По света и у нас...

Тази картичка я правих за един 70 годишен юбилей! 
Имах специална поръчка, да е персонализиран и много личен подарък.

Сама уших престилката от народната носия, 
с такава танцува тя самата в ансамбъл, копирах дизайна ѝ, за да е съвесем нарочно.

Добавих цървул, влак, самолет..., но ги вързах с посланието, че винаги има дом, към който да се върне. Дамата, за която беше подаръка, пътува много по света и пише книги за това. 

Картата за фон и малките празни книжки затова не са случайни. 

Постарах се да събера много символи, които да означават за нея, и с които да бъдат свързани пожеланията. Но не затова съм тук да пиша...,

а да споделя колко е приятно да търсиш символи, които характеризират или описват един човек, или тези, които показват кое е нещото, което ви свързва с него. 

Затова обичам персонализираните подаръци. Дават още един начин да взаимодействаш, да подредиш знаци на картичка, да гравираш нешо, да ушиеш второ, да излееш смола....абе с каквото и да е като материал, винаги можеш да покажеш отношение към някого, да му обявиш, че го зачиташ, че си го разчел и, че имате нещо общо...

Мислих си докато правя картичката, че има нещо странно в този свят.
Можеш да стигнеш много далеч - да сменяш градове, държави, езици, да проходиш през толкова много пътища, че картата вече да не ти стига. 

Но въпреки това винаги носиш със себе си нещо съвсем малко. Това от къде си и идеята, че има къде да се върнеш.
Имам дълбокото убеждение, че никога не оставяме всичко зад себе си, когато 
тръгваме, когато пътуваме, дори когато се отиваме от някого. 

Човек винаги се връша някъде. При някого.
Някои неща просто са вързани за нас и пътуват с нас навсякъде.

А след 70 години пътища, мисля, човек вече знае кое си струва да носи.

И кое да върне...

Честит юбилей!