Когато от МЕН стигнем до НИЕ... и колко е кратък пътят наобратно...
Преди време попаднах на много хубава картинка. Запомних я заради семиотиката в нея, която успява да създаде силен емоционален отговор. Винаги е въздействащо да намираш емоционални значения в символи и знаци, а най- ми харесва това, че някой някъде умее да ги създава, за да постигне точно това. Да превземат рационалното ти, дърпайки сърцето ти в посока на посланието.
В конкретния случай символите са знаци, букви. От чужд език, но подходящи, за да означат значимото. А Смисълът... смисълът е не само значение, а значение плюс емоционалните му наслагвания.
Картинката запомних и с тази идея направих картичка. За сватбен повод. Беше преди време, за близки мои хора, но сега ѝ намерих място тук. Не само заради красивото послание, но и във връзка с темата от предишната публикация.
Всяко послание, в определен момент или отрязък от времето, или в конкретно пространство винаги е еднопосочно.
Като вектор. С посока. Ясна. Същото, но в друг момент, обаче сменя посоката.
(Да се сетите за правилото за събиране на вектори, оставям на вас)
Многозначността е в тясна връзка с времето. И отношението. А стойността на знаците е нашето отношение. Към едно и също, но в различните ни позиции, места, дълбини и същини...
Няма коментари:
Публикуване на коментар