Всеки конфликт носи в себе си болка, породен е от болка или поражда такава. Всеки конфликт, независимо дали е открит или премълчан съдържа в себе си болка. Затова често го асоциираме и с път, или търсене на изход или избор, по кой от пътищата да поемем. Вероятно е да се дължи на болката в него. Като преход от едно състояние към друго или като стремеж за излизане от задънените ни улици. Лесно можем в ежедневието си да се справим с малките незначителни спорове и конфликти, точно както се справяме с малките рани и кратките им болки. Намираме памуче, поливаме с кислородна вода или слагаме лепенка. И се справяме. В ежедневния живот, заради ежедневния си комфорт. Както малките рани бързо минават, така и дребните конфликти лесно се решават, размиват, стопяват.
Но не така стоят нещата със същинските конфликти. Онези, заради които се чувстваме ощетени или някого сме ощетили. Онези, заради които ни е нужен съд, съдия, институция, или сами се обличаме в съдийската тога, метафорично, за да отсъдим и въдворим. Не така лесно стоят нещата с други спорове, които остойностяваме, мерим и изплащаме… Онези, за които не се опитваме да намерим алтернатива на съдийската тога…
Живеем в особено време, в което срещаме твърде много индивидуални искания и очаквания, създаваме безброй причини да се борим за собственото си заслужено, и генерираме безброй идеи да получаваме удоволствие от чуждите поражения. Или сме опоненти, или си създаваме противници. Противопоставяме нагласите си една срещу друга и ги заставяме да се сражават, като основни воини……докато забравяме, че и ние сме там. И то не като публика, а като техните създатели.
Спорим ожесточено, убеждаваме в правотата си, градим вини, нарочваме или търсим разплата. обикновено под прикритие на красивите ни думи – „аз имам позиция и не отстъпвам от нея, защото съм прав“…
Да, често тези думи, освен красиви, са и символ на достойнство, мъжество и увереност, но единственото ни право да ги използваме е когато са истина. А това е коректно само тогава, когато зад тях наистина стои достойнство, наистина е израз на мъжество и наистина е породено от вяра в Доброто и защитата му.
Във всяка друга ситуация, „настоявам на своето“ е равносилно на „настоявам на противното на твоето“. Точно за тези други ситуации става дума и тук. За тях ни е нужно израстване. Израстване, чрез знание. За тях ни е нужна помощ и нов ресурс. Ресурс вътре в нас, който може и да не знаем, че притежаваме или помощ от друг, вън от нас. Където и да го потърсим, е добре първо да знаем, че можем да се научим да трансформираме болките. Да ги изцелим и да осъзнаем, че ги има и за двете страни на конфликта. А ние сме едната от двете противостоящи страни.
„Болката и конфликтът могат да доведат до развитие и подобрение“ Е. Маслоу
Чак когато разберем и приемем, че двете страни имаме право в противоречията си, то тогава ще схванем, че конфликтът ни е същински и ще има смисъл от нов и различен път. Но чак след като признаем, че имаме право…и двете страни.
Ако стигнем до тук, ако успеем да приемем, че противоречията имат основания, сме наистина на по-добрия път. И е добре да се поздравим за него и новото знание, че може да се развием и подобрим. Чак тогава можем да потърсим новата възможност за гардероба си или ресурса извън нас.
Ако не можем да подменим съдийската тога, можем да потърсим този, който може да носи друга одежда. Различна, изтъкана от безпристрастност и неутралност. Да намерим ново лице, което да ни преведе по пътя на още едно ново знание, за един доста по-различен житейски процес. Процесът по споразумяването.
Медиацията е такава процедура. И ако тя е способ за извънсъдебно разрешаване на спорове, с ясни правила, етапи и цели, освен нейната реална житейска приложимост, в нея можем да открием много нови знания за собствените си подходи и алтернативи.
Много ще израснем в ежедневния си живот, ако научим нейния инструментариум и приемем принципите, върху които се гради и за свои. Ще успяваме в професионалния си живот, ако усвоим уменията си да дефинираме интереси и да открием сблъсъка на ценностите. Ще сме по-успешни ако придобием и част от чуждите реалности.
И помислим и провидим в процеса на споразумяването нещо, което до сега не сме разчитали.
Несъмнено, първото нещо е да имаме спор. Наличие на две страни, спорещи и търсещи своето или търсещи право на собствеността и върху чуждото. Спор, конфликт, вражда! В който всеки има правото си. Дори да притежава половината от даденото противоречие. Ако ние сме участници, е добре за нас да знаем, че единствения начин да трансформираме болките е да бъдем питани за тях. Не можем да трансформираме едно нещо в по-добро и служещо ни, като не знаем какво е…
Повярвайте ми, спорът винаги се нуждае от въпроси. Участниците, винаги се нуждаем от въпроси!
Допуснете възможността да разгледате спора си, чрез отговорите на следните въпроси:
Какъв ми е проблема?
Какво в описаната ситуация ме притеснява?
Какви мои стандарти възбуждат това притеснение?
Какво мое „не мога“ или „не приемам“ или „трябва“ е засегнато и ме притеснява?
Какви чувства поражда у мен всичко това, или как използвам тези чувства аз?
Какво може да ги замени?
Е? Как ви се струва? Какво, ако преминете през такъв процес на отговаряне? Сами. Поотделно. Заедно с другите?
В началото на спора, макар и да искаме да стигнем до взаимно изгодно решение, споразумението е далеч... и представлява това:
СПОР- АЗ- УМЕНИЯ
Да! АЗ! Аз съм важният! Аз умея! Аз имам право! Аз заслужавам! АЗ!
Но какво ще стане, ако продължим с нови отговори на нови още по-точни въпроси:
Какво искам да получа в замяна?
Какво по-различно мога да направя, за да бъде преживяването ми неутрално?
А подобрено?
Как мога да се освободя от този проблем?
Каква полза мога да извлека от него?
Каква полза мога да подаря на другите?
Какво мога да добавя за себе си, за другите, за общото?
Общуването винаги създава недоразумения. Но комуникацията е велико нещо!
Въпросите в живота ни, са един от най-ценните инструменти, чрез които да осъзнаем себе си и да приемем чуждото. Да разберем, да предложим, да оценим и …да подобрим.
Когато сме разумни, когато успеем да предадем някакси посланията си, извиращи от подсъзнанието но съзнателно, ще можем да отговорим и на тези въпроси. А най-ценното ще бъде да си дадем сметка, че този път има да се извърви и от Друия отсреща, за да достигне и до неговото подсъзнание и да се разчете. Степента на просветеното общуване може да се индикира като определим собствените си точки (прагове), отвъд които сме открити за другите. Те не са фиксирани и винаги можем да ги преместим. Готовността да отговорим на въпросите, ни осигуява възможността да бъдем разбрани,зачетени и заедно за достигнем до ново ниво на разбиране. Такова ниво на общуване е продуктивно. Така поне го наричат специалистите. Но по-важното за нас е, че в такова общуване се раждат ценности.
И ако се върнем отново в темата за нашия спор, вече някак логично изглежда че това: „Аз важният!“ и „Аз умея!“….вече не е достатъчно.
А кое е достатъчното, тогава?
-Ами да отговаряме на точни въпроси, открити и от дълбочината си, и да участваме съзнателно. Това гарантира, че ще съумеем да погледнем на споразумението по друг начин и да вложим в него нов смисъл…
С-ПО-РАЗУМ-Е-НИЕ.
Вярвам силно, че когато не забравяме, че благата на вселената идват, чрез другите хора , ще сме будни и съзнателни във всеки един акт на общуване. И в особеното време, в което живеем, където доминира нуждата от приемане на другия, развиване и толериране на уникалността и различията у всеки - едно от най-важните неща ще е: каквото и да правим, да го правим така, че да печели още някой. НЕ друг вместо нас, а още някой!
Нека да потърсим алтернативи на възможностите и да вярваме, че изходът от конфликта, не е компромис.
Споразумението не означава компромис!
Споразумението е разбирането на страната отсреща.
Споразумението се съдържа в отговорите на точни въпроси!
И ние всички можем да споразумеем, с повече разум, за нашето общо.
Споразумение има и тогава, когато заедно решим да продължим да водим битката си! Достойно!
Нека се научим! Нека си вземем от медиаторските техники и принципи!
Нека се научим да разпознаваме, кога са ни нужни доспехи или снаряжение, кога съдийска тога
и кога….медиаторска одежда!
Нека разберем същността на С-ПО-РАЗУМ-Е-НИЕто!
Нашите различия са политики; нашите споразумения,
принципи. - Уилям Маккинли
Повече за медиацията тук : https://www.sporazumenia.com/bg/home.html
а за връзка с мен: Елена Ценова. сертифициран медиатор:
https://www.linkedin.com/in/elena-tzenova-911b2159/
https://www.facebook.com/etzenova
Няма коментари:
Публикуване на коментар