Вярваме ли?

В Спасението? 

В Благодатния огън? 

На традициите, или догмите?

На ултиматумите?

Вярваме ли в хората? Вярваме ли на хората?

Вярваме ли на себе си? 

Имаме ли си образци, спасители, светци....такива, на които да вярваме....за да повярваме в себе си?

Подходяща тема, за която да си помислим, точно този ден, нали?! Планирах в публикацията само да покажа две-три ръчноизработени нещица, но ще ги оставя за следващия път. Защото е празник.. Вижте само, каква хубава дума -празник! Празен ден. Празен от работа, празен от делничност..., за да е пълен в святост....

Хубаво щеше да бъде- да можем да притихнем в храмовете на сърцата си.

Макар да изглежда, че празниците ги празнуваме, докато лицемерим към тях-

дълбоко някъде в нас, изначално е и вярата ни....

Вярата в святостта на празника, и вярата в нас самите...

Да, ние ще се оядем тези дни,  ще се стремим към изобилие по масите..., но убедена съм, това е защото се стремим към изобилност в сърцата си... Щеще ми се само, да го осъзнавахме; 

Ще отворим вратите - ще посрещнем гостите...,защото трябва да посрещнем Себе си....Щеще ми се и това да осъзнавахме.

Може би ще е повече делнично, отколкото празнично всичко - пожеланията, пазаруването, делата ни...Може и да е показно...но ще е каквото е всеки ден...независимо как и колко свещи ще запали всеки, дали ще е тих или ще е шумен, скромен ли ще е или пък пропиляващ...

Може би Човекът е лицемерен към същинския празник...Щеще ми се и това да осъзнавахме.

Уж всички вярваме във Възкресението, но по-вероятното е да (се) лъжем че вярваме....

Уж всички се гледаме в огледалото - но не се виждаме истински - А на мен това ми изглежда същото, както е с трапезите по празниците. Същото лицемерие, но този път към себе си, през собствения ни шум, музика или ритъм. Най-ми се иска - това да осъзнаваме...

Но всяко нещо носи своя смисъл. 

Човекът може с малко, може и с много. 

Не бихме се заблуждавали, че вярваме...ако ...не искаме наистина...всички от нас.. до един

от сърце, от душа...от дъното си, от всичко.

Защото така сме построени, ние хората, така сме създадени...да вярваме.

Сами, когато притихваме

и

Заедно, когато споделяме!

Ле.