Тънка, като разполовяващата кръг,
Граница, като разделящата камери и предсърдия.
Тънка, като линията между спомена и реалността.
Граница, като ограда между личното очакване и чуждата свободна воля.
Тънка, като фин копринен конец, съшил бяла дреха.
Граница, като различието на присъствие и отсъствие.
Но плътна.
И стабилна.
Линия.
Също, като линията на хоризонта,
В който се търсиш
И винаги се намираш.
Тихо и с наученото смирение.
Наученото
С.мир.е.ние!
П.С.
А надеждата е в хоризонта.
Винаги го има.
Няма коментари:
Публикуване на коментар