Манифест за несмаления дар ...

Дарът не е украшение. Той е зов.

Има хора, които не са създадени да бъдат част от общото.
Не защото са по-добри, a защото носят нещо, което не принадлежи само на тях.

Познават света отвътре. Разбират думите зад думите.
Усещат нишката на невидимото, още преди да бъде изтъкано.
Те не търсят различност - тя ги търси. Писано им е да са различно потребни.

На такива хора не им е позволено да спят дълбоко. Не могат да се задържат дълго в удобното и не могат да живеят смалено.

За едни от тях, за които животът е в трудностите, умът им не е просто ум, а подрежда останалите. Такива хора не могат да живеят смалено и не бива да се задържат дълго „долу на първите стълби“. Грях е да се снишат и е грях да ползват дара си предпазливо

Други, за които животът е път, сърцето им не просто чувства, а излъчва ритъм, който другите започват да следват несъзнателно.

Дарът им е награда, но е повече отговорност..

Ако ти си от тях, е важно да знаеш, че когато си призован да излъчваш мощно - това не е за теб, а заради онова, което можеш да дадеш на света. 

Има хора, които не могат да останат невидими, дори когато тишината ги притиска. В тях живее нещо, което настоява да бъде изречено, създадено, дадено.

Тези хора не са повече от другите. Но са тук по друга работа.

Да мислят нов свят.
Да събират смисъла от разпиленото. 

Има призвани. И има призовани.
И това не е гордост. Това е обет.

И  зов. И отговор.

Твоят. Ако си от тях!

Ле.

#изразговоритеми