Златото не е само мълчание...

Привет и в 2024та!
Явявам се за кратко в края на първия месец, за да отбележа началото на новите навици със старите проекти и края на старите навици за новите проекти.

Без да пиша нашироко, само ще напомня колко хубав би могъл да бъде пътят към себе си през спомена за нещо отпреди. 

Като един изкушен от 'красотата на миналото' човек, е логично да се привлека от проекти от типа 'снимка и текст всеки ден' и гледам да ги правя всяка година. Може и да не е съвсем редовно, може и да не е ежедневно споделено, но отделям време, за да добавям страници и рисувам скици в житейския си албум. 

Неведнъж съм писала тук и казвала, че личните проекти осигуряват време за разширяване знаенето за себе си и за теб изобщо. Резултатът ще го има, ако докато си припомняме снимките от преди години, думите и мислите отпреди... можем да видим, кое от миналото си сме съхранили и сме оставили ценност и кое сме надживяли и няма да запазим. Не снимките от тези проекти са важни, а думите, които ги придружават, както и отношението, което те са формирали. Точно това оконтурява вътрешното ни, и вярвам, че ако пожелаем след време, по фигурата си отвътре, ще можем да опитаме да измерим и дълбочината си.

Изкушените от 'красотата на миналото' хора, като мен, сме всъщност мечтатели за бъдеще. Просто механизмът ни на функциониране е друг. Съпоставяме се и се мерим с изминалото, за да проверим стигнали ли сме, където сме мечтали, или сме на друг път. Само, че сме твърде свенливи да говорим за това. И вярваме, че чертаенето на бъдещето е интимен процес, тих и е за скрито място. 

Работата по подобрението, обаче е съвесем друго нещо. По създаването на характера, устоите, вярванията ни... За такава работа е нужен или дневник, или близки хора... 

Дневникът може да е подобен личен проект. И ако той е споделен - наградата ще е по-голяма. Защото работата по собственото ни развитие може и да е интимно занимание, но не е задължително да е самостоятелно! Дори напротив. 

Затова, се явих днес тук. Да напомня, да опитате със свой личен проект. Лично да изразите себе си. За мен това често са снимки, думи, подаръци, публикации, а за вас може да са песни, разходки и срещи. Единственото важно - изразявайте се и бъдете автентични! Самовдъхновявайте се!

За да удостоверя новото началото на стария проект давам снимката за първия ден на годината

и идеята ѝ:

"Остататъците от новогодишните празници!

Ден 1ви от 366. Следновогодишно злато!

Шумно и весело, фойерверки, заря и бенгалски огън.

На сутринта - нищо!

Така е и с чувствата. Понякога.

Шум и заря, обещания и самообещания...на сутринта - нищо. Понякога!

Черно-бяло и злато -Това остава след цветните звезди в небето! 

Падащи, свалени или изстреляни...

...и сянка! Някаква сянка. Нашата. Понякога!"

Така е, нали?! Сравнението на следпразничното с празното.

Особено след новогодишните празници е осезаемо, можеш да го пипнеш.

Златните конфети по улиците само напомнят, че някой някъде е блестял. 

Стана ми тъжно тогава, и като човек изкушен от 'красотата на миналото', реших да взема остатъка и да му дам нов живот. Свалените звезди и изгърмените фойерверки могат да вдъхновяват отново и пак. Искаше ми се да си докажа, че нетрайното, може да е трайно. Ако просто някъде го вложиш. Смислено. Затова и направих тази снимка за първия ден. Реших, че мога още да разширявам проекта си и да търся навсякъде вдъхновение. Дали ще е за промяна, за изкуство, за писане, за чувстване или просто....нещо. Казах си, че го дължа на златото.

Разбира се не взех лентичката от земята. Важно е, да не ползваме отпадъци и чужди остатъци. Да не ги пазим, да не търсим в тях нищо. Да не мислим за тях изобщо. Важно е да се пазим чисти от боклуци, огризки и изхвърлени спомени... 

Затова и аз обърнах гръб на боклука и запомних само вдъхновението си.

Взех своята позлата и запазих спомена, за да си намисля послание ... и да благодаря!

Златото не е само мълчание, златото са събраните жълтици от добрите разказвачи, златото е престиж, златото е спомен. Златото е класа. Златото е само символ на това, което си определил за скъпоценност. Това..., което си запазил. Това, което си добил! Това, което... можеш да инвестираш! Златото е просто символ за алхимичните ни способности, които цял живот се мъчим да развием.

А картичките... картичките са само израз на желание, някъде да вложим добитото злато!

И да превърнем жълтиците... в чувства на благодарност! 

Хубаво би било, ако влагаме и в живота си ...и добиваме от  наученото- мъдростта!