Незабравимo

 

Незабравки. Това са любимите ми цветенца още от дете. Много ги харесвам, много ме привличат, може би защото никак не се натрапват. Мънички, обикновени, но ако ги погледаш достатъчно дълго, ще разбереш, че не са изобщо обикновени сини цветчета. Цяло усещане са си. Като дете не знаех никакви символики за тях, просто ги харесвах. А и името им ме впечатляваше. Днес - още повече.

Дали според предпочитанията си и ежедневните си харесвания можем да се самоопределим?! Мислила съм си го, чудила съм се. Дори когато става дума за цветя и цветове, все нещо сигурно предпоставя.

Възприятието през очите от една страна, но привличането на погледа от друга. 

Сетивно. Сякаш се предчувстваме. 

Естествено, без да е съзнателно, когато нещо просто ни харесва и по-късно разбираме, че всъщност ще ни стане... важно.

Може би затова ги рисувах. 
С капки синя нежност върху хартия,
за да бъда незабравена.

Незабравки.

Името им звучи толкова хубаво.

Поглеждаш букетчето. Фокусираш се върху едно цветче. Наум ти идва веднага името.

И оттам – асоциация за нещата, които не забравяш.

Аз не съм от тези, които забравят лесно. 

Виждам ги – тези малки, сини, крехки цветчета – и знам, че някои спомени са точно такива. Крехки, нежни, трицветни, сини... незабравими. Не си ги избираш. Но ако ги погледаш достатъчно дълго... са като цветята. Просто се появяват край пътя, поглеждаш и се чуваш: „Аз съм тук“.

Гледаш ги. После продължаваш. Незабравил. И носиш със себе си.

Много ми се иска да отбележа разликата между „помня“ и „не забравям“.

Много!

Незабравки.

Името им звучи толкова хубаво.

Поглеждаш букетчето. Фокусираш се върху цветчето. И наум ти идва веднага …(кое?)...!