ПесноПойчица..

 

Тежко и морно пекнало-

Слънцето, байо, жаркото.

Красиво и високо издигнало

Слънцето, байо, яркото.

Тъмнокосо девойче тръгнало

с вода да напълни менците,

самичка, байо, до рекичката,

през девет гори, та в десетата.

Песента ѝ, байо, запятата,

с ушите си не можеш да чуеш,

но душата ти, байо, душата ти

с меден гласец ще прегърне.

Водица да сипе, отивала

за жадните, байо, за другите.

И накрая, ако вземе остане

и за нея си, байо, ще сипела.

Очите ѝ, байо, очите ѝ-

дълбоки и скромни кат' истина

Ръцете ѝ, байо, ръцете ѝ

са нежни и колкото силни са.

И слънцето, байо, най-жаркото

Песента чуло отгоре.

За севдата, байо, за севдата

Девойката пеела, нежната.

И нея тогава залюбило,

Слънцето, байо, яркото

и докато менците носила,

осветило я, байо, цялата.

Момичето, байо, нежното

прикрило очите си, тъмните,

а топлото слънце, горящото

Поискало от водата да пие.

Тя целите менци изсипала,

за слънцето, байо, жаркото,

а то ненапито, поискало

всеки ден в тез очи да сияе

А девойката, байо, нежната

тогаз всички реки пресушила,

неуморна, байо, усмихната

на слънцето станала севдата.

От песента ѝ, байо, звучната

слънцето по-силно засветило

От водата ѝ, байо, донесена

то по-добро за живота творило.

И житата се, байо, извили,

и напълнили с цвят се полята,

и земята плодове народила 

с животворната слънчева сила.

А девойката, байо, красивата

от светлото, очи си притваряла

и никой не видял цветовете им

и какво, байо, те отразявали.

Очите ѝ, байо, големи са,

чак след залеза можеш да видиш.

цветът им, байо, запомня се,

че все него насетне да дириш.

Ръцете ѝ байо, нежните,

след залез мож да погалиш,

мекотата им, байо, ще помниш,

дори и един път само да имаш.

Нозете ѝ, байо, гиздави

след залез можеш да чуеш,

в танца ѝ, байо, със ритъма

любовния дъх ще пробудиш.

Но туй що не казах на тебе

се разбира, байо, отпосле,

щом видиш я севдата вечер

на черното небо изгряла...

Чак тогава кат мене ще вденеш,

че момичето, байо, нецелувано

е като слънцето, яркото денем

пак е пламък, байо, но Лунния.

*

И после тъй милно щи стане,

че севда си имаш прекрасна

и няма по-голямо имане

От това да стои ти отдясно.

Погледни свидно твойта изгора

Върви, прегърни, целуни я.

Нанижи с обич ситна погора

и украси с нея невестена шия.

Запомни, байо, и недей да забравя,

имаш всичкото цяло богатство,

Севда твоя, последвай, пази я

и до нея отстоявай си мястото!

Защото има, байо, такива

като слънцето и като луната,

Само за миг да се срещат по заник

И само за миг да се дочакат в зората!

17.07.2022

Ле.

Черен писец и една непрекъсната линия. Сложени са в рамки само за снимката, но е драскулка, без прекъсване, без претенция за нещо. Колкото да илюстрира една страничка от някаква песнопойчица. Някой път непрекъснатите линии и завъртулките илюстрират дните ни, без да знаем и без да им обръщаме внимание. Простичко и завъртяно. Като всичко!

Редактирам публикацията, заради новата картина на Зари. Нарисувана, докато е с разширени зеници. Слагам я не само защото ми е син и майчиното ми око гледа винаги през пердето на възхита с нишки на гордост от сина, но и заради впечатление от креативния му подход към деня и живота. Какво друго по-хубаво можеш да направиш, когато виждаш размазано, освен да смесиш бои и цветове и да си самогарантираш, че ще видиш ефекта на преливане и размазване, който искаш всеки път и не става. А така е сигурно, че ще види резултата, както е в представите му и какво ако не е за другите така?! Още повече, че и за другите стана точно така както е, защото погледа е и усет...някак си...

Можеш да се учиш от детето си.  Като например това, да се доверяваш на импулса си и да го оползотворяваш в състояния, в които стандартно приемаш за пречка. И всъщност, най-важното нещо - да си осигуриш, сам за себе си ефекта...ииии да си доволен. Какво ако не е, ти нали го виждаш така...:).

И така, това е поредната му лунна картина, не знам защо но пълната луна му е любима тема. Вероятно по това само прилича на мен..