Магическият кръг на нулата и буквата О

"In order to make a perfect circle, sometimes you have to go around again."

Няма по-красиво число от нулата. 

Защото от там започва всичко. Броенето, поредността, може дори и живота. 

Едно и две и три и... всичко. 

Още от малкия кръг на зиготата.

Без отличимо начало и със слят край. 

Няма по-разнолика, но отличима буква от буквата "О".  

Защото е Център.  И е по средата на азбуката.

Няма по-иконичен символ от кръга, преведим на всички достъпни езици и словесни и сърдечни,

завързал в себе си милиони истории и планове и мечти.

Вътрешен кръг, пръстен, планета, система, процес, живот, прераждане, за каквото не сте се сетили, то не може да бъде ознаковено в кръг.

Няма начало и край без нула

Няма и център на азбуката без "О".

Точно както няма и кръг без център. Или радиус без кръг. А разделителният диаметър без средата си, нищо не разполовява.

Няма да се отвличам в откриване на топлата вода или да разсъждавам върху семиотиката на О и 0. 

Просто си мислих скоро за асоциациите, които могат да възникват в хода на живота ни, когато рисуваме кръгове, обикаляме около тях или се стремим към своя си център. Често се случва да вложим нещо повече във формата и да забравим да подхранваме съдържанието. Независимо за кой житейски план говори метафората. Случва се, в стремежа си да изчертаем перфектен кръг, да ни се завие свят от обикаляне по периферията му. Понякога пък, завладяни от идеята да създадем най-  прекрасния пръстен или единственото по рода си колие, вземем, че създадем окова...,че я и поставяме нежно после.

Нулата може и да е една, но от някои думи с буква О, просто трябва да се отървем. Да ги заменим с други, около ядрото, на които да обикалят положителни заряди. Нека го нарека протонно намерение това, за мен си самата.

Искаше ми се да напиша публикацията в лайфстайлмегъзин стил. За да се чете лесно. Трудното за казване трябва да може да се чете лесно. И да може да се консумира, защото ще звучи вече познато. Нещо от типа: "Kак да станем по-добри...", или "Tоп 5 начинa да мислим позитивно..." или "10 мита за личностното израстване " 

Така си представях днешното споделяне. Да е в клиширан лайфстайл шаблон, редом с моите няколко крачки да подкрепям нормалните неща и истината в клишетата.

и ето го  - Заглавието:

Четири О-та, от които трябва да се отървем, за да бъдем щастливи!

(Май звучи по-добре и по-познато от  "Как да добавим на минуса чертичка, за да го направим плюс" или "Ако ще се въртиш в кръг, нека поне кръгът е красив"? Май става, малко повече ще напомня за гланцираната хартия в списанията, макар че ... ще става дума точно за обратното.)

и така

Ако искаш да бъдеш щастлив премахни тези четири О-та от живота си, за които ще четеш след малко. Ще станеш щастлив веднага, ще бъдеш спокоен,  рязко ще се стабилизираш емоционално и ще събереш всички прекрасни плодове от живота си. Просто е, казват. Премахни тия неща, за които говорят и продават книгите си психолозите, послушай ги и ще сбъднеш мечтите си, ще срещнеш любовта на живота си, ще обиколиш света с бял кон и ще спечелиш милиони от идеите си, или поне джакпота. Така поне твърдят учените хора, коучърите, менторите и т.н., образи, списващи рубрики в списанията или раздаващи с автографи бестселърите си. Четеш, махаш ги и си готов щастливец.

Аз обаче ще напиша друго. Предложение. 'Щото тук си е моят блог, и защото няма защо да се лъжем, трудна е работата. И е работа. Прави рани, после белези... и те ти убиват, одират и въобще... седят си и не са нито красиви, нито удобни.

Та, моето предложение е: Намери 4те О-та, които ти пречат и Опитай да ги замениш с други. Остави началната буква и просто подмени следващите. 

И така да започваме от нулата - 0

и после:

1. Първо "О". Очакванията.

Всеки те съветва да нямаш очаквания. Защото те са бич.

Да добре, отървете се от очакванията! Но не от всички, а от тези към поведението на хората. 

Никой не ти е длъжен, и на никого ти не си. Не можеш да прекараш целия си живот в подреждане на кутии с очаквания, защото един ден те ще загният и дори ще загноясат. Ще замиришат на разочарования. Отърви се от конкретните ти представи и спри да очакваш от хората да се държат така, както си решил, че ще ти отива на теб. Всички това говорят. И е вярно. Облекчението е голямо ако успееш. И ако забелязвате, и то започва с О. Никой не казва как става, но аз мога да ви кажа - има един единствен начин да спреш очакванията -замени си ги с очарования. Все има за какво. Очаровай се дори на начините на хората, да не отговарят на предишните ти очаквания. Ще видиш колко са иновативни и добри в това. И после насочи очакванията към себе си и към утрешния си ден. Облекчението ще дойде, когато ще спреш да чистиш загноясалите и загнили кутии. 

2. Второ "О". Обидите.

Казват, че се обижда само този, на когото му е изгодно да бъде обиден. И трябва да се отървем от това. Така казват, учат ни да прощаваме, разказват ни как обидата ни разболява и изяжда отвътре и прочие, и прочие. Но не ни разказват, че в обидата никога не сме сами, а с нас е винаги този, на когото сме обидени... и може би това е единственият ни начин да бъдем заедно. Затова, обиждайте се колкото си искате, няма как да прощавате под път и над път, но си помислете, дали ви е нужна такава заедност. Илюзорна и празна. По-скоро заменете Обидата с друго - Отношение!  Изградете го, изразете го, съхранете го. Отървете се крайно и коравосърдечно само от обидите, които нанасяте сами на себе си. Проявете отношение. Сменете обидите. И позволете на хората да грешат за вас. Вие имате отношение към тях и ще ви липсват. Но направете обидата - обица на ухото. Разликата не е само в едната буква..., а в цял един мироглед..

3. Трето "О". Обвиненията

Най-трудната работа. Защо ли ми се иска да кажа и непостижима?! Сигурно защото е така и защото сме хора, уязвими, но пред огледалото предпочитаме да се виждаме безпогрешни. Няма отърване от това. Но има замяна. Обвинението служи за обяснение. И затова можете да пробвате да намирате обяснение. Не оправдание, а обяснение. Защото обвинението е по-голяма верига и по-тежък синджир от колието, което ви се иска да имате на шията си. И дори да не ви се получи с обяснението, винаги може да се обърнете пак, към вината и да я хвърлите върху себе си, или другите. Но само да знаете, че болките във врата, кръста, и ръцете от свитите юмруци ще се увеличават с времето, а и никой не иска артрит на чувствата, нали?! 

4. Четвърто "О". Оценките.

Когато правим оценки - този е добър, лош, грешен, праведен... тогава не можем да кажем, че не осъждаме хората. Оценките са осъждане. И ние се харесваме като съдии. Е да, ама не сме! И можем да го правим само, ако искаме да сме обект на оценка и ние, на съд също. Аз лично, не искам това за себе си и все по-често превръщам оценките в очертания. На моите лични нужди от фигури и съдържания. И на моята нужда от Обмен. Често, без да искам, оценявам хората и това ми носи само тъга. Защото независимо от моята оценка, хората следват своя план конспект, и когато аз и моите надежди, не са включени в темите им, оценката може само да ме издере отвътре.  Пробвайте и ще видите. Сълзите имат сол и не лекуват такива рани!

----

Не знам как се получи това блогърско споделяне. Сигурно не успях да го комерсиализирам толкова, че да бъде лесно разпознавано. Но по-сигурно от сигурното е, че няма да се отървем нито от първото, нито от второто, нито едно от четирите о-та. Аз също не мога. 

Всъщност можем само да опитваме. Или да прескачаме от статия на статия и да караме, както си знаем от деца.

Защо опитвам да обобщавам позитивните уроци на така популярното напоследък себеусъвършенстване ли,

Ами, за да кажа, че в дълбокото под написаното плува скрито един по-различен опит за друга замяна. Личен. Лутащ. Въртящ се омагьосано.

Омагьосаните кръгове също имат център, диаметър, допирателни.

Изборът около центъра или периферията е личен, и никой не е казал, че е лесен или точен. Камо ли правилен. И колкото и да обобщаваме или преписваме от известни автори или следваме чуждите авторитети, нито оценки ще спрем да правим, нито ще се откажем от очакванията. Нито ще даваме някой да ни определя кръговете. Камо ли да ги концентрира.

Може би това е моят начин да заявя, запомня и съхраня един (раз)личен опит за една друга замяна.

Започнала от нулата и трансформирала се в центъра на азбуката и словото - О

и той  е,

че искам да заменя омагьосания кръг с магичен

отричането с освобождение,

обелките с основата,

отлагането с отговорността,

и че мечтая да заменя- 

ориста с обител,

ограниченията с означения

отмъщенията с обединения 

а най-съкровенaтa ми молба за замяна е 

не да се отказват от мен, а да ме обичат.

Така че, каквото и да четете или да чувате, дали е истина или не, няма значение, по-важното е да се доверите на своя камертон от ценности и да създадете вътрешното си Озвучаване сами. 

И да броите.

Затова нулата е най-красивото число, там, откъдето започва всичко,

а буквата О е символът на безспирния кръговрат. Олицетворяват цялата вселена с невидимото си начало и със слетия си край. 

А до нея, ако смело се допре още една приблизително равна, и центровете им се разположат на еднаква ос....може би ще се получи... нещо друго...нещо, което да заприлича на безкрайност.

Може би...

Асиметрични обици и колие по врата. 

Материали - кръгли парички от кокос, посребрени синджири и черен оникс. 

Две половини, дясно и ляво, черно и бяло, ин и ян, метал и естествен материал.

"In order to make a perfect circle, sometimes you have to go around again."