"Живеем така, както творим и творим, така както живеем."
Замислям се често над това. Отражение на същността ли е сътвореното от нас, било то изкуство, думи, текстове, идеи или продукти. Как подхождаме към творческия процес - предпазливо или уверено, кога започваме - имаме ли повод да се трудим или се самолекуваме, с какво работим - с ръце, сърце, ум.... с какво се изразяваме - с цветове, лепило, музика, реч, бои...?
Дали отразяваме мислите и чувствата си, докато творим - не знам, но вярвам, че всеки опит да създаваш нещо свое лично, авторско те прави по-мирен, по-щедър и обновен. А ако и резултатът от творчеството ти се окаже положителен за някого (защото за теб ще е, така или иначе)- ще си обновил не само себе си.
Аз се завърнах да пиша тук, но не съм спирала да правя неща с ръцете си и сърцето си. Ръчното творчество така или иначе ме съпътства от дете. Изкушена съм да пресъздавам едно в друго и това така и ще си остане. Изоставих по-скоро картичките, правя много рядко, по конкретен повод и то само защото думите, които ще се изпишат в тях няма да са достатъчни..
Винаги съм свързвала ръчното творчество с подаряването. Сякаш, когато създаденото в ума ми, с ръцете ми и свложеното сърце се подари, то вече има нова ценност. Създадено с чувство и създаващо чувство. Но винаги с послание - лично и обозначаващо..., което да може да бъде разпознато по материала, цвета, формите..
Наскоро си мислих, че ако се завърна в блога, няма да го правя дневник или фотоалбум за проекти. В пространството е пълно с такива неща, добри и недотам добри. Аз не съм част от тях, нито имам стремежите да бъда. Тук ще се опитам, не да показвам, а да изразявам. Да изразявам себе си, чрез себе си; да материализирам едно или друго чувство, да създавам форма на съдържанието и съдържанието, чрез формите.
Днес е символичен, хубав ден за възобновяване. Ден за пробуждане. Ден на отпадане на тленното, материята и възраждането ѝ в нова форма. Ден за осмисляне на обновлението.
Избрах за тази публикация нещо много любимо - работа с тесто и работа с естествени, живи материали. Работата с тесто, глина, моделин е нещо, което свързвам със съзиданието по принцип. Носи едно особено чувство за творчество, моделирането носи едно по-различно усещане за формите, изначално. Не само, че е приятно, но и е много добър инструмент за работа по личността, съзнанието, дори е и лечебно. Правейки форми с тесто или глина - масажираме ръцете, и това действа като рефлексотерапия. Когато добавим и чувстването, докато работим нещо за някого или за себе си, а и концентрацията с която да изпипваме малките детайли, то си е чиста медитативна техника и сериозно терапевтично упражнение.
Тъй като творим, както живеем ..., а в живота контрастите и противоречията са твърде чести реших, че ще опитам да направя нещо, което не харесвам - великденски украси. Не за друго, а защото се стремя да приема, че всяко нещо има своята стойност, и не бива да я отричам, а само да я трансформирам през/за себе си. Изваждам своят поглед и пресъздавам.
Не харесвам венци, тягостен символ са според мен и няма да видите да сплитам нито коледен, нито великденски венец. Който ме познава - знае това. Но човек трябва да изследва себе си, и личните си граници... само така ще се научи да приема чуждите, а да отстоява своите.
Разбира се, че трябваше да са трансформирани - основата е моделирана - няма сухи пръчки и неживи дървета. Стилизираният скандинавски мъх е любим мой материал, работя най-вече с него напоследък. Ползвам го за бижута и миниатюри. Избирам го защото е жива връзка, символ на живото, органичното.
Това са мини мини украски за маса, подходящи за свещници за права свещ.
Ще бъдат подарени разбира се. Правя нещата си винаги за някого. Творя, както живея...
Няма коментари:
Публикуване на коментар