Времето лети и много бързо сменя залеза с изгрев.
А животът се случва докато гледаме часовника.
От празник до празник и от понеделник до Нова година.
Пълним кошниците си, едновременно с очарования и разочарования и пак гледаме в часовниците си. В колко часа, къде трябва да бъдем, колко време ни остава до влака, до срещата, до тръгването от там, където сме щастливи или за там, където ще станем.
Скоростта има посока и тя е надясно.
Има и измерител -стрелката.
Чакаш изгрева.
Не само на 1 юли.
Чакаш го всеки ден.
Посрещаш залеза
с чувствата си, прибрани в джобчето до ревера и вперваш поглед да дочакаш Луната после.
За да ѝ признаеш тайните си. Всеки ден.
Отиваш до морето и му поръчваш да измие калното, плащаш му с надеждата си.
А то ти връща от нея двойно.
И животът се случва.
За непреброените непреживяни моменти ти напомня ситния морски пясък.
Но и тогава животът се случва.
Чувствата ти те правят да изглеждаш цветен върху чернобяла фотография.
Затова си ги цениш. И ги бродираш по сърцето всеки ден, с все по-фини коприни.
Само тогава ти изглежда, че часовникът спира. Докато стрелката сочи навътре.
Но животът пак се случва.
Малко след това отново забързваш, качваш се на рейса, отиваш навреме, да поседиш, където си нужен, и да тръгнеш, когато не си.
Ще се обадиш по телефона, за да украсиш минутите с любим глас.
Ще прочетеш книга, ще направиш палачинки, ще застанеш на тихо.
Ще погледнеш часовника,
ще почакаш залеза, после ще признаеш на Луната,
и ще почакаш времето да плати за търпението ти до Изгрева.
Животът се случва докато чакаш!
Докато посрещаш... и след като изпратиш!
Няма коментари:
Публикуване на коментар