Коледно Ле-не-лирично -5та част.

Като коледни лампички, 

като звън на камбанки, 

като значещи пръстени, 

като скрито съкровище,

като жълтици, изпадащи от уста на добър разказвач...

Като блясък по празници, като нужно мълчание.

-

Златото и с него и последната ми публикация от серията "празнични мисъл-ки" -5та част.

Харесвам златото. Не като блясък или материал, а защото е най-богато на символи и значения.

Говорим с него за ценното. 

Носи ни мълчаливи истини, 

в него се отразяват не само погледите на другите, а и дълбокото ни разбиране за собствената душа.

-

Коледа... Тя никога не е била моята приказка. Твърде много празни пространства. Твърде много липси, които не успях да запълня. И все пак, предизвикателството да пише за Коледа си беше напомняне, че не всичко е идеално, но мога да извадя красота дори от несъвършенствата. 

Алхимично. 

АЗ вярвам, че чудесата не се случват само по празници.

Вярвам и в златното правило – онзи вечен закон, който учи никога да не вредим и да постъпваме с другите така, както искаме да постъпваме с нас. Не е просто фраза или празна поговорка. То е основата, върху която можем да изградим живот. Не един.

Истинското злато се намира 

в правилото 

и в думите. 

Онези мъдрите.

Изречените и накапали като жълтици. Думите за истории, които въздигат, които носят светлина в тъмнината на неразбиранията. 

Винаги е било така, и ще бъде 

– думите имат сила.

Те измълчават и разкриват истини 

и те...,

Те... правят чудесата!