Опитомяването. Придаване ли е или отнемане на стойност?

"Най- хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите…" или скритите послания в очарователната френска приказка на Екзюпери. Скрити послания за смисъла на живота някъде из космическите пространства в погледа на  едно златокосо момченце.

Има два типа хора - такива които харесват много историята на малкия принц, и такива които много ги дразни и лигави. Аз съм от тези, които могат да я четат многократно и всеки път да ѝ търсят нов личен нюанс. Харесвах я много като дете. По наивен детски приказно-буквален начин. Но знаех, че е приказка за пораснали. Затова като поотраснах я харесах по коренно различен начин. Имаше време, когато с втренчеността си в идеалното, изкушена от алегориите и скритите значения я приемах за таен символичен речник. Наскоро, когато се опитвах да убедя сина си да я прочете (като задължителен материал в училище) и аз самата я открих по нов начин. Разбира се, че синът ми не искаше да я чете, казваше ми, че не я разбира, че не е логична, че е глупава. Убеждавах го, че много ще пропусне, ако я прочете чак като голям, а като дете - не. Радвам се, че ме послуша и стигна до последните ѝ страници. Някак се беше привързал и макар с цялата си момчешка рационалност и разбиране за света му беше станало тъжно за златокоското...накрая...

Аз наистина обичам автори като Екзюпери. Това боравене със словото, жонглиране на метафори, извън всякакво време, пространство, реалност и илюзии е направо възхитително. Езикът му е жив. Впечатлявам се от изобилието на символи, чието значение зависи само и единствено от получателя им. Всеки извод или всяко (не)разбиране зависи само от собственото ти място, време или пространство. Вътрешното. В твоя личен космос. 

Ценя високо такова писане. Уж алегорично, уж некатегорично, но категорично въздейства ...лично. 

Поздравете себе си!

Ще харесате Златокосото момченце, ако пренесете в забързаното си подозрително сиво ежедневие неговите приятели и срещи. Идеалистичните му мисли ще ви провокират,... ще го видите поотраснал и ще ви се стори странно познат. Същият като вас. Уверявам ви, че нито една история и планета от разказа на Пилота няма да е нищо друго, освен асоциации... 

Помните ли Фенерджията? Онзи, който пали и гаси фенера през една минута, толкова концентриран в работата си. Не познавате ли такива хора? Бизнесменът, който не спира и е ужасно зает да брои звездите, които мисли че притежава? А Кралят, който си мисли че управлява?  Познато е, нали?! Това са образи, които виждаме всеки ден. 

Модели, които дори самите ние прилагаме редовно, в нещо, с нещо или за нещо...,

накрая и лисицата...,която иска да е опитомена...и която разказва истини. истински. 

Голям е приносът на автори като Екзюпери - малко думи, но катализатори на вътрешни асоциации. По-интересното е, че с времето те се сменят. Изцяло. Крайно и категорично.

Това е и нещото, за което исках да споделя. Личното и преживяното. А то е, че с времето асоциациите се подменят. Значенията, символите. Призмата е друга, перспективата също, а отношението съвсем. 

Докато си виждал в лисицата едно стремление, след време ще намериш обратното. Като млад ще се бунтуваш, като поотраснал ще се стремиш, а като поозрял - ще пропуснеш. Опитомяването. 

Харесвам този начин на писане. Едва ли Екзюпери е знаел и целял, или пък изобщо e допускал всички интерпретации. Но това е ценното. Правил го е по усет, или свише, или няма значение как..., но е разказвал истории, които по един или друг начин е натоварил с богато, богато съдържание....за всекиму различно за тълкуване.

Според личните призми, събрали личните космоси. Един път нюансът ще е според издраните им стъклени стени, а друг път според мекия плюш, с който са тапицирани. Един път Розата ще е надменна, друг път - единствена.

Така и аз реших да направя своята символистична серия "Малък принц". Може много да се говори кой образ какво символизира, но нищо няма да е вярно винаги и по всяко време. Затова реших да ползвам само образите. Ще направя по едно дървено пано за всеки образ от Книжката. 

А посланията, за всекиму различни. А те ще са. Богато е семантичното поле за всеки. 

Избрах си да започна с Опитомяването. Разговорът на принца с лисицата. На Земята. 

Има идеалистичен романтизъм в разговора им, във всички мъдри слова, шлифованите поетични приказки и послания за единение и любов и отговорност. Аз също харесвах сладостта им до един определен момент. Също като захарен памук са. Сега, от тази си житейска позиция, не намирам лисицата за положителен герой. Но не ми е и отрицателен. 

Просто ми е ... истинска. 

Подобна на всички. Типична. Реалистична. От тези, на които по-скоро приличаш, докато си мислиш, че се отличаваш.  

Семантичната лисица и нейните обреди и житни поля....може да те накара да се замислиш. Например защо пък малкият принц никога не поиска да бъде опитомен...? И те кара да се замислиш, всъщност колко често срещаш тези образи. Отвън. А Отвътре?!

Символите от обикновения живот придобиват друга стойност, когато ги асоциираш със себе си. Затова и ще направя тази серия. Малки планети, закачени по стените....като стори.. като комикс...като вглеждане встрани по пътя... дали житейския или в коридора докато вървиш от едната стая до другата... е без значение. Чисто и просто игра на асоциации.

Всеки може да придаде на нещата наоколо в живота си значение. Да ги превърне в знаци на любовта, на свързването, на нуждата от другия...

Специалните обреди на лисицата, променените цветове на нейните житни поля....и накрая- цената на поисканото опитомяване....

Каква е истината - Пътуване за търсене на смисъла в живота ли е странстването на златокоското или е просто фантасмагорична приказка? 

Няма Истина. Няма вярно значение. Има само усещания. Лични. Космични. Обикновени. Реални. Лисицата е опитомена. По свое желание. Съединена. Измислила е своя цвят на житото. Придала е стойност на сълзите, на раздялата. С една цел - да се означи като единствена. За някого. През някого. За себе си. Единствеността е само наричане. Нужно. Отговорно. Ценно. Въпреки всичко невидимото може да се види. Опитомява опитоменият. По нужда на другия. На себе си. И винаги има нужда...от другия. 

А накрая тъгата на Златокоското по шепота на звездите...е съизмерима с тъгата на лисицата. 

Ако изобщо трябва някой някога да поиска да я мери...

Материалът е естествено дърво, използвани са различни оцветители - акрил, пастел, графит, мастило, туш, течен гипс, силикон. 

Целта ми е била съвсем символистична - много, на пръв поглед не съвместими материали, но комбинирани. Естествените материали - дърво и декоративен скандинавски мъх са използвани за Основата и за най-разпознавания и силен символ - косата на Принца. Изкуствени материали - силикон и акрил за описващите контури и разделения (планини, жита, небе- земя). Изрисиуваните герои са в гръб....отново не случайно. Тухлите са релефни от картон, построени и изградени и разбити после като стени, зад които....Посланията - много и за всекиму различни...

Това е!

Въпрос на личен избор като погледнем лисицата какъв порив в нас ще извика. Дали разговорът ѝ с малкия принц ще ни донесе послание за единение, любов и доверие или обратното...?! Въпрос на избор е как да разберем себе си, как да се разпознаем, как да си заявим единствеността си...

Важното е,

да не забравяме,

че цветът на житата....винаги се променя!

Ето и текстът с Разговора с лисицата