Контраст и яркост е просто настройка.

Контраст и яркост.
Настройка не само в телевизора, по който вървят новините, а и в собствения ни телевизор.

Онзи, за който се разказва в приказката от „повредата не е във вашия телевизор“ (не знам има ли такава приказка, но интуитивно усещам, че е интересна).

Та така!

Този свят е пълен с черно-бели телевизори.

Този свят е пълен с нас. 

Отвътре наситени с нюанси на сивото. Разум, мисъл и сенки на съмненията, мрак на страховете…. И …бяло пространство на мечтите, които още не смеят да се материализират.

Склонни сме да мислим, че външната реалност е отражение на вътрешния ни свят. 

Склонни сме, защото навсякъде го пише по модерните книжки. 

Но какво, ако не е така ?

Какво ако „отвън“ е начинът, по който „отвътрето „се опитва да изрази черно-бялото? 

Какво, ако цветовете, които виждаме и създаваме около нас, са символ на времето, което посвещаваме на другите, 

на светлината, която искаме да внесем в техните животи?

На сатурираните ни...чувства!

Е,  представете си цветна градина! – Всяко цвете е дете на грижа, време и любов!

Така. Сега добавете към градината и собственото си ежедневие!

С него върви лейката и неизменния часовник на ръката ви. 

Добавяте цветове, а лейката … лейката вади моментите на грижа и внимание от черно белия ви вътрешен свят на борби и успехи и…  полива цвeтята. 

Дава им!

Кой каза че черно-бялото не ражда цветни петна? Кой?
-

Никой
 

Та затова:

Да продължим да вървим по тънката линия между личното и общото, 

между черно-бялото и цветовете 

и да пазим равновесие (равновесие – само каква красива дума, отдавна ми е любима, май напомня на букет цветя)

и

да бъдем

Разумни толкова, колкото и сърдечни!

Цветни отвън и отразяващи бялото отвътре!

Затова:

На контраста му трябва и яркост. На цветовете - насищане!

А това по-горе може (хубаво е) да се про-чете и като :

На умът му трябва от-до! На сърцето - чувства!

Ле.Ле.

#ЛеЛеРично