вторник, 28 юни 2022 г.

Лимонада, кафе...или когато станеш на 40. И три!

26.06.2022г.

Помня себе си пред една чаша лимонада. На една ниска масичка в една мини сладкарничка. Преди много години. Студен цитрусов аромат, вкус на свежест и забързани картини наоколо. Беше един от онези моменти в живота, в които докато участваш, не си даваш сметка колко са значими всъщност. И то, защото в тях си бил открит и автентичен. Един от моментите, които човешкият ни мозък, съвсем скромно нарича "спомен". От тези, които можеш да си прожектираш след това, колкото пъти ти е нужно, в избрани кадри и с всевъзможни филмови ефекти. Сам, притихнал и облечен само по усещане ала "знаех си". Много обичам да си пазя такива елитни откъси от времето и пространството, и да ги подреждам прецизно като виден колекционер. Откъси, които съдържат себеусещането ми и моите истински валидни въпроси.

Такъв е и споменът с чашата лимонада с лед, шарена сламка и парчета кисели лимони. 
Беше истинска лимонада. Не като метафората за живота, който те замеря с лимони. А истинска чаша с лимонада, която върви със спомен за мен самата, в ситуация на разговор, преди много, много години. И въпросът, който задавах тогава- "ами, ако нещата се обърнат, какво трябва да правя аз?" 
Тогава, отказвах да тръгна по нов път, защото се страхувах, че ще може да остана сама на него, след като всички направят обратни завои. А аз не исках нов път, ако не ми е гарантирано, че ще е прав и без завои.

*
Като се замисля, почти всеки от истински важните и валидни за мен въпроси в живота си, май съм започвала с..."ами, ако..." или "какво, ако...".
Чак наскоро си дадох сметка, че в живота никога "ако" не става "като".
И колкото и гаранции и застраховки да съм купувала или продавала, винаги сърцето изпреварва ума и повежда математически чистото в артистично оформен нов шедьовър.
Малко трябваше да порасна, за да разбера, че щом има дори едно "ако" в ума ти, гарантирано преди него са се наредили много "то"-та на сърцето.
Но това му е хубавото на живота!
Това му е хубавото!
Завоите - също! 


*

Така беше и в моя ден с лимонадата.
Питах какво ще стане, какво се прави, когато нещата се обърнат, докато пиех свежа лимонада, а хората насреща ми- кафе. Ядосвах се, че не чувах отговорите, които очаквах и си мислех, че само аз знаех, а те - не. После забравих! И за въпросите и за притеснението от обратните завои и за позицията на хората отсреща, че посоката ще е права и няма да има завои. Поръчвах пак лимонада, а не кафе.

В моя случай, чак месеци и години след това, без да разбера как и защо заех отсрещното място и оставих лимонадата, за да си сипя кафе (И вече говоря в метафори). Дори не отчитах, че обръщам нещата, и когато заставам отсреща, пътят остава направо, но посоката става наобратно.
Заех "мястото с кафето" и без да се усетя вече поръчвах другата чаша с другото съдържание- силно кафе, без захар.

Не че е лошо. Напротив. Лимонадата остана в острещната чаша, а колкото и да си направих сама в годините след това, все ми напомняха на наситения и плътен вкус на кафе. Или комбинацията им. Напомняха ми заради въпроса, който стана общовалиден и за всякакви други мои житейски ситуации.

Да, научих, 
че светът не свършва, нито започва, когато нещата се обръщат. 
Нито времето спира, нито се връща. 
Просто оставаш и преживяваш усещанията си за преобръщане. 
И запомняш по-важното - че нещата не се преобръщат сами. 
Посоката не се чертае сама. 
Картата, житейската, е само снимка на погледа ни, човешки. От мястото, откъдето и както преценим да застанем. И тя, макар да има своя Север..., не се обръща..., преобръщаме се ние. Човеците. Клиентите в сладкарниците. Поотделно. И самостоятелно.

Научих, че когато си изпиеш лимонадата и когато си изпиеш и кафето, не означава, че свършват. Винаги трябва да има надежда, че някъде ще има допълнително и от двете. 
Научих, че нищо не става обратното, само защото хората сменят местата си, 
сладкарниците, 
градините, 
домовете, 
замъците, 
мненията си,
очакванията си, 
мечтите си....
и по-важното- намеренията си.
Просто променяш мястото. Независимо дали по твое желание или стечение. Но е твоето място. А не на нещата! 

Тогава не знаех за значимостта на момента, но и да знаех- въпросът, "какво ще правя, ако нещата се обърнат"... щеще да има същото значение. 
Защото е модел, 
защото се повтаря, 
защото не можеш да предвидиш път от чужди карти, 
завои, които предстоят 
или намерения, които друг вече не търси. 

Моментът с малката ниска масичка, в една малка забутана домашна сладкарничка, в някакъв непознат град ще продължи да съдържа един от най-правилните въпроси в живота - "Какво ще правя аз, ако...." Защото той е важният. Защото е важно какво ще правиш ти при промяна на нещата, какво ще научиш при новите обстоятелства с нещата , с каква скорост ще се движиш  по новия път на нещата, какъв опит ще имаш за тях... 
Е, аз трудно научих, че то е важното..., а не са важни нещата. Трудно! 
Затова запомних и сладкарничката и чашата с лимонада! А пък усещането ала "знаех си" не оползотвори предназначението си да олекоти трудното.

Отговорът на "какво ще правя, ако..." ме вълнува и до днес! В не една или две житейски ситуации. Разговорът от сладкарничката също е една от ситуациите, макар отдавна пътната карта по нея, да е разгъната и пребродена твърде бързо и без екскурзовод. Вълнението става по-силно, в дни като този, защото копнежът за нова чаша свежа лимонада...и хубаво горчиво кафе....има шанс отново да ме поведе.

Понякога предварително знаем, без да знаем как, че по пътищата има и обратни завои, има и горчиво кафе. Допускаме и че ще се обърнем и ще видим нещата по друг начин. Или тези, с които пътуваме ще сменят своята или нашата посока. А това може и да не ни хареса, може и да не ни устрои, може дори да ни нарани. Въпреки това, само един миг любопитство е достатъчен да ни поведе. Един миг любопитство за това, какъв ще е вкусът и в другите чаши или какво ще има след завоя. Макар и нерядко да се оказваш там сам.

Днес вече,  вярвам, че точно "такива чаши" (и това пак е метафора) правят съкровен избора ни-  с каква течност да преглътнем хапките в живота си. От нея зависи дали вкусът и аромата им ще е наситен и плътен...или само познат, с който сме свикнали в ежедневния си комфорт.
Днес вече вярвам, че точно "такива завои" (а това вече е повече от метафора) правят безценни възможностите ни - да пораснем и да изберем как, с кого и с какво ще напълним чашите си от по-горната метафора.

Точно затова въпросът "Какво ще правя, ако нещата се променят?" винаги ще има значение (освен за чуждия ежедневен комфорт).
Точно той прави и лимонадата и кафето почти съвместими. Но почти. 
А отговорът му прави стъпките направо, почти винаги общи. Но почти.
Защото винаги можем да изберем да ги оставим и срещуположни (защото това поръчва ежедневният комфорт)


Днес ставам на 40! И три!
Пия кафе.
Но си сипвам и лимонада!
Напук на 40те. И три.

Благодарна съм!
За спомените в единия джоб и за мечтите в другия!
За вдъхновението в раницата на гърба ми и за опита до него. 
За щастията и нарисуваната собственоръчно карта, която има своят Север.
И вече знам, че най-хубавите неща са винаги в комбинация. 
И най-интересните пътеки- не са прави. 


 



И  вече знам, че нещата никога не се обръщат сами. 
Сменяме позицията си ние, а посоката запазваме "Напред". 
Сами, но по-щастливо ще е заедно.
А картата, житейската, винаги ще може да се дорисува! 
Самостоятелно, но по-щастливо ще е заедно!
С тези, които ще останат и ще пазят и твоята раница... и с които картата ви ще е обща.

Имам рожден ден и вече съм на 43!
Вече разполагам с възможността да се радвам на завоите! 
И се надявам, че когато ми е нужно ще съумея да завия наобратно и аз. С увереност и с финес. 
И да се завърна.

Осъзнах, че опитът ми и решенията на друг за обръщане на нещата, са 43 пъти по-важни от самите неща.

А към тях, аз запазвам отношението си -с пълните си джобове със спомени и мечти, докато пазя раницата си, като очите си.

От днес вече съм на 43,
но ще продължавам да се питам "какво, ако" в значимите за мен моменти и пак ще чертая картите на липсващите "като"-та  с ...отношение!

и това му е най-хубавото на живота!

Пак сърцето и ума ми ще се надпреварват... с отношение.

и това му е най-хубавото на живота!

Пак за математически чистото ще изграждам отношение и пак ще оценявам артистичния шедьовър..с отношение!


Защото това му е най-хубавото на живота!-
Отношението към Него!

Ле.
26.6.22









Няма коментари:

Публикуване на коментар