Цветница е тиха...

Има едни празници, които идват меко, но носят тежест невидима. Цветница не е просто ден на имената цветя.

Не знам дали на света има по-тиха тъга от тази - да чакаш надеждата, а светът да я вижда само като украса.

Тогава е Цветница. Когато ехти възторг, а кръстът вече се задава.

Някой, някъде, влиза. Тълпи. Възгласи. „Осанна“

И само този, който влиза знае, че това е преддверието на Голгота.

И в това има тъга. И величие - също.

Цветница е!

===

Понякога се питам - колко хора има около нас, които посрещаме с усмивка, но оставяме сами в страданието им след това?
Колко пъти сме вярвали, че сме посрещнати, а всъщност тихо сме били изпратени назад -към себе си?

Някога и ние ще влезем в своя Йерусалим. С вяра. Със светлина в очите.
Ще носим доброто си като венец ... и  ще чакаме някой да го види.
(Може би нямя да го видят...)

Цветница може и да бъде само празник на радостта. Ако дотам разбираме.

Може да бъде просто пролетен венец и върбова клонка.

Но във всеки случай, това е ден на Идването на Доброто ...

и на онази негова тиха увереност, че не всичко, което е непризнато от хората,
е пропуснато от Бога.

И това стига.

#leprojects

#lemind