В празничните картички символите разказват истории .
Като коледния венец, който краси отвън вратата, пазеща скрития зад нея свят. Табелка, която сякаш казва: „Всичко тук, в този образцов дом, е наред“.
И за да изглежда наред, украсяваме венците, украсяваме домовете, а често и себе си с всевъзможни висулки. Запълваме празнини или прикриваме неистинското с още кич.
Но вместо панделки и джуджета, имаме за разказване друга история. По-красива, не защото е перфектна, а защото е истинска.
Мъхът, жив и естествен, напомня, че уютът не може да бъде имитиран. А сребърният пендант, малък и ненатрапчив, ни подканя да погледнем към бъдещето – новата година, в която яснотата може би ще победи илюзиите... за другите, но най-вече за нас самите.
Фонът – винтидж, с патината на времето, пази традициите, които често приемаме наготово, без да се замисляме, и следваме механично.
Традицията е ценна. Ако не ѝ бяхме изменили. Тя носи стойност, когато е искрена и автентична, а не когато е просто красив образ за показ – пред другите и пред нас самите.
Коледа е време да открием автентичността – зад символите, зад стереотипите. И ако се осмелим да погледнем ясно, можем да разпознаем истинския дом – не онзи, който впечатлява отвън, а онзи, който топли отвътре.
Няма коментари:
Публикуване на коментар