Смола и още нещо...

Продължавам темата за смолата и лъчите, за които разказвах тук в публикацията за закъснелите извинения.

Все още съм развълнувана от нея, явно.

Който ме познава отдавна, знае че няма материал, по който да не съм се увличала да пробвам. През годините постоянно си доказвах, че няма нещо от приложните изкуства (хобита), което включва различни материали и резултати и аз да не съм била убедена че мога да го пробвам, че мога да разбера как става и може да ми хрумне как да създам нещо си самостоятелно без преден опит. Смола, плат, прежда, дърво стъкло, глина, полимерна глина, хартия, шринк, варак... всичко.

Обичайно така се случваше, че ентуасиазмът по новия опит ми задържаше и вниамнието и времето за известно време. Само декупажа и квилинга остават двете неща, които смятам за чужди, неприятни и излишни. 

Така интересно ми беше и със смолата. Преди години ползвах двукомпонентна смола за бижута, ползвах калъпи и вграждах в тях мъх. Стилът на такава биужутерия (медальонеста) не ми пасва много, затова просто правих елементи. Днес обаче съм по-вдъхновена от смолата, която се изпича с УВ лъчи (ползвам лампа, която съм купувала за маникюр). Много ми харесва, да мога да виждам резултат веднага. Такъв материал е толкова благодатен за моето нетърпение, че друг почти не може да му се мери. (Впрочем аз никога не съм се наслаждавала на процеса на ръчноправенето толкова, колкото на резултата му. Това е единственото нещо в живота ми, за което Процесът не е в ядрото, не е фокуса ми, и дори ми е досадно и нервно да чакам, да стане...,резултат, че да разбера всичко). 

Та така, смолата, която изпичам на ув лампа. Още съм си развълнувана от този материал, явно.

И буквално и като метафора.

ЗадържА ме дълго това вълнение, защото ме кара да виждам ( и буквално, и не) промяната на състоянието на нещата. Смолата е много хубав пример за това.

Течна е, разливам я, размествам, подреждам в нея някакви неща, слагам, измествам ги, мога даже да ги извадя, подменя, наглася..., както ми харесва. Мога даже да си променя решението или дори да я оцветя. И после чак, след като съм я видяла, я изпичам. 

Една минута на ултравиолетови лъчи и тя вече е в друго състояние. Като камък. 

Толкова! Край! Няма промяна след това.

И как да не ви замисли това, колко прилича на живота? Как?!

Докато нещо си тече, мислиш, че можеш да подреждаш, да го наместваш, да го забършеш, да му сложиш център, мислиш си, че имаш време.

Колко много неща в тоя живот са такива.
Докато сме още в тях, всичко изглежда поправимо и нагласимо, ама после се втърдява. Не само ситуации, но и колко много хора също...се втърдяват...

Харесвам това да имам твърда позиция за нещата в живота си, старала съм се да е подплатена с умение и кадърност, но не разбирам вкоравените хора и сърца. Те не са част от хубавата асоциация за втърдяване, за която говоря и давам пример смолата. 

Втърдяването с нея ми харесва, защото ми говори, че нещо ще остане запечатано. Запазено. Гарантирано. Затова избирам да вграждам цветя,  затова говорят и незабравките и златото.

Изобщо малък свят на послания са.

И формите, също. 

Освен сърцата, за които писах, тук ще видите и непрекъснатите кръгове и правилните геометрични фигури.

Ползвам ги защото символизират познатото ни всекидневно умение да подредим всичко във форма, да планираме, да изпълним, да направим нещата така, че да изглеждат добре и редно.

Дали успяваме винаги, не знам, сигурно не, а и не е нужно. 

По-важното умение ми се струва е, да можем да подредим различните неща в едно общо.
Различните чувства на хората в обща посока,

различните извинения  в общо намерение, 
различните умения в обща сила, 

различните подходи в обща процедура, 

различните знаци в обща насока, 

различните идеи в обща история, 

различните пожелания в общо бъдеще....
и прочие.... и прочие... 

неща и мисли, заради които ще разберете защо съмнавързвала с верижки правилни и неправилни форми, твърда смола с крехки цветенца, смачкани кръгове с правилни сфери, злато със сребро и прочие и прочие различни неща в едно бижу...

и ще усетите идеята ми - 

че е възможно да подредим различията в хубаво общо житейско бижу и всяко ще има уникална стойност и смисъл.

Ле.