Кое е първо - мечтата или мечтателят?!

Слушала съм, чела съм и съм учена, че по пътя към сбъдването на мечтите, малките стъпки са важните стъпки. 

Досега обаче, приемах това вярване далечно. Все едно си имаш някакъв важен инструмент в шкафа и знаеш, че в някой следващ момент би могъл да извадиш, за да започнеш да го ползваш. Отпосле. Когато и ако потрябва. Но засега, той стои там, скрит, а ти се справяш с подръчните си средства...както винаги. Сещате се нали, за онова познато чувство, когато отлагаш 'строежа и ремонта' за ...някога....

Лесно се отлагат такива моменти, дори втурването към тях може би е лесно, макар че ще изисква някакво усилие. Трудното обаче се оказва да работиш по моментите, истински и последователно да използваш "инструментите в шкафа"  или съзнанието и стремежа, за да пристъпиш..стъпките си. Една по една. Крак след крак.

Знаете, по-лесно е да си оставиш стъпката за по-късничко. Винаги се намира оправдание защо точно сега не е момента да пристъпиш. Я в пейзажа и релефа, я в липсващото оборудване да катериш склона, я в лошото време и снега или куп други пречки, превърнали ни в навици, нас самите. 

Защото и навиците си искат тяхното подхранване. С оправдания. Приемливи и захарни. 

Не е ли така? Просто поспираш, още преди да си тръгнал на поход с малки стъпки. 
Казваш си, че е добре първо да се огледаш: "Я, само какви красиви полянки имало тук.... Пълно е с цветя, защо да не си набереш, докато дойде подходящото после?...Виж, дори има и калинки, Я! Ама те могат да походят по пръстите ти...даже те гъделичкат, само колко е забавно, нали?!"  

И така, тук- поточе, там-тревичка, отляво- лайка за чай, отдясно пък зайче. Вижте, има и дебела дъбова сянка, една подканяща те да поседнеш под нея за комат хляб и студена водица..." И решаваш, че първо трябва да се освежиш и да починеш, преди да започнеш да пристъпваш напред към мястото, в което мечтите се случват.

Няма нищо лошо в това, така е! Ама не точно. Ами походът? Ами факта, че си още преди стъпката?!

Лесно се разсейвам и аз. Особено аз. 
Не, че е страшно да поспираш, не че е кой знае какво и ако спреш преди да тръгнеш, важно е колко дълго ще останеш там. На мястото преди стъпките.
Не за друго, но ако останем твърде дълго там, има вероятност да не тръгнем никога, а после пред огледалото да се оправдаем с пухкавия заек, който ни разсея по-горе или броенето на черните точки на калинката... Всъщност почти е сигурно, че е било жизнено важно да знаем на колко годинки е калинката от полянките, нали?! - На две! Знам! Точно колкото крачки имаме да правим плюс първата!
Повечето хора (не)правят стъпките си по този начин. Аз също. Особено аз. 
И това е ясно без да има нужда от  всички алегории, които изброих по-горе. 
Редовно разсейване. Самоутвърждаващо. Без малки стъпки. Само големи....подскоци...

Защото първите стъпки винаги изглеждат трудни, затова така грижливо си пренареждаме във времето моментите, вместо да се хванем и да си ги подредим ... по време.

Познавам един човек - едно момиче. Тя е като наръчник за сбъдване на мечти. Измислила е модел, който е ушит от усърдие и последователност и конструиран върху постоянен стремеж към мечтаното. Тя обаче прави стъпки, малки стъпки. Опитва, опитва и не се отказва. От тук ще чопне, там ще проучи, някъде ще попита и отдругаде ще получи. По свой красиво последователен и търпелив начин, тя реализира мечтите си. 

Познавам и други двама, не, даже трима...които също са с устроен механизъм за устременост. Точен, като часовник, за тях самите.

Вдъхновяващи са тези хора, защото имат истории на успеха, които да разказват с пълното си сърце. Ще питате за мечтите им..., какви са и какво са сбъднали, но ще ви кажа, че няма значение какво е точно и за какво се отнася, а просто че са постигнати блянове. Струва ми се излишна буквалността им, защото има риск (както често правим в живота си) да започнем да остойностяваме всичко през личните си измерители и теглилки за кисело грозде. Просто не ми се иска и тук да сменя представата за сбъдването, за което пиша, с конкретност. 

Както и да е. 

Обещах си някой ден да пиша за онова момиче. Тя прелетя света, за да изживее мечтана среща с "един човек от телевизора", която си бе определила да случи в този живот веднъж. Усърдно и последователно и невярвайки в ничие съмнение, тя се озова там, където никой не вярваше, че ще отиде. На другия край на света. Не, дори на няколко краища на света. И не веднъж, а седем пъти. Защо ли, защото не спираше с крачките. Една по една. И най-важното - мотивира всички около нея, с цялата толерантност към всяко човешко въжделение или желание. Тя не прилича на онези, които могат да се изсмеят на калинките ти или точките им. Напротив. Тя също ги е гледала и броила. А това усещане лесно се запомня. Това усещане лесно докосва сърцето. И точно за него ми се пише на мен.

"Няма невъзможни мечти", казва тя. Написа и книга и за сбъдването на своите. Наистина, написа книга, преведе я, издаде я, подари я дори и на "човека от телевизора". Подари я и на мен. Заедно със знанието, че е възможно да преминеш граници и територии, да овладееш нова професия за ден, да заснемеш филм, да заразиш с вдъхновение тълпи с народ...Можеш да, ако започнеш с първата стъпка.

"Няма невъзможни мечти" често ми казва и днес онова момиче,

Но аз добавям друго - Невъзможните мечти са... незамечтаните!

Онези другите трима човеци, за които писах горе, казват също нещо еднакво - "Няма цел, която да не можеш да постигнеш, докато сбъдваш".

Аз пак ще добавя, че има - непоставената.

И вярвам, че е време да намерим вдъхновението си отново. 

и днес вече знам първата малка важна стъпка - Да си Го припомним!

* Малко дървено пано с декоративен скандинавски мъх. Това е най-първият ми опит с мъх изобщо. Не е идеално, но е с обич. И е заело мястото си в един дом, пак с обич! Близо до него някъде стои една малка авторска книжка за мечтите... и... чаша с розе за автора ѝ...

Помните ли какви искахте да станете, когато пораснете? Помните ли бързите си отговори на въпроса "за какво мечтаеш?" ?

Е, а днес?! Космонавти ли сте? Имате ли замък? Прекосихте ли океана? Направихте ли откритие от световна значимост? Вероятно да, метафорично. Продължавате да прекосявате дълбочини и да откривате значимостите си, в личните си замъци.., нали? Само дето има вероятност да сте поспрели да се следвате със същия устрем. Или поне някои от нас.

Днес знам, че наричаме едни и същи неща с различни имена. Но смисълът е подобен. Поставяш цели, постигаш цели, използваш тактика, решаваш задачи, материализираш желания, сбъдваш мечти. Кой както иска, кой колкото може! Важни са стъпките! 

И е важен пътят, по който ги извървяваш; 
чувството, с което ги живееш; 
разумието, с което ставаш последователен; 
ритъмът, с който прескачаш препятствията 
и скоростта.....с която се превръщаш в по-добрата си версия!

А то, това е! Качественият измерител на по-добрата версия на себе си е количествен - броят на извървените стъпки до сбъднатите мечти!