понеделник, 31 януари 2011 г.

Откровено!

Всички ние виждаме различните вълни и вълнения в блогопространството. Награди, годишнини, инициативи, анкети, конкурси…празници, размяни... Всички те в края си имат печеливши, избрани…доволни. Не знам дали  в крайна сметка формират някаква общност или са просто заявки за това, но е факт, че вълните заливат всички ни,
и Всеки според своя си обем 'въздух в дробовете' решава дали да следва или променя посоката.

"Предай нататък" , в която неколкратно и аз самата се заявих е прекрасна инициатива.
За мен специално е такава, защото наистина залива всички. Вярно, някои не харесват тенденциите и поредното предаване на щафети…., но вероятно и това й е и смисъла.
Не всички вълни са мощни защото са големи и дълбоки.
Какво по- хубаво от това да се освежим  и да предадем натам. Аз избрах това за себе си и искам да споделя с вас, че рядко харесвам масовото, комерсиалното, но често това е единствения начин да позволиш и на другите да се докоснат. Аз вярвам, че ако искаш да си част от авангарда, би трябвало да можеш да плуваш и на различни дълбочини…

Въпреки това ми се иска да обърна внимание на една друга инициатива, в която основната идея силно ме впечатли. Която точно обратното на всеобшата радост от игри, предизвикателства и ред други потупвания по рамото има сериозна дълбочина.
Това е и повода и да пиша тези редове. Блог годишнините и размяната на пожелания, награди и  купчини виртуални похвали и демонстрации имат своите и то не малко позитиви, но в този случай, подаръкът е не просто подарък за някой, а за ВСИЧКИ.
Има полза от него, и едновременно приобщава и учи.
Дени, истинско, чисто, творчески ‘празнува’ и покани и нас.
Вярвам , че има полза за всички и открояващата й идея е наистина ценна.

Всеки творец е индивидуалист, има своя почерк, стил и израз, въпреки че ползва разни общи похвати…Всеки творец има какво добро да даде и покаже…и това е един прекрасен начин.
Това аз усещам под думата виртуална награда!И понеже заявих участието си там, затова е и този текст.
Дотук с личното, но къде е полезното?!

Е, нямам претенции, че аз ще ви предложа ползи, или ще помогна на някой да е по-добър (изкл. усилията ми да направя сина си добър човек)!
Затова ви препращам към друг автор. Линк в края на публикацията!
Ако считате, чи бих могла да ви дотегна, направо се насочете към клипа!

В последните месеци и в края на годината, аз спрях да публикувам тук.
Имах колебания по отношение на това какво и защо и на кого показвам.
Е, както вече споделих в унисон с моите мисли се счупи и фотоапарата ми, Тоест нямах как да показвам, след което и твърдия диск ми замина и спрях и да се обяснявам..Вдъхновение не ми е липсвало, ентусиазъм обаче да. Тоест и ръцете ми не работиха…Заслужена или не, почивка си дадох, давам си я и сега.
Но за друго пиша това….повода е счупения хдд и загубената информация.
Да, нищо не можаха да спасят. От последните 5 години - работа, снимки, мигове, контакти, анализи, връзки, и всичко друго..., което можете да си представите се съхранява в преносимия ми компютър…Преносимият ми споменник и кутия за пазене…
И чудих се…мислейки за снимките…,след като вече нямам снимки на творенията ми, на моментите, на сина ми от раждането му до сега, усмивките, новите зъбчета, прохождане….плач, смях и семейни празници….пазя ли миговете в сърцето си…?!

И ДА, след като ги пазя защо тогава ми е тъжно, и усещам, че безвъзвратно съм ги загубила...тези някакви специални мигове?!
Защо ни е нужно доказателство за отминалото щастие…защо е ценно и дали всъщност полагаме усилие да го съхраним…тук и сега?!
Дали и така в живота изобщо, търсим някакви гаранции и някакви доказателства постоянно…Пазим ‘документите’ от миналото си, пишем гаранции за бъдещето …?!

А тук и сега …- лоши сектори. И „искате ли да форматирате диска?; Да или Не?”
Е, Диска ще го запазя, отново за спомен,
продължавам да се надявам, че специалистите ще извадят необходимото от там,
но специалиста, който ще извади и запази миговете ми от мен, съм само АЗ
моите лоши сектори….кой  друг може да възстанови?


И ви питам.
Вашите сектори и пътечки, вашите мисли и идеи…,за колко време напред са?

И колко сте истински вдадени на това…ТУК и СЕГА…?
Поумняли? Успяли?
Но дали сте щастливи, ако не споделяте радостите си?
И пазите ли копие на всичко в сърцето си...,
под което копие ежедневно и ежечасно да натискате бутона Forward?


Е без излишно отвличане в екзистенциалното…
АЗ подмених твърдия диск, преинсталирах, купих и нов фотоапарат, но поумнях ли? Вероятно само дотолкова, че да си напомням да внимавам, какво правя или не правя..., за да имам много от онези мигове.... които си струва да пазя и  споделям!

И иска ми се, само да завърша с думите на Петър Марков, на който имам шанса да съм ученик и да ви пожелая приятно гледане!

„.....Събуди се Човече - сега още може. Погледни се отвътре - спокойно, без стрес. Помисли, събери се, вгледай се в другия......
Усмихни се на Утрето - то започва от днес!"


1 коментар:

  1. Le, публикацията ти ме развълнува много. Разплака ме, честно, благодаря ти!

    ОтговорИзтриване