Празнични мисъл-ки- 4 част.
Празничните картички пазят не само традиции, но и спомени – за онези моменти, когато сме били на правилното място, в правилното време. С уважение към любовта, към вярата, че тогава сме били истински.
Състареният фон шепне истории, които изплитаме като дантели, а мъхът – жив, зелен и крехък – напомня за началото, което винаги се ражда, дори когато сме обгърнати от очакване.
Припомня ми за зелен килим от листенца, и ми носи усещане за възраждане, за първия дъх.
Както в онези думи, които прочетох за мен– за босите крака, които усещат росата, и за разходката от душевната гора. Думи, които също като наниз от зелени мъниста днес пазя като съкровено свое бижу.
Накрая, шоколадът. Малък, но значим жест и символ – за споделеното. За моментите, когато сме черпили и сме били почерпени с нещо простичко, но същевременно незабравимо.
Краят на годината е време за завръщане – към себе си, към спомените, към историите, които пишем със стъпките си върху зеленото. И ако се осмелим да си спомним, можем да намерим думи не само за някакво си начало, но и смисъл, който винаги е бил там.
Няма коментари:
Публикуване на коментар