



неделя, 2 януари 2022 г.

Кое е първо - мечтата или мечтателят?!

Слушала съм, чела съм и съм учена, че по пътя към сбъдването на мечтите, малките стъпки са важните стъпки. 

Досега обаче, приемах това вярване далечно. Все едно си имаш някакъв важен инструмент в шкафа и знаеш, че в някой следващ момент би могъл да извадиш, за да започнеш да го ползваш. Отпосле. Когато и ако потрябва. Но засега, той стои там, скрит, а ти се справяш с подръчните си средства...както винаги. Сещате се нали, за онова познато чувство, когато отлагаш 'строежа и ремонта' за ...някога....

Лесно се отлагат такива моменти, дори втурването към тях може би е лесно, макар че ще изисква някакво усилие. Трудното обаче се оказва да работиш по моментите, истински и последователно да използваш "инструментите в шкафа"  или съзнанието и стремежа, за да пристъпиш..стъпките си. Една по една. Крак след крак.

Знаете, по-лесно е да си оставиш стъпката за по-късничко. Винаги се намира оправдание защо точно сега не е момента да пристъпиш. Я в пейзажа и релефа, я в липсващото оборудване да катериш склона, я в лошото време и снега или куп други пречки, превърнали ни в навици, нас самите. 

Защото и навиците си искат тяхното подхранване. С оправдания. Приемливи и захарни. 

Не е ли така? Просто поспираш, още преди да си тръгнал на поход с малки стъпки. 
Казваш си, че е добре първо да се огледаш: "Я, само какви красиви полянки имало тук.... Пълно е с цветя, защо да не си набереш, докато дойде подходящото после?...Виж, дори има и калинки, Я! Ама те могат да походят по пръстите ти...даже те гъделичкат, само колко е забавно, нали?!"  
И така, тук- поточе, там-тревичка, отляво- лайка за чай, отдясно пък зайче. Вижте, има и дебела дъбова сянка, една подканяща те да поседнеш под нея за комат хляб и студена водица..." И решаваш, че първо трябва да се освежиш и да починеш, преди да започнеш да пристъпваш напред към мястото, в което мечтите се случват.

Няма нищо лошо в това, така е! Ама не точно. Ами походът? Ами факта, че си още преди стъпката?!

Лесно се разсейвам и аз. Особено аз. 
Не, че е страшно да поспираш, не че е кой знае какво и ако спреш преди да тръгнеш, важно е колко дълго ще останеш там. На мястото преди стъпките.
Не за друго, но ако останем твърде дълго там, има вероятност да не тръгнем никога, а после пред огледалото да се оправдаем с пухкавия заек, който ни разсея по-горе или броенето на черните точки на калинката... Всъщност почти е сигурно, че е било жизнено важно да знаем на колко годинки е калинката от полянките, нали?! - На две! Знам! Точно колкото крачки имаме да правим плюс първата!
Повечето хора (не)правят стъпките си по този начин. Аз също. Особено аз. 
И това е ясно без да има нужда от  всички алегории, които изброих по-горе. 
Редовно разсейване. Самоутвърждаващо. Без малки стъпки. Само големи....подскоци...
Защото първите стъпки винаги изглеждат трудни, затова така грижливо си пренареждаме във времето моментите, вместо да се хванем и да си ги подредим ... по време.

събота, 18 декември 2021 г.

Малкият пораснал принц - Продължението

II.

На старата премяна да ѝ кажем, сбогом,
в одежда нова, фина, да се облечем.
Че през знанието, в чест на обичта си,
ръцете чисти, да си подадем!

В живота ще се случва да преминем
през пясъка в една.. две, три пустини,
за да успеем после в оазиса им да се видим,
сами за себе си като любими.

По път и с преродена роза на ревера,
приела вече новия си облик здрав -
създай живота си наново-
премини напред, смирен и прав!

Защото, новото начало значи краят
на старите тегоби, тъмнини,
А светлото отпред е, иде, зная
в любов и в знание да сътвори.

За спомен, в джобче до ревера,
ще нося сбъднатите си мечти,
а отпред във хоризонта гладък
ще виждам вече ясно ... себе си.

На старата премяна да ѝ кажем, сбогом
и с одежда нова, фина да се облечем,
за да направим мъничкото - много
и на себе си, в любов да се вречем!


Серия "Малък принц"

*Малка дървена основа, изрисувана с акрилни бои, картончета от кора за яйца за камъни, огъната тел, декоративен скандинавски мъх.

Змията е от студен метал, за да засили образа ѝ от фантасмагоричната приказка на Екзюпери и, за да ѝ създам отлика от останалата част. Змията присъства в много философски и религиозни текстове и е с широко семантично поле, затова я има и тук, обозначаваща краят и смъртта и началото и завръщането. Препоръчвам всеки да прочете в приказката за срещите на Малкия принц и змията (линк), а аз за себе си оставям тази дървена картинка, за да ми напомня момента и отрязъка от времето и пространството..., преди края, между началото и...новото начало