понеделник, 28 март 2022 г.

Какъв си ми шарен, Животе!


       Какъв си ми странен, Животе!
Показваш ми много врати,
една ми отваряш с охота,
а друга затръшваш ми ти.

Какъв си ми шарен, Животе!
Променяш ми често цвета,
а днес ще те питам, защо си
ми дал тая палитра сега?!

Какво да рисувам, Животе?
Чрез теб ли, сама ли, кажи!
Какво си намислил за мене,
щом тия бои ми дари?

Аз как да те хваля, Животе?
Да вярвам ли, че си ме избрал?
Като художник с любов по платното,
да рисувам теб, или пък, каквото си дал?

И пак ще те питам, Животе,
какво да рисувам, кажи!
Картини ли, думи ли, ноти?
В какво съм добра, припомни!

Къде ме отпрати, Животе,
със твоите силни крила?
Заложи ли в мойта зигота,
красива, щастлива съдба?

Е, аз ще ти кажа, Животе!
Ще взимам, каквото си дал,
И с единственото важно -сърцето
Любов от това ще създам!

Каквото и да правиш, Животе,
Любов от мен ще струи,
самичка разбрах, докато питах
За какво ще са тия бои!

А ти, ако искаш, Животе,
затръшвай ми още врати,
Но аз и по тях ще рисувам
с любов и сърце и с мечти!

Ще направя от всичко картини,
защото научих, познах и видях,
че ако обич в сърцето ми има-
ще ти заявя, че добре те живях!

                                                                               Ле.


 


"Слънчогледи" - в различен цвят и откраднато от Ван Гог вдъхновение. И платна "Цветя за коридора" с лично вдъхновение. Рисуването на платна вкъщи с акрилни или темперни бои е само изява на вдъхновение и своеобразна арттерапия. Не може да претендира за качество, изкуство, умения и дори и за истинско рисуване в чист вид. Ползването на цветове, четки и големи платна по този начин е заради работата по себе си и творческата си нужда и израз на волята й. Това е само тренировка и освобождаване на порив, който после би могъл да вложиш в нещо друго, в което си добър, по-добър и най-добър... професионално. Рисуването като аматьор е само един допир до нещо различно. Възможността да не си прецизен и липсата на очакване на някаквъв перфектен резултат или ефект от себе си, спомага да възприемеш и осмислиш света около себе си, самия себе си и обстановката наоколо по несериозен или сух начин. Да тренираш умението да приемаш себе си не насериозно, с грешките, несъвършеснствата и неиделаните си черти и щрихи ти дава възможност да освободиш поле, време и пространство и за сериозните такива. И да си свободен и отпочинал, за да ги прецизираш и направиш перфектни... после...в баланс и мир.

Няма коментари:

Публикуване на коментар