За кралете и поданиците! Кой повече се нуждае от трона?

За кралете и поданиците! Кой повече се нуждае от трона?! Или продължение на темата за личните асоциации и движението им във времето.

(Време за четене 5 минути)

Всички сме чували за Малкия принц и познаваме различните полюсни реакции, които фантасмагоричната приказка предизвиква. Малко е досаден, да. Даже превзет. Твърде наивно стои, та чак може да дразни. Особено ако са ти дотегнали отвлечените приказки за невидимото за очите, красиви горди рози или слонове глътнали змии...Е да де, толкоз по-сериозни неща има в тоя живот, че да седнем да  търсим житейските си поуки и уроци в някакви клиширани образи... Особено пък такива, станали даже брандове, от които някой печели сериозни пари. Същият, като Мечо Пух...

Е, да... ама някой път, точно в такива уж ясни и уж несериозни неща, откриваш подобия, които парадоксално изчистват представите ти за нещата или потвърждават нагласите.., пък накрая вземат и учудващо ти внесат и успокоение.

Аз няма да се старая да формирам позитивно отношение към приказката, нито към автора ѝ. За мен, всяка нейна интерпретация е вярна и всяко нейно буквално образно възприемане - също. Просто ще покажа продължението на серията за Златокоското на дървени пана, отдавайки на Екзюпери и илюстратора му заслуженото споменаване, а през това време ще си мисля за образите им в живия ни живот, които редовно срещам да дефилират "облечени в дрехите" на героите.

В миналата публикация по темата за Малкия Принц разказах, че ще направя всяка малка планета, на малко дървено пано, за да ги подредя в серия по стените в коридора. 
Залагах символиката на житейския път в това - докато преминаваш от едната стая в другата, да се срещаш с различните хора и модели. Да си припомняш кой от тях познаваш, срещнал си в този ден или самият ти го въплъщаваш. 
Днес не съм сигурна, че ще ги поставя в собствения си коридор, предпочитам да бъдат подарени, когато и където са нужни. Вероятно защото аз самата осъзнах, че някои неща в живота нямат нужда да се подреждат хронологично, нямат нужда да са задължително "едно след друго", "заедно" или "в посочена от някого подредба". 

Така и за малките дървени пана. Предпочитам да ги подаря, заедно с част от мен, малко от времето ми и трохички от моя личен космос.

И така. Основата е естествено дърво. Използвани са различни оцветители - акрилни бои, пастели и мастило. Допълнителни материали - силикон, метал, текстил, вата, елементи за бижута. Основен акцент е естественият декоративен мъх. Рисувани са почти в щрих, без изрисувани детайли, без реалистичност, в наивистичен стил. Неслучайно не са изрисувани нито ръце, нито очи. Детайлите са само в акцентите, а не в изрисуването, като идеята е да напомни механизма на човешките спомени или сънища.

Защо акцентите ли? Защото ние хората можем да помним в детайли - например нечие синджирче, обица или аромат, а времето, в което сме се срещнали - не. Можем да помним допир, мисъл или чувство, а очите човешки да не ги различаваме и затова да ги срещаме отново и отново... Можем да помним детския си ентусиазъм и следващата го вяра и възхита от шедьовъра, който сме си нарисували..., въпреки че на листа са останали само няколко драскулки с четка и грубовато излизане от очертанията...

Дървена основа с мъх в размер около 10 см.

За срещата с Кралят. 

Накратко историята: Малкият принц, в пътуването си, посещава една малка планета, на която живее само Крал. Величествен и донякъде мъдър, убеден във значимостта на своята власт,  независимо от липсата на поданици. Водят кратък разговор, преди момченцето да отпътува. Кралят отново остава сам, още по-убеден във величественото си управление, смисъла и значението на заповедите си и... на себе си. 

*Дървена основата с диаметър 12 см

Самият разговор по Екзюпери е тук. Струва си да се прочете, а вероятно и да се асоциира. 
Не за друго, а заради честите ни срещи с подобни нему царе. Вярващи, че всички са им поданици. Доказвайки царуването си, само заради поданиците си и заповедите си. 

Нима не сте срещали самите вие в ежедневието си такива царе, нима не сте изпълвали и вие този модел в някои моменти от живота си?! Убедена съм, че сте. Убедена съм, че сме! 

Защото чувството за собствена значимост ни е неизменен спътник и неоспорим мотиватор. Понякога, точно като Краля от приказката, нуждата да разполагаме с власт (контрол) над случващото се около и с нас, е завладяваща. 

А дали определя нас, настоящето и бъдещето ни - можем да кажем само ние, сами на себе си. 

В зависимост от това как изграждаме авторитет и защо и дали разпознаваме собствените си вътрешни поданици. 

Зависим от това дали създаваме добри навици, взимаме ли мъдри решения, признаваме ли чужди такива, осъждаме ли и 

изобщо притежаваме ли властта си 

или цял живот се мъчим да я оправдаем с благоприятните условия...

Мисля си, че всеки от нас е склонен да си припише значимост, "заповядвайки" на нещата да се случат, по начин, по който те така или иначе ще се случат. Точно както и Кралят заповядва на Слънцето да залезе... минути преди да дойде времето за залез. 

Сигурно всички сте срещали такива Крале. Крале, които смятат, че имат право да изискват подчинение, защото вярват, че заповедите им са разумни. Такива, които имат своя "наука за управление". Такива, които подчиняват взаимоотношенията си на нея; такива, които управляват себе си по този начин.

Убедена съм, че веднага ви изникват образи на самонравни и самонадеяни "крале", които познавате, или на величави и суетни приятели, началници, любими... Чудех се само, дали погледнахте в огледалото?!

*Изображението е от vectorstock.

Не казвам, че Кралят е отрицателен образ. Той не е лош, нито е добър. Той е Крал. Нито по-малко, нито повече. Управлява, каквото има да управлява. Съди, когото има да съди, властва, над каквото смята, че може да властва. Също като повечето зрели хора в нашия реален свят. Вероятно като мен, вероятно като вас. 

Обаче, едно е хубаво да запомним, след като отшуми усещането от хермелина и мириса на могъществото. И то е в думите : "Тогава ще съдиш сам себе си — отговори му царят. — То е най-мъчното. Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец."

Хубаво е!

Кралете не владеят нищо, казва Екзюпери, Те само царстват!!!

А аз ви пожелавам разцвет! 

Приемайте с благодарност и давайте с благослов!

Следва Срещата и изпращането на розата... 

Предишна- Срещата с лисицата или "Опитомяването. Придаване ли е или отнемане на стойност?"