Малките неща са в ръцете ни...

Малките неща са в ръцете ни...,

ама се сещаме за тях, като ги оставим. Настрани.  Защото са напълнили шепите. А те жадни за още. От същото. Или ново. Малките неща им отива да стоят близо до сърцето, на верижка, като медальон. Запазени, под дрехите, под обвивките, под границите. Като амулети да носят и като сувенири да припомнят. 

И като запазени марки да ни определят. Външно. Но повече вътрешно. 

С натрупване. И насищане. 

Малките неща са за големи ръце. 

За да имат място. За да се подреждат в светли пъзели. И недотам светли. 

Малките неща са жестове...също и липсата им. 

Но май ръцете не са толкова големи. Или поне, не толкова дълбоки шепите за побиране... за малките неща. 

За радостите, за вниманието, за имането, за което понякога оставаме празни от недовиждане. 

Малки ни стават ръчичките, а да складираме в сърцето не смеем. 

Пък и не пробваме. 

Малкото "грижа ме е" е голямото - "ще внимавам за теб". Малкото "искаш ли" е голямото "ще го направя за теб".

Затова ги отместваме. Понякога. 

Като се заблудим, че искаме още да трупаме. Жестове. 

Или липсите им!