Вярваме ли?! - III

Вярваме ли?

Вярваме ли в спасението? В хората? В Разпятието? В Отместения камък?

И ето, че отново дойде време за годишната ми публикация. Сигурно е рано да твърдя, че я превръщам в традиция, но както изглежда Великден е важен за мен повод да се върна тук и да направя и покана към Вас за размишление.

Истина е, че повечето от нас, нямаме нужното знание да задълбочаваме в такава сериозна и недостъпна за човеците тема като Възкресението. Макар да е твърде малък човешкият интелект да я анализира, е достатъчно плътен да ни  прави част от празнична ритуалност, което е наистина прекрасно. Външна е на нас, и е на повърхността, но се превръща в необходима,  последователна... възможност... да участваме...нещо невъобразимо голямо. 

Отвън идват приветствията, които си разменяме, проповядваното слово, което изслушваме; историите и посланията, които намираме в тях. Външни са, но през тях усещаме вътрешния си отклик. Онова от празника, което съзнато или не, води ума ни нанякъде. Отвежда го. За едни към опита да разберат, за други да внесат, за трети да се поздравят. Всеки според мястото си и според чистотата си. 

Важно ми се струва, колкото може повече от нас през празничните ритуалности, да (с)хванем колко всъщност сериозна е темата и колко е ограничаваща човешката възможност да я...разберем.... Човешкото ограничение да се осмисли защо празнуваме.

Въпреки него смятам, че сме длъжни да опитаме да помислим, или казано по друг начин - достатъчно ценно е да опитаме да помислим какво празнуваме. 

(Да о-питаме да по-мислим е нещо съвсем простичко и се изразява това да потърсим знание за символите, и да го усетим къде рикошира)

Вярвам, че е достатъчно да опитаме да помислим за "преди" и "сега". За "досега" и "после"!

Защото Великден ни казва: Досега беше смърт. А сега е Живот!

Великден казва:  Дотук беше падение, а сега е Въздигане! Досега беше грях, а сега е Опрощение!

И? 

Не е ли нов шанс това и за мен? 

Да се запитам - Досега беше така, а оттук нататък- какво? Оттук нататък, какво? 

- В личен план, разбира се!  (Все пак тук е място, в което се чете за човешкото. За  личното. За обикновеното и честопреживявано. За възнамеряването да си чувстващ човек, да споделяш парчета вътрешен свят или пък точки от сърдечния си план. Вярвам, че в това си приличаме, иначе не бих писала.)

В личен план е време да преценя кое трябва да оставя в миналото и какво трябва да обновя. Кои нагласи, кои слабости... кои отношения.

Да реша в какво съм била мекушава досега и за какво е дошло време да отстоявам отсега нататък...

Какво снижавах досега и какво имам да издигна от утре. 

Какво имам да посея и какво ще успея да пожъна отпосле.

Какво научено ще утвърдя след като събера реколтата и кое от него ще оповестя. 

Кое човешко знание ще обнови Душата. Кое ще ме научи на ...Чистота.

------------

За много от нас са важни темите за разбиране и рефлексия. Освен, че е модерно си е и съвсем естествено. Колкото по-важно ни е как преживяваме промените в живота и света около нас, толкова повече изтъкваме важността от обновяването на вижданията си. 

Дали обновяваме в действителност и дали то е Доброто обновяване е съвсем друга тема.

Стараем се вниманието ни да е към истината в себе си, а чак след това идва време и за вниманието към околния свят. 

Изглежда нормално да се стремим към израстването си, но заедно с това се оправдаваме с Времето и го въртим наобратно. Използваме личното си израстване като отговор на всичко и основание за всичко (не)направено. 

Себеусъвършенстваме се. Но в какво?

А, де!

За мен става дума по-горе.

Но съм сигурна, че не съм сама там.

"За обновлението си трябва труд и усилие!" - Така казват мъдри хора.

Първо, за да преценим кое оставяме в миналото и второ - да решим кое ще утвърдим, за да сме стабилни. Не просто стабилни, а устойчиви да се развием. Не просто да се развием. или да станем добри в нещо, а да СМЕ добри хора! 

Обновлението не е обикновена  промяна на това, което сме. 

Защото ако сме лоши? Ако сме грешни, ако вече вредим?! Не за това ни говори Великден.

За обновлението си трябва Ум и вяра. 

Очертаване на линията - преди и сега. 

Твърде малко ще е просто да решим да заменим едно убеждение с друго. 

Трябва ни знание. За доброто! Трябва ни Чистота.

Трябва ни Великден!

Трябва ни Отместения камък!

Трябва ни Верен модел, Вечен принцип!

Не оправданието, че всяка наша среща и събитие в живота е урок, или пък мантрата, че не са случайни. Че не са- не са, но какъв им е смисъла, ако само ще потвърждават ленността ни? 

Това да приемаме и продаваме непроверени теории, които уж ни улесняват да се озовем "някъде си" и да чакаме "някога си". И защо?! Може би защото ни е важно да получим всичко наготово, само защото се трудим да сме център, или тренираме да сме центрирани. 

Не, че сме! 

Просто си мислим че житейският ни опит е знание, дори повече - закон, принцип и си даваме правото да грешим, да правим трънени венци, да носим такива, да събираме сребърници, да инвестираме в тях...

ЛЕсно е да си кажем: "щом се провалям- това е урок, през който да мина"; "щом наранявам- това ми е определено";"ще ме намери това, което има да ме търси"...

Може! Може и да е така! 

Но има вероятност и да не е.

Има вероятност да трябва да се сетим. Да  си свършим вътрешната работа.

Има вероятност да носим отговорност. 

Имаме нужда от Великден!

-------------------

Със  Светлата седмица идва възможността (отново) за обновление. За тегленето на чертата. Вътрешна, външна - всякаква!

Време не само за нас и нашето вътрешно, а и за взаимоотношенията. Мисля си в последните няколко години как поради погрешни представи и недоразбиране се оказа, че участвах в погребването на живи близки и важни връзки с други. Душите е можело да се свързват, ама ние хората - не! Ще остане да съжалявам за това!

Иска ми се в Светлата седмица да повярвам, че всяко важно отношение, независимо от търговците, тръните, мъченията, сребърниците.....може да бъде възкресено.

Нямаше как да не се замисля за срещите в живота ми.

Няма и как да не поискам в Светлата седмица да открия смелостта!

Честито Възкресение Христово!

#ЛеЛириЛично